Художничката Елена Русева разказва историята на Каварна чрез нейните храмове

Един град има толкова истории, колкото са хората, изпитали емоция под неговото небе. Но има и по-обобщени разкази, чиито думи разгадаваме, щом зареем поглед в останките на някой храм, приседнем на изгладен от хилядолетни бури камък или с притворени очи се вслушаме в морския прибой с надеждата да чуем отглас от потопен в дълбините древен град.

Художничката Елена Русева избира да ни представи родния си град Каварна чрез църквите в околността. Преди 25 века, на мястото на старото тракийско селище, гръцки заселници от Месемврия създават колонията Бизоне, върху която изниква процъфтяващ през Античността и Средновековието град, издигнал крепостни стени, раннохристиянска базилика, медиевални църкви, обществени сгради.

Изложбата е част от тазгодишното издание на фестивала за старинна музика, песен и танц “Страваганца” в крайморския град и може да бъде видяна в художествената галерия “Христо Градечлиев”.

В община Каварна имаме общо тринайсет храма – заедно с параклисите на нос Калиакра и в селата Божурец, Нейково и Камен бряг – разказва Елена Русева. – Някои от църквите са действащи, а на други предстои да възвърнат функцията си. Двата най-стари храма са “Свети Георги” и “Свето Успение Богородично”, а най-интересната като архитектурен ансамбъл е църквата “Събор на 12-те апостоли“ в село Българево. Местните я познават като “Св. Св. Петър и Павел”, но върху един от камъните й, датиращи още от гръцко време, е открита плоча с оригиналното й име. Църквата е може би най-старата в района и се отличава от останалите, които са построени по-скоро в румънски стил. За съжаление, тя също не е действаща в момента.

Домът Господен е мястото, където човек намира надежда и утеха, затова Елена Русева дава името “Храмът – сила и дух” на своята изложба. Тя вярва, че упованието в Бог продължава да бъде онзи непоклатим стълб, който навремето е давал физически и морални сили на българите да се борят и да вървят по праведния път – въпреки годините на атеизъм. В картините си художничката използва техниките пирография и витраж, които присъстват в украсата на православния храм.

През учебната година в школата по изобразително изкуство в нашето училище СУ “Стефан Караджа” работихме пирография и може би това ме подтикна да избера тази техника – казва художничката. – Що се отнася до витража, той заедно с дървото присъства като част от декорацията в интериора на православния храм. Иконостасите са изработвани предимно от резбовано дърво, а светлината, пречупена през цветните стъкла, придава тържествена атмосфера, вдъхваща респект.

Въпреки красотата на картините си, Елена Русева избягва да нарича себе си “художник”, а предпочита да се изразява чрез творбите на своите даровити ученици. Това е най-голямото признание за един учител, казва тя, добавяйки, че някои от тях – с образование във Виена или София, вече работят като архитекти, други прохождат като художници, а трети наесен ще постъпят в паралелка по изобразително изкуство. И всички те – от тяхната преподавателка до най-малкия ученик, се вдъхновяват от естествените декори на град с многовековна история, пленителна природа и най-великата стихия за очите на художника – морето.

Каварна е едно местенце, където човек може да се докосне до дивото в природата – разказва още Елена Русева. – Освен това имаме много интересни археологически разкрития на нос Калиакра, исторически паметници като хамама и старите чешми. За Сребърната чешма например легендата гласи, че турските султани провождали хора да наливат вода оттам, защото била изключително лековита, а и отмивала греховете.



Преданието за хамама пък разказва за девойка и момък, които изгарят в пещите на банята в името на своята любов, тъй като момичето било пленило с красотата си султана.

Красотата на каварненските храмове ще бъде представена и в морската столица Варна.

Снимки: Диана Цанкова, dobrichonline.comи dobrudzha.com