Мегалитите – тези тайнствени каменни съоръжения, създавани хилядолетия назад, се срещат в различни части на света. Изследователите ги делят на долмени и менхири. Долмените представляват къщички от огромни каменни късове – с капак и четири стени, съединени без зидария. Менхирите са огромни забити камъни под формата на груби колони отделно или на групи – подредени и неподредени, или забити в кръг, наречен „кромлех“. Такива съоръжения има и по крайбрежието на Черно море, образувайки, според определението на изследователя на мегалитната култура доц. Любомир Цонев, Черноморска мегалитна дъга. Тя преминава през Източните Родопи, Сакар, Източна Стара планина, Шуменско, нос Калиакра, Кримския полуостров, Кавказ и Арменските планини.
Учените са убедени в сакралното предназначение на мегалитите. Кога точно обаче са били създавани? Има ли връзки и аналогии между различните обекти по брега на Черно море? С тези въпроси се обърнахме към доц. Цонев. Когато се говори за мегалити, въпросите са повече от отговорите. И малко са отговорите, които могат да бъдат строго доказани, – признава изследователят. – Парадоксът е, че различните мегалитни находища по нещо си приличат, но няма двe еднакви.
На Балканите има около 400 долмена и толкова менхира. В Кавказ долмените са около 2 000, но няма менхири. В Арменските планини има изключително красив обект с няколкостотин менхира и долменче по средата. Местните учени твърдят, че е от V-IV хил. пр. Хр. По-нови от арменските трябва да са кавказките, датирани от XXV до XV в. пр. Хр. /ІІІ–ІІ хил. пр. Хр./. 4-5 века след като там престават да се строят такива конструкции, възниква най-младото - Балканското находище, датирано между XII и VI в. пр. Хр. Иска ми се да зная, дали тази огромна разлика във времето е истинска или се дължи на неточно датиране. Струва ми се невъзможно толкова близки находища да са съществували абсолютно изолирано с такава разлика във времето, - смята доц. Цонев.
Основният проблем при мегалитите е точното им датиране. Ако той бъде решен, мистерията около тях постепенно ще започне да се разплита. Находищата в различните страни са изследвани по различно време и с методи с различна надеждност. Според Любомир Цонев най-точна е датировката на кавказките долмени, правена с радиоактивен въглерод-14 и оптически стимулирана луминесценция. В България датирането се извършва по керамични находки, които могат да са и от по-късни епохи.
Къде в страната ни могат да се видят добре съхранени мегалитни обекти?
Долмените се намират в българска Странджа, Сакар планина и Източните Родопи. Най-големите, относително запазени екземпляри са в Странджа, в близост до турската границата. Те са запазени благодарение на това, че преди години, поради граничния режим, тази територия е била абсолютно недостъпна за иманяри. По-достъпен за туристи е районът на Сакар планина, където голяма част от долмените са в близост до шосето Харманли – Тополовград, – казва доц. Цонев.
Що се отнася до кромлехите, в България са открити пет такива. Единият е в село Долни Главанак в Източните Родопи – около 20 каменни къса, високи около 1-1,50 м, подредени в кръг. Втори кромлех е имало към Старосел, при село Старо Железаре, представлявал забити в кръг 24 менхира. Той обаче е унищожен. Третият е на нос Емине. Менхири в редици и безразборни групи могат да се видят до Плиска. Те са наричани „девташлари“ („камъни-духове“). Някои учени твърдят, че са дело на древните българи. Доц. Цонев се отнася скептично към тази теория.
За мен е абсурдно хора на определено цивилизовано равнище, които са имали своя държава, после са дошли тук, завоювали са територия и са създали нова държава със столица, да забиват просто така огромни камъни. Това е нечувано примитивно, – убеден е доц. Цонев. – При това никъде в сведенията, запазени за древните българи, не се обяснява, какви са тези камъни. Нещо повече. Впоследствие българите разширяват границите на държавата си, стигайки до Егейско море. Но натам никъде не се е появил такъв паметник. Затова аз предпочитам да смятам, че това е друг исторически пласт.
Тези спорове могат да се решат еднозначно чрез датиране на обектите с луминесцентния метод. Именно с него са датирани прочутите рисунки в платото Наска в Перу, които привличат множество туристи от цял свят, посочва Цонев. Това бихме могли да направим, прибягвайки до услугите на нашите южни съседи – гърците, които отдавна прилагат този метод.
Какво знаете за Шотландия? Част е от Обединеното кралство, а населението ѝ е около 5 милиона и 500 хиляди души. Известни са с характерния си, специфичен акцент в изговора на думите, който понякога затруднява общуването с тях. Шотландци са и съпрузите Норман и Каръл Макдоналд, които от години прекарват летата си в аксаковското село Куманово. Те..
Интервю с Max Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, SOULFLY, екс-SEPULTURA) Кой не знае Max Cavalera, кой не е чувал за него. В рамките на година заедно с брат си Iggor, двамата презаписаха първите три издания на SEPULTURA – минилбума „Bestial Devastation”, дебюта „Morbid Visions” и „Schizophrenia”. Под името CAVALERA Max и Iggor ще направят концерт и в..
Общинската фирма „Градски транспорт“ продължава да е на загуба, при тези обстоятелства и магьосник да стане управител няма да обърне тенденцията. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите и, общинският съвет продължава да е принципал на дружество „Градски транспорт“, но..
Решенията за оползотворяване на морския бряг в градовете трябва да се основават на природата, смята главният архитект на Грьонинген в Кралство Нидерландия Михий ван Дрийш. Паркът и плажната ивица във Варна са уникални. Крайбрежната алея не трябва да изглежда като автомобилн аулица, а да бъде по-удобна за пешеходци и велосипедисти, както и да..
Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна, продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова. Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..
Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..
„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото? А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...