Роден на 4 юли 1947 година в Харманли, отраснал в Ивайловград в семейство на фармацевти, отишъл да става инженер в София. Но – кривнал от „правия път” и се записал в Театралния институт.
Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев и първият му театър е Димитровградският. След три силни ентусиазирани години там идва във Варна през 1975-а. Оттогава не напуска морския град, който му влиза под кожата. Почти 45 години е на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Със сигурност си имал покани и за други театри. Защо остана във Варна?
Имах, ама, аз като свикна с някое място, трудно го напускам. Пък и тук ми харесва. Аз съм живял в Източните Родопи, а тук е морето – другата сила, която може да привлече човек. И спокойствието, което дава морето. София, например е град да се работи, не е град, където можеш да си починеш след работа.
Повече от 40 години на варненска сцена. Предполагам, че много етапи в развитието на театъра са минали през теб?
Моят професор Желчо Мандаджиев и Гриша Островски ме поканиха тук, уж за малко дойдох на море, а пък останах, малкото стана много...
Какво се поставяше тогава?
Интересни пиеси бяха. „Многострадална Геновева” си спомням, „Честна мускетарска”, „Моята прекрасна лейди”, „Полет над кукувиче гнездо” – много силна постановка на Станчо Станчев, „Архангелите не играят флипер”, „Под игото” правихме и разбира се по това време имаше и партийни пиеси. Сменяха се периодите. След Желчо Мандаджиев и Гриша Островски, Станчо Станчев беше главен художествен ръководител и направи много силни постановки.
След 10 ноември 1989 се смениха много директори, имаше интересни режисьори – Руси Карабалиев, Иван Добчев, Пламен Марков, Красимир Спасов, Стоян Камбарев имаше силен период. По-късно за доста дълаг период – около 10 години – Явор Гърдев, тогава обиколихме много европейски държави с „Марад-Сад”, „Пухения”, „Калигула”...Бяха интересни години...
Сега какъв е периодът?
Театърът се мъчи да намери своето лице, трудно е в момента, защото хем трябва да е стойностно, хем да има публика, някъде може да се уцели, може, но не винаги. Да се правят хубави спектакли не може винаги, все пак е изкуство, не е фабрика. Театърът е труден, защото се прави от много хора – трябва единомислие.
Много е трудно и да се изгради публика с определен вкус – то е изкуство, което се продава, то се прави за публиката и зависи от нея. Тази материя е много сложна да се работи, особено в пазарна обстановка – как да намериш точния баланс, златното сечение.
Кои са твоите театрални върхове?
Трудно мога да кажа, може моята преценка да не съвпада с тази на публиката. Все пак – когато съм работил ползотворно с някой режисьор, като например Станчо Станчев, с Явор Гърдев, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Краси Спасов – когато се случи щастливо събиране на съмишленици, на хора, които обичат театъра. Без да обичаш театъра не става, както знаем, там заплащането не е за хвалене, така че...
Трябва да има нещо друго, което да държи хората...
Трябва да има любов, някаква привързаност към театъра. Не съм пробвал никога дрога, но си мисля, че театърът е като дрога – не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво.
Играл си разнообразни роли, опитвали ли са да те вкарат в някакво амплоа?
Опитваха, ама аз не се давах. Не обичам тази дума „амплоа”, обичам да опитвам различни неща, харесва ми да бъда изненадван.
Как изграждаш ролята извън работното време в театъра?
Тя е постоянно в главата ми, занимава ме непрекъснато, иначе не става.
Връчват ти награда „Икар” за чест и достойнство, на мода ли са тези понятия?
Това зависи от човека. Не винаги сме изправени пред лесни решения, налага се да правим компромиси, както казва един приятел – само акулата е безкомпромисна, а ние сме хора.
Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш съвършен, но важното е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори...
Едно от най-запазените от човешката активност места по света е Френска Полинезия. Безкрайно сини лагуни, уникален подводен живот, опазване на природата до съвършество. Това сподели българският пътешественик Динко Николов в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти". Той измина над 77 хил. км. с 22 самолетни полета за около 60 дни, за да посети..
Поради липса на административен капацитет община Варна няма да може да се възползва от средствата, отпуснати за общините и в бюджета за 2025 година. Така смята варненският депутат от ГЕРБ/СДС адв. Бранимир Балачев, според когото екипът на кмета Благомир Коцев няма способността да прави предложения към държавния бюджет, касаещ както националните..
Декларация с искане за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна и срещу руския терор създадоха вчера български интелектуалци. Сред тях е българската писателка и преводач Здравка Евтимова. Юрий Проданов: Не трябва да се снишаваме и ослушваме, а да имаме по-смела позиция за подкрепа на Украйна "Моите подбуди да подпиша тази..
20 години те са заедно в живота и на сцената. Е, в живота са заедно малко повече, но 20-те години в живота и на сцената са факт. Театрални актьори са. Познават ги и малки, и големи. Превъплъщават се в приказни герои, говорят с кукли и предават таланта си на малките. Това са Евгения Василева и Боян Стоянов, които за децата и техните родители във..
Интервю с Ben Ward (ORANGE GOBLIN) На 9 мат в София за втори път по покана на „Wrong Fest“ ще свирят британците ORANGE GOBLIN. Съпорт са белгийските думаджии WYATT E. През миналата година ORANGE GOBLIN издадоха албума „Science, Not Fiction“ и решиха, че навръх 30-годишнината си ще сложат край на бандата. Но преди това вокалистът на..
За 31-ви път сдружението „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес” връчи годишните награди “Златна мартеница”. Отличията бяха в 6 категории. Със „Златна мартеница“ за успешно стартиращо малко предприятие бе отличена компанията на варненката Ивелина Любомирова. Основана през 2020 година, фирмата й произвежда продукти,..
Нашето правителство трябва да има по-смела позиция по темата с войната в Украйна, която и да е свързана с тревогата за бъдещето и въпроса къде ще се озове нашата държава. По нашите географски ширини снишаването и ослушването владее умовете. Това мнение изрази университетският преподавател доц. д-р Юрий Проданов, който се включи в подписка, подкрепена от..