Варненски лозар възкресява сорт от времето на Орфей

Днес един от тези, които продължават традициите, е бизнесменът Атанас Карагеоргиев. Освен че се грижи да запази традиционни български сортове, той възкресява и традиции от времето на Орфей, разказва БТА. В духа на новото време обаче Карагеоргиев се бори да практикува интегрирано земеделие и да въведе дуалното обучение, което според него е единствената алтернатива за развитие на модерно селско стопанство.

"Хвърлих се с главата напред, взех земи от държавния поземлен фонд и започнах", спомня си Карагеоргиев. Единият от терените, които започва да обработва, е бивше лозе и то на "Евксиноград", като са го избирали специалисти на цар Фердинанд. В момента Карагеоргиев обработва към 1000 декара лозя. Били са 1 400, но после започва да става все по-трудно и по-трудно с намирането на кадри и е принуден да продава. Казва, че ако проблемът с липсата на работна ръка продължи да се задълбочава, ще бъде принуден да се раздели с още терени. Според Карагеоргиев каквито и чудеса да сътворяват съвременните технологии, в сила остава старата пословица, че лозето си иска мотика. "За тази работа трябват ръце, можещи човешки ръце, защото не винаги става с машини", казва Карагеоргиев.

За държавната политика в земеделския сектор неговата позиция е, че на малките производители трябва да се помага, тъй като не са достатъчно конкурентноспособни. Проблемът е, че по различните програми, свързани със сектора, понякога се отпускат неща, които са абсолютно ненужни, отбелязва Карагеоргиев. Като конкретен пример посочва, че той имал право да ползва помощ за капково напояване. "Че то тази година дъждът направо ни удави, какво капково напояване?! Аз нямам нужда от това, а от мрежи да си покрия отгоре лозята, както е във Франция", посочва земеделецът. И уточнява, че програмите трябва да станат по-адекватни и да са адаптивни към нуждите на конкретните производители. Според Карагеоргиев е нужно да има промени и в правилата за субсидиране. Парите трябва да се дават за краен продукт, не на база площи, казва стопанинът. Според него субсидиите трябва да се дават за вино, а не за лозе или грозде, за брашно или за хляб, а не на декар пшеница.

По въпросът за запазването на родните сортове лозя Карагеоргиев обяснява, че в масивите му има 184 сорта от генната банка на страната. Всъщност, днешните вина са продукт на хилядолетна селекция, дело на поколения лозари, отгледали между 300 до 500 вида лози с различен аромат и вкус, обяснява специалистът. После допълва, че не просто развъжда български сортове, а е и "виновник" за възстановяването на един от времето на траките.

Разсадът е от село Татул, открит на около 100 метра от оброчището на Орфей. Направен му е и ДНК-анализ, който е доказал, че произходът е древен. Карагеоргиев размножава сорта от пет години, вече е узаконен от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, подал е документи и в Патентното ведомство. Гроздето е конична чепка с три крила отгоре, зърната са с много тънка ципа. На вкус добитото вино е нещо средно между гъмза и мавруд - два типични български сорта. То е с много хубав изразен плодов аромат, разказва земеделецът.

На въпроса дали са истина легендите за гъстотата на тракийското вино и дали наистина трябва да се разрежда,отговаря, че всичко си зависи от технологията. Древните не са разполагали с кой знае какви съдове, само с делви, които обаче не са били гледжосани и в тях виното е ставало гъсто, което обаче е било улеснение при транспортирането за търговски цели, разказва Карагеоргиев и допълва, че всъщност купувачите са си го разреждали колкото искат. Богатите са го разреждали с изворна вода, докато робите са ползвали морска вода. А траките са го пиели гъсто, явно от тях сме го наследили този афинитет към силните червени вина, допълва лозарят.

Разказва, че една година и той пробвал да ползва делви. "Наляхме 600 литра течност вечерта, а на сутринта я нямаше половината", спомня си Карагеоргиев. После подновили проучванията из историческите архиви и разбрали, че древните са импрегнирали съдовете, най-вероятно с пчелен восък. Естествено, веднага пробвали "новата" технология и виното добило много интересен приятен аромат. Карагеоргиев признава, че сега се колебае дали да разчита на делви с пчелен восък или пък на такива, направени специално за вино. Уточнява, че идеята му дошла, след като видял древните винарни на разкопките край град Бяла, Варненско. "Там има съдове, които са изключително дебели. Сега ще търся майстор, който да ми направи делва със същата структура и дебелина на стените. Искам да пробвам и този вариант", казва запаленият по методите на предците ни лозар.