Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Варненски дизайнери спечелиха конкурс за лого за ЮНЕСКО

Илиян Начев и Христо Христов спечелиха конкурс за лого за ЮНЕСКО. Двамата надделяха в конкуренцията на 435 проекта, 260 от които чуждестранни. Начев и Христов са автори на дясната част, в която всеки град решава как да представи себе си. Какво обаче са вложили в графичния символ, подобен на спирала, в цвят злато Илиян Начев (И.Н.) и Христо Христов (Х.Х.) разказаха:

Х.Х.: Символът се появи почти случайно, гледайки декори на тържества, даже не си спомням дали бяха в Габрово, и видях спиралата като символ. Доста използван мотив, наистина, но зависи как ще се интегрира. Може да даде нещо ново и от спиралата тръгнах да разработвам малко ръкописно „г“. След това видях какво друго може да се вкара като символика, какво друго дава на хората. И като видях спиралата като зараждане, като посока на живота, после гайтанът се появи като символ, пафти също, като орнамент, като ковано желязо. Така символите станаха достатъчно много, и показаха, че има смисъл да изберем него. Илиян даде предложението да съчетаем моя знак с неговия логотип. Видяхме,че работят много добре и нямаше причина да не го направим.

В двете букви „о“ в Габрово има кореспонденция с този символ – две точки, в самите букви „о“.

И.Н.: Те са свързани както цветово, така и смислово, тъй като „о“-тата трябва да наподобяват мотив от някой традиционен орнамент.

Кой е той?

И.Н.: Няма значение. Дали ще е нещо грънчарско, дърворезба, дали ще е нещо бижутерско, куюмджийско, няма значение. Важното е, че това е често срещан елемент и свързва знака и типографията.

А цветът на този символ какъв е точно?

Двамата: Това е злато!

И.Н.: Нещо златно ни беше идеята, отново препратка към занаятите в района на Габрово, един от които е златарство.

Това лого предстои да бъде презентирано по целия свят, в различни печатни и електронни материали, този златен цвят дали ще се изгубва? Не е ли малко рисковано?

И.Н.: Няма да се изгубва, защото сме предвидили всичко да се печата с консистентна цветова система. Няма причина, ако се използва правилно да се изгуби.

Х.Х.: Както правят отговорните дизайнери в такъв момент – разработва се наръчник за консистентната експлоатация на знака.

Христо е автор на знака, а Илиян на шрифта. Как решихте какъв ще е шрифта?

И.Н.: Първо е важно да се отбележи, че шрифтът е с бълграската форма на кирилицата. Не всички хора знаят, че има българска и руска форма на кирилицата. Това е съсвем съобразено с нашите типографски норми в България.

Как ще осребрите сега този успех, как продължавате?

Х.Х.: Следващи проекти.

И.Н.: Да, по-скоро ще го инвестираме занапред. Естествено, че е нещо хубаво с публично значение, но трябва да държим нивото и да не се превъзнасяме.

Х.Х.: Трябва да отбележим, че в Габрово задобряха много в оформятето на конкурсите като сайт за навигация. Спокойно бих ги дал за пример за всеки следващ конкурс в България.

И.Н.: Когато заданието е изпълнено правилно, за нас е много по-лесно да предоставим качествен продукт!

Х.Х.: Оттам започва морското разнище (смее се).

Имате отношение към кирилицата, и не случайно в тази спирала в логото на Габрово, сте вложили и идеята за малкото ръкописно „г“. Мъчно ли ви е, че кирилските букви все повече се заменят с латински и в чатове, и в ес-ем-ес-и?

И.Н.: Напротив, все повече публични изражения на дизйна използват българската форма на кирилицата. И тази информационна кампания, която върви, че ние имаме собствена форма за мен е много успешна и нещата вървят в правилната посока, в сравнение с преди няколко години. А след още няколко ще сме още по-напред. А за писането в чатове и изобщо в уеб пространството, според мен, кирилицата си прави една завръщане, след като 10-15 години беше...

Шльокавица...

И.Н.: Да, беше заменена. Хората започнаха да се усещат, че все пак си имаме език и трябва да си го тачим.

Х.Х.: В момента, както се знае, сме на руската форма на кирилицата на много програми, въобще на системен шрифт. И е въпрос на желание на българските началници да чуят думите на дизайнерите и да изискват такава промяна да се случи. Русия постоянно пропагандират техните виждания за кирилицата и са го постигнали. Това дава резултат и дава объркване какво знае света за кирилицата. Въпрос на желание е, управа и дизайнери да се чуят, и да се стигне до промяна.

На този етап къде можем да я видим приложена българската форма на кирилицата, освен в графичния дизайн?

Х.Х.: Забелязва се от оформление на книги за деца и за възрастните до заведения. Просто трябва да продължава да се бута в тази посока.

Има ли я тази форма или поне близка до нея в компютърната програма за писане Word?

И.Н.: В оригиналния пакет шрифтове, които идват с Windows я няма. Има хора, които работят и това да се промени.

Самотни мохикани ли са или вече са общност?

Х.Х.: Ако нямаше общност, нямаше да има тези резултати, които сега започват да се забелязват.

Тоест вие сте оптимисти за рзавитието на българската писмена култура?

И.Н.: Аз не съм оптимист, а реалист, защото виждам че нещата се случват лека-полека. Има прогрес и това е важното.

Като дизайнери как възприемате намесата на независими артисти, които правят графити или рисуват по трафопостове и фасади на сгради?

Х.Х.: Ако е регламентирано, всичко е ОК, но ако не, е по-вероятно нещата да нямат позитивен облик накрая. Графичната култура е важна и за тези хора. Говорил съм с такива артисти, които имат съзнанието, че това което правят трябва да има отношение към средата, в която се появява. А не просто да вандализираме дадена сграда.

Какво си пожелавате за вашия град, за Варна?

Двамата: Малко по-кадърно управление, малко повече мисъл.

Последното хубаво нещо, случило се във Варна от ваша гледна точка?

И.Н.: Харесва ми, че в момента слагат пластики на различни места в града, на сп. Явор, на Севатопол. Това е хубаво, трябва да се поощрява и да се прави повече.

Х.Х.: Моят фокус е повече към дейностите с фокус култура. Слуват се различни фестивали, например сега през април предстои Master of art с филми на тема архитектура и театър.

И.Н.: Голямото хубаво нещо, което очаквам с нетърпение е създаването на пловдивския модел на Капана тук – Таляна. Познавам хора от екипа и мисля, че нещата се развиват в правилна посока. Това може би ще е мястото, в което варна ще изпъкне пред туристите и пред собствениет си граждани.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Каръл и Норман Макдоналд

"Шотландски боец" от село Куманово

Какво знаете за Шотландия? Част е от Обединеното кралство, а населението ѝ е около 5 милиона и 500 хиляди души. Известни са с характерния си, специфичен акцент в изговора на думите, който понякога затруднява общуването с тях. Шотландци са и съпрузите Норман и Каръл Макдоналд, които от години прекарват летата си в аксаковското село Куманово. Те..

публикувано на 15.07.24 в 08:20

Max Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, SOULFLY, екс-SEPULTURA): Важно е да не забравяме миналото

Интервю с Max Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, SOULFLY, екс-SEPULTURA) Кой не знае Max Cavalera, кой не е чувал за него. В рамките на година заедно с брат си Iggor, двамата презаписаха първите три издания на SEPULTURA – минилбума „Bestial Devastation”, дебюта „Morbid Visions” и „Schizophrenia”. Под името CAVALERA Max и Iggor ще направят концерт и в..

публикувано на 15.07.24 в 07:10

Биляна Раева: И магьосник да стане управител на Градски транспорт няма да обърне тенденцията дружеството да е на загуба

Общинската фирма „Градски транспорт“ продължава да е на загуба, при тези обстоятелства и магьосник да стане управител няма да обърне тенденцията. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите и, общинският съвет продължава да е принципал на дружество „Градски транспорт“, но..

обновено на 14.07.24 в 10:40

Арх. Михий ван Дрийш: Крайбрежната алея във Варна не трябва да изглежда като автомобилна улица

Решенията за оползотворяване на морския бряг в градовете трябва да се основават на природата, смята главният архитект на Грьонинген в Кралство Нидерландия Михий ван Дрийш. Паркът и плажната ивица във Варна са уникални. Крайбрежната алея не трябва да изглежда като автомобилн аулица, а да бъде по-удобна за пешеходци и велосипедисти, както и да..

публикувано на 13.07.24 в 16:15
Петра Димитрова

Изложбата на Петра Димитрова - протест срещу консуматорството в съвременното общество

Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна,  продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова.  Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..

публикувано на 12.07.24 в 08:10
Симеон Димов и Хенри Ескелинен

Симеон и Хенри - новите лица на Варненския театър

Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..

публикувано на 11.07.24 в 08:00

Писателката Ина Иванова: Изкуството има силата да ни връща базовите човешки настройки

„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?  А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...

публикувано на 10.07.24 в 08:05