Заплашена ли е свободата на свободното изразяване и до колко свободното изразяване наистина се използва по предназначение?
Задаваме тези въпроси, защото тази седмица беше Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 година по предложение на неправителствените организации "Репортери без граници" и "Амнести интърнешънъл".
Как се пренасочва вниманието в социалните мрежи? От кого? На тези въпроси Мартин Николов потърси отговори от Иво Илиев - блогър, маркетинг консултант, управител съм на 3 digital marketing агенции.
Работи в сферата на онлайн маркетинга, интернет рекламата и комуникациите вече 15 години.:
- Защо е задължителна и защо е важна свободата в интернет?
- Защото при всички положения ние имаме какво да кажем и можем да го направим почти безплатно, много бързо и много масово чрез технологията, която интернет средата ни дава. Освен това възможността да го кажем ни позволява да създадем широки дискусии, да се видят всички гледни точки.
- Не се ли прескача, обаче, една тънка граница, в която моето мнение е меродавно и всеки, който не мисли като мен, е враг?
- Да, това интересен казус, защото действително се случва. Всичко зависи от нагласите на този, който задава темата. Сега, в една епоха на инфлуенсъри, микролидери на мнение и популярни интернет личности, всъщност те имат властта да контролират и да влияят на общественото мнение. Те могат да използват това като щит, но и като оръжие. Тоест, ако нещо не им допадне, да го филтрират, да го изключат или да разпространят теми, които ги вълнуват самите тях. Вече се създават и фалшиви новини и борбата с тях е доста голяма.
- Защо хора, политически организации и други, се опитват да налагат цензура, при положение, че хората сами се самоизяждат?
- Може би, повечето се опитват да налагат цензура, защото не са намерили други подходи. Аз смятам, че в момента има едно насочване на вниманието и насочване на влиянието върху определени теми, за да могат други теми да излязат от фокус. И в тази дигитална среда това става лесно. Лидерите в политиката и в други прослойки на обществото, също биха могли да се възползват от това като насочат вниманието към някои теми, които са по-удобни, а не тези, които трябва да бъдат на фокус, всъщност.
- Това ме навежда на мисълта, че по-важна е автоцензурата, отколкото цензурата?
- Може би да. Ние наричаме тази среда „ерата на вниманието”, но тя не е само свързана с вниманието, а и с това специфично влияние над масите. За да се избегнат фалшивите новини и фалшивото насочване на вниманието, вече усилията на големите играчи в дигиталните медии е насочено към това, чрез изкуствен интелект да бъде наложена необходимата цензура, за да се избегне подвеждането на масите.
- Тоест, цензурата не може да е само с отрицателен знак. Това, което казахте говори, че цензурата е положителна също.
- Да, в тази ситуация е положителна, защото всеки от нас е виждал как излизат анонси, свързани с някоя популярна личност, която за тази година е „починала” за пети път. След няколко часа се разбира, че това е поредната фалшива новина. Ограничаването на тези фалшиви новини е важно, защото това, което дадох като пример, е най-безобидния такъв . Фалшивите новини могат да са свързани с много сериозни икономически , политически и какви ли не измами. Тази цензура е необходима, за да бъдат спасени от излъгване една голяма маса от хора и да не загубят доверието си към дигиталния канал, който използват. В днешно време ние много често казваме „знаеш ли какво прочетох във Фейсбук” или „знаеш ли какво видях в социалната мрежа”, все едно това е източникът на информация, а всъщност там е само споделената информация, която някой друг е написал. Ние консумираме информацията по различен начин и именно заради това консумиране на информацията по този начин, цензурата с цел избягване на масови измами е важна.
- Защо Фейсбук трие профили и то на хора, които споделят реална, истинска информация, а не разчитат на фалшиви новини?
- Фейсбук също имат проблеми с разпознаването на профилите и на информацията от тях, тъй като при фейсбук вече има такава среда, която е изключително динамична. Генерира се огромно количество съдържание и Фейсбук разчита на изкуствен интелект за тези филтри, което води до проблеми или до това, да се изтрие профил, който не трябва да бъде изтрит. Много често причината е свързана със сигнали от други потребители в социалната мрежа.
- Защо много хора публикуват вярна информация под фалшиви профили?
- Смятам, че страх е най-краткият отговор. Огромно количество от потребителите на социалните медии имат фалшиви профили. От една страна, за да са сигурни, че имат резервен вариант ако се случи нещо с техния профил. От друга страна, за да могат да си помогнат в създаването и разпространението на информация.
- Как да се предпазим от цензура?
- Според мен потребителят трябва да е много добре информиран за това доколко са достоверни източниците му. Да знаят какви са възможностите за цензурата, защо те са такива и защо това е необходимост. Защото от гледна точка на фалшиви новини, на фалшиви профили, тя много често е спасителният елемент. Но от гледна точка на това да се насочва вниманието към нещо удобно или нещо, което е измамно, това вече би било проблем. За да може един потребител да се спаси от проблемите на цензурата, той трябва да е добре информиран, добре осъзнат, действително да е потребител, а не просто консуматор.
Чуйте още в прикачения звуков файл:20 години те са заедно в живота и на сцената. Е, в живота са заедно малко повече, но 20-те години в живота и на сцената са факт. Театрални актьори са. Познават ги и малки, и големи. Превъплъщават се в приказни герои, говорят с кукли и предават таланта си на малките. Това са Евгения Василева и Боян Стоянов, които за децата и техните родители във..
За 31-ви път сдружението „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес” връчи годишните награди “Златна мартеница”. Отличията бяха в 6 категории. Със „Златна мартеница“ за успешно стартиращо малко предприятие бе отличена компанията на варненката Ивелина Любомирова. Основана през 2020 година, фирмата й произвежда продукти,..
Нашето правителство трябва да има по-смела позиция по темата с войната в Украйна, която и да е свързана с тревогата за бъдещето и въпроса къде ще се озове нашата държава. По нашите географски ширини снишаването и ослушването владее умовете. Това мнение изрази университетският преподавател доц. д-р Юрий Проданов, който се включи в подписка, подкрепена от..
"Naive" е третият албум в дискографията на варненската певица Даниела Белчева . В края на 2024 г. той излезе и във формат на грамофонна плоча, чийто тираж вече е изчерпан. През декември Дани и музикантите, с които работи: Милен Кукошаров (пиано), Михаил Иванов (контрабас) и Димитър Семов (барабани), представиха албума в Париж с концерт,..
Рецептата за добра кънтри песен е "Три акорда и истината". Това разказва Лили Друмева, автор и водещ на единственото по рода си за Балканите предаване за кънтри музика, което звучи всяка събота между 14 и 15 ч. по програма "Христо Ботев" на БНР. В него Лили Друмева представя кънтри музиката и нейните сродни жанрове – блуграс, рокабили, кънтри-рок,..
Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано. Това е представа, налагана в обществото повече от 100 г., коментира в интервю за Радио Варна проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Истината е, че в документа, който е подписан, не се споменава изобщо България, а това е двустранен договор..
Днес предстои 62-рото издание на традиционното третомартенско събитие на Радио Варна - Щафетната обиколка. Желаещите да участват могат да се запишат до 20-30 минути преди откриването на обиколката, поясни главният двигател на събитието - спортният журналист Румен Генов. 62-рото издание на обиколката ще започне официално от 12 часа, а щафетата ще..