БАН отбелязва 148 години от създаването си

Тържествено събрание за 148-годишнината на Българската академия на науките ще се състои днес от 11.00 часа в Големия салон на БАН.
Това съобщи пресцентърът на Академията.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева ще открият събранието. Проекти на млади учени от БАН ще бъдат отличени с дипломи по съвместната програма между Министерството на образованието и науката и БАН - "Програма за подпомагане на млади учени". Дипломите ще бъдат връчени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и от председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
На тържеството ще бъде представен също научният принос на д-р ас. Кирил Христов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН - носител на награда "Питагор" за 2017 г. Ще има и концерт, на който диригент ще е младият учен Иван Янакиев от Института за изследване на изкуствата на БАН.
БАН е водещ научен, духовен и експертен център на България. Днес мисията на БАН е да прави научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.
През 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на всестранния възрожденски образователен и културен подем и при революционните събития на Балканите, сред българската емиграция назрява идеята за създаването на български книжовен център. На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество /БКД/. По примера на европейските народи, които имат свои академии и научни дружества, прогресивната и демократичната българска емиграция от Русия, Украйна, Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-Унгария, Цариград и от други български колонии, създава БКД. Това събитие в националната ни история е уникално, защото Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира все още в пределите на Османската империя. В него участват водачите на българското революционно национално-освободително движение - Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.
Пръв председател на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов. След Освобождението на България /1878 г./ БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. През 1888 г. членове на БКД полагат основите на първото българско висше училище - Софийския университет. За първи ректор е избран редовният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан.
През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена с дарената от Столичната община земя.