Страдаме ли от панически атаки? Как да се борим с новите неврологични заболявания?

Бързането не води до нищо хубаво, ще се убедите в това ако си направите сами равносметката. Забързаното ежедневие, води до много микротравми и блокажи в нашето тяло и здраве. Стремежът ни да имаме хубава работа, да печелим добре, да сме в крак с всичко ново преди всички останали, понякога води до прегаряне на организма ни. Зараждат се нови неврологични заболявания, които съвременната медицина окачествява като панически, тревожни състояния (паник атаки), вегетативни дестонии и др.

Средната възраст на проявление на състоянието за мъжете и жените е от 25 до 35 години. Въпреки това пристъпите на паника могат да настъпят както при юноши, така и при възрастни ( след 60 години ).

В 70% от случаите, пристъпите на паника се усложняват от депресивните симптоми и риска от самоубийство. И всеки пети страдащ „се бори“ със състоянието с алкохол или лекарства, придобивайки зависимост от тях.

За да се отървете от паническо разстройство е напълно възможно, ако се полагат повече усилия срещу него, отколкото да си спомните да вземате хапчетата.

- Добре е да дадем съвет на всички как да започват спокойно деня си, без излишно бързане, за да не стигат до кабинетите на лекарите?

"Бързането бавно", според мен е много сериозна философска категория. Тя носи потенциал от това, че хората искат много бъзро да живеят и бързо всичко да получават. Особено съвременния човек иска бърз път към успеха. Не отчитат, че успехът е една компилация от житейско израстване, от подреждане по друг начин на приоритетите, виждане на живота под друг ъгъл. Някак си, човек не иска да пропусне ежедневието си, не иска да създаде условия да погледне хубавото в него. Устремен в някаква цел, към нещо, човек пропуска хубавите неща. Именно в пропускането на хубавите неща, се формират микротравмите на бита. Тези микротравми са по-лошата страна на ежедневието. Микротравматизмът води до едно натрупване на т.нар., според мен, лоша база данни. В един момент това натрупване преструктурира начина ни на мислене. Преструктурира характера на цветоусещанията към действителността.

- Т.е. „бъгваме” нашата нервна система?

Да, точно така.

- Появяват ли се нови заболявания на нервната система?

Определено, да. Болестите вече нямат такъв изчистен вид, както в класическия си вид, описан в учебниците по неврология, с които аз съм закърмена. Голяма част от болестите се зараждат точно от този ежедневен микротравматизъм, който дава условия централната ни нервна система да не може да изпълнява т.нар. определящи, генериращи въздействия върху подвластната й вегетативна система. Тя е символът на нашето тяло, на правилната работа на нашето тяло. Затова в зависимост от микротравматизма и т.нар. „бъгване” или „лоши файлове” в централната нервна система, симптоматиката е най-различна. Създават се условия за развитието на болести, наречени вегетативни дистонии, които съвременната медицина окачествява като вид панически атаки. В съвременното лечение на неврологичните заболявания винаги трябва да се търси този момент – какво е преживял пациентът, какво е затворил, условно, в чекмеджетата си и е продължил напред, защо ги е затворил тези чекмеджета?.... Бих казала, че неразказаните, неразпознатите микротравми водят до много дълбоки  изменения в структурата на заболеваемостта.

Много хора сега ще си кажат, че спадат към тази група, която има подобни симптоми като замайване, задъхване, сърцебиене. Как варират тези симптоми на паническа атака в организма?

Аз условно ги наричам вегетативни дестонии. Психиатрите ги окачествяват като панически, тревожни състояния. Неврологията и психиатрията винаги вървят ръка за ръка. Ние, невролозите се опитваме да структурираме и да лекуваме соматичните прояви, т.е. органите прояви, които в началото са по т.нар. функционален тип. Организмът има още само разтормозване на функцията, но няма увредени органи, което е много важно. Ние се опитваме да овладеем тези симптоми, за да може да се праща по-правилна информация до кората на мозъка, която обработва информацията от периферията и съответно отново дава на вътрешните органи по-системна и правилна информация. Понякога пациентът, условно казвам, е „зациклил” и е необходим определен тип антидепресанти, за да се овладее неговото състояние.

За мен има два вида пациенти. При първите има соматичен органов проблем, който е провокирал нервната система, амортизирал я е и тя не може да изпраща правилна информация до вътрешните органи. Наричам тези състояния на „локална травма”, било то сърце, черва, стомах, гръбначен стълб. При други пациенти психическият фактор е разкоординирал кората на мозъка. В тези случаи говорим за чиста психосоматика. Обикновено хора, които са минали през цедилото на живота, преодолели са доста травми и то успешно, стъпили са здраво в кариерно отношение, тези хора не могат да допуснат, че психика им е изиграла лош номер. По-силните хора, между другото са склонни да соматизират.

- Как протича лечението в такива случаи?

Лечението на този тип болести може да бъде подпомогнато съвсем нормално с фармакологията, но и с една комбинация от традиционна и нетрадиционна медицина. Тук визирам акупунктурата, като един ендорфинопоетичен метод. В зависимост от соматичните изяви на организма на пациента болките могат да бъдат генерирани в стомаха, в гърба, т.нар. пристъпи на замайване, в които трябва да се търси анатомичния субстракт като нарушен двигателен стереотип. Малко променени структури на стомаха, в тези случаи може да се включат още методите на електростимулация и лазер лечение. Във всеки случай се подхожда крайно индивидуално според преценката на лекуващия лекар.

Няма панацея в лечението на този тип заболявания. Панацеята е една – човек да реши, че нещо трябва да промени, да види грешките си в бита, в ежедневието си и в нагласите си. Хубаво е успоредно сателитни практики като йога и най-вече спорт, защото кортизолът (хормон на стреса) се разгражда чрез спортуване и чрез други аварийни клапани, които всеки сам за себе си може да открие.