В чужбина порастваш по-бързо, но във Варна се диша по-спокойно

Това споделя Анелия  Калчева от Варна. Тя е на 23 години. Учи медии в Шотландия, била е на обмен в Австралия, желае да продължи обучението си  в Италия, знае основните международни езици и вече е убедена, че може да се реализира където и да е по света. Млад човек, който  е впечатлен от силата на съвременните медии и активно участва в този процес. Има сайт, кулинарен блог, фотографска страница. Обича да пътува и да преоткрива света.

 И още :" Обичам да съм на нови места, да се чувствам непозната. Обичам фотографията и смятам, че е като огледало, което дава възможност на зрителя да се докосне до малка част от душата ти и е начин да покажеш как виждаш света. Част от интересите ми включват здравословно хранене, готвене и снимане на храна. Занимавам се с графичен дизайн. Обичам да мечтая. Мечтите са това, което ни поддържа живи и което ни прави това, което сме. Обичам да съм вдъхновена, обичам да се смея, обичам живота. Вярвам, че се случва това, в което вярваме и което пожелаем. Мислите са най-силното оръжие. Обичам да се занимавам с артистични и креативни задачи, с които мога да създавам". Но и държи да се изразява добре и сами ще се убедите в това, когато чуете нейното интервю. 

Анелия Калчева е завършила  Първа езикова гимназия във  Варна с профил немски език, след дни ще представи дипломната си работа  по Media в Robert Gordon University в Абърдийн, Шотландия. Темата е актуална и е свързана с поведението на хората в социалните мрежи.

Интервю на Габриела Гаврилова:

В Шотландия обучението е безплатно за членове на ЕС и правителството плаща таксата. Има добро образование и много университети, а вече има и много български студенти.

Студентите поемат  сами разходите за квартира, храна и други, което е около 1500 лева.

Абърдийн е третия по големина град в Шотландия и има два университета. Има български общества и отбелязваме големите празници. Така направихме и на Трети март, където имаше фолклорни състави и българска национална кухня.

Какво от кухнята на мама Ви липсва в Шотландия?

Може би това, че мама готви. Когато човек се отдели от семейството, научава много, включително да мисли за храната. Научаваш се, че трябва да готвиш, са переш... Сложно е, когато сам трябва да се грижиш за себе си, но се свиква. Оказа се, че ми хареса да готвя и ми стана хоби.

Кое е най-трудно в процеса на това човек да стане самостоятелен и пълноценен?

Може би да открие себе си и това, в което си добър, защото човек има много възможности и започва да се чуди, когато имаш голям избор. Когато заминеш в чужбина, се сблъскваш с неща, които тук не винаги се е налагало изобщо да мислиш за тях, но така порастваш.  Аз смятам, че човек може да се чувства навсякъде добре или не. Зависи от работа, семейство, приятели...

А човек какво трябва да направи, за да се чувства добре?

Да се занимаваш с нещо, което ти е приятно и носи удоволствие. Да се събужда с желание за живот и да е щастлив от това, което прави.

Вие учите специалност „Медии”, били сте на практика в голяма медия в България, били сте на обмен и в Австралия.

Как оценявате работата в медиите?

Интересна и разнообразна работа, всеки ден поднася нещо ново. Това е област, която винаги поддържа интереса в теб, винаги има нещо ново, което да откриеш и да направиш, защото за мен е било важно да мога да се изразявам и винаги съм знаела, че не искам работа по цял ден зад бюрото.

По някакъв начин медиите са и натоварващи именно заради тази динамика, но човек може да се ориентира в различна насока на медията – може да е нещо визуално, да открива таланти или да общува с хора...

Какво научихте от Австралия?

Аз бях на обмен там един семестър. Там е по-топло и всичко е в поляни, дървета. Самият кампос е много красив, имаше хамаци в двора, цветя, дървета. Най-интересното е природата и се чувствах много приятно, може би именно заради слънцето и затова, че можех да излизам по-често. Но и като изисквания на обучение е по-практично ориентирано, проектите имаха по-големи изисквания. Трябваше да доказвам всяко нещо в проектите, а не само да представя крайния вариант.

Австралия ме научи да съм по-отворена към света и приключенията. Да не се страхувам да се кача на самолета, да пътувам 20 часа и да се окажа на другата страна на Земята.

Чувствате се готова сама да поемете живота в свой ръце?

Донякъде! Мисля, че и цялостното образование в чужбина и заминаването на един млад човек на 18 - 20 години, освен че е много стресиращо, те кара да пораснеш по-бързо, отколкото да останеш с родителите си...

Мечтаете да учите  „графичен дизайн” в Италия?

Да, защото стигнах до извода, че визуалната страна на медиите е по-интересна за мен.

Планирам да се върна в България, защото след всичкото това пътуване осъзнах, че да, обичам да пътувам, но тук се чувствам по-спокойно, тук се диша по-лесно.  Вкъщи си е в вкъщи.

Вие сте четири години в чужбина и не сте забравили българския език? Знаете немски от езиковата гимназия, след това английски, предстои може би и италиански..

Да, и преди това учих руски език  в руското училище. Смятам, че човек трябва да знае няколко езика и това е много важно. В Шотландия говорят само английски език и са шокирани от студентите, които знаят по няколко езика и едва ли не се чувстват не толкова знаещи...

Още за Шотландия и как се пътува там, на какво се усмихват на Острова, за  Австралия и хамаците в двора на университета там, за общуването в социалните мрежи – в интервюто с  Анелия Калчева :