Форинър са от онези групи, които отдавна са оставили своя златен отпечатък в залата на рок славата. Всяка една песен на британско-американската банда е хит, познат по целия свят. И макар че от оригиналния състав на групата е останал единствено китариста Мик Джоунс, групата продължава да бъде следвана от милиони почитатели навсякъде, където има концерти. Така ще бъде и тази вечер в Русе (8.05.2018) , а също така и утре (9.05.2018) в София. По повод двата концерта в България Мартин Николов имаше шанса да разговаря с вокалиста на Форинър Кели Хансен.
- Знаеш ли, песните на Форинър имат различна популярност в отделните региони на планетата. Някои композиции за големи хитове в САЩ, а други например - в Европа. Така че ще направим справка с историята на групата, за да знаем кои песни са популярни във вашия регион. По този начин ще бъдем сигурни, че сетът ни ще отговаря на очакванията на публиката в България и желанието й да чуе най-известните ни композиции. Ние сме много общителна банда. Обичаме да си изкарваме добре заедно с публиката, искаме феновете да участват в концерта, а не само да свирим за тях. От това зависи и начинът, по който изглежда едно шоу на Форинър – как хората реагират на изпълнението ни. И съдейки по последния ни концерт в България, очаквам и сега да е толкова невероятно, колкото и тогава. Публиката в София беше фантастична.
- Какви са предимствата и недостатъците една група като Форинър да има толкова велики хитове?
- За мен като вокалист възможността да изпълнявам тези толкова велики композиции е страхотна. Това е предимство за мен. Има банди, които когато са на турне имат едно или две популярни парчета, които публиката знае, а аз съм късметлия, че мога да пея толкова много популярни песни от невероятната дискография на Форинър . Недостатъкът е, че все пак трябва да решим, коя композиция да махнем от сета. Няма как да изпълним всичко, което феновете знаят. Това е интересен проблем, но все пак е проблем.
Вечер с творчеството на добруджанския краевед Георги Казанджиев ще се проведе днес в Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич. Поводът е 85 години от рождението на писателя, автор на над 60 книги. Краеведските изследвания на Георги Казанджиев обхващат период от над 50 години от живота му. Те са посветени на различни селища от област Добрич -..
Изложбата "От Киноцентъра до музейната витрина" ще бъде открита на 7 февруари, петък, от 14 часа в Музея на Възраждането. Експозицията включва 15 автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово . Облеклата са част от колекция, събирана през 70-те и 80-те години на миналия век от екипа на серийния игрален филм "Капитан..
Министерският съвет прие решение за извършване на разходи за 2025 г. от централната администрация на Министерство на културата и държавните културни институти осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства. С решението се предлага да бъда осигурено финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичното..
С шедьовъра на Пучини, неговата последна творба „Турандот“, във Варненската опера ще отпразнуват Деня на любовта. Точно на 14 февруари публиката ще гледа великата музикална любовна история за китайската принцеса Турандот. Арията “Nessun dorma” ще звучи в изпълнение на тенора Валерий Георгиев в ролята на принц Калаф, Турандот ще оживее с гласа на Йоана..
Една дата не стига. Обявеният за 19 август концерт на Ник Кейв се оказа недостатъчен – билетите свършиха за 20 минути, а интересът оправда всички очаквания. Жаждата за тази интимна среща с гениалния артист остава неудържима. Затова Кейв и Колин Грийнууд ще се качат на сцената на Античния театър за втора вечер – 20 август 2025. Още една възможност да..
THE SMASHING PUMPKINS и SKUNK ANANSIE на сцената на "Hills of Rock 2025". Култовата 90-тарска вълна залива Гребната база в Пловдив това лято. THE SMASHING PUMPKINS идват за първи път в България. Те са една от онези банди, чрез които алтернативният рок не просто съществува, а оформя култура. С меланхоличния си, но мощен алт-рок, кристално чисти китари,..
„Ботушът” е пиеса, пресъздаваща една от хилядите истории след преврата през 1944 година. Авторът Лило Петров е от поколението, което не е учило за този период от историята в училище. "Ние в същото време живеем в тази незатворена рана на онова време и от страна на моето поколение има интерес и една голяма тайна и неразбиране на тези..