Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актьорът Михаил Мутафов: Стремя се да съм честен с публиката и със себе си!

2
Снимка: Веселин Василев

Навръх Международния ден на театъра – 27 март варненският актьор Михаил Мутафов получава награда „Икар” на Съюза на артистите в България. Призът му се връчва за чест и достойнство.

Роден на 4 юли 1947 година в Харманли, отраснал в Ивайловград в семейство на фармацевти, отишъл да става инженер в София. Но – кривнал от „правия път” и се записал в Театралния институт.

Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев и първият му театър е Димитровградският. След три силни ентусиазирани години там идва във Варна през 1975-а. Оттогава не напуска морския град, който му влиза под кожата. Почти 45 години е на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

Със сигурност си имал покани и за други театри. Защо остана във Варна?

Имах, ама, аз като свикна с някое място, трудно го напускам. Пък и тук ми харесва. Аз съм живял в Източните Родопи, а тук е морето – другата сила, която може да привлече човек. И спокойствието, което дава морето. София, например е град да се работи, не е град, където можеш да си починеш след работа.

Повече от 40 години на варненска сцена. Предполагам, че много етапи в развитието на театъра са минали през теб?

Моят професор Желчо Мандаджиев и Гриша Островски ме поканиха тук, уж за малко дойдох на море, а пък останах, малкото стана много...

Какво се поставяше тогава?

Интересни пиеси бяха. „Многострадална Геновева” си спомням, „Честна мускетарска”, „Моята прекрасна лейди”, „Полет над кукувиче гнездо” – много силна постановка на Станчо Станчев, „Архангелите не играят флипер”, „Под игото” правихме и разбира се по това време имаше и партийни пиеси. Сменяха се периодите. След Желчо Мандаджиев и Гриша Островски, Станчо Станчев беше главен художествен ръководител и направи много силни постановки.

След 10 ноември 1989 се смениха много директори, имаше интересни режисьори – Руси Карабалиев, Иван Добчев, Пламен Марков, Красимир Спасов, Стоян Камбарев имаше силен период. По-късно за доста дълаг период – около 10 години – Явор Гърдев, тогава обиколихме много европейски държави с „Марад-Сад”, „Пухения”, „Калигула”...Бяха интересни години...

Сега какъв е периодът?

Театърът се мъчи да намери своето лице, трудно е в момента, защото хем трябва да е стойностно, хем да има публика, някъде може да се уцели, може, но не винаги. Да се правят хубави спектакли не може винаги, все пак е изкуство, не е фабрика. Театърът е труден, защото се прави от много хора – трябва единомислие.

Много е трудно и да се изгради публика с определен вкус – то е изкуство, което се продава, то се прави за публиката и зависи от нея. Тази материя е много сложна да се работи, особено в пазарна обстановка – как да намериш точния баланс, златното сечение.

Кои са твоите театрални върхове?

Трудно мога да кажа, може моята преценка да не съвпада с тази на публиката. Все пак – когато съм работил ползотворно с някой режисьор, като например Станчо Станчев, с Явор Гърдев, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Краси Спасов – когато се случи щастливо събиране на съмишленици, на хора, които обичат театъра. Без да обичаш театъра не става, както знаем, там заплащането не е за хвалене, така че...

Трябва да има нещо друго, което да държи хората...

Трябва да има любов, някаква привързаност към театъра. Не съм пробвал никога дрога, но си мисля, че театърът е като дрога – не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво.

Играл си разнообразни роли, опитвали ли са да те вкарат в някакво амплоа?

Опитваха, ама аз не се давах. Не обичам тази дума „амплоа”, обичам да опитвам различни неща, харесва ми да бъда изненадван.

Как изграждаш ролята извън работното време в театъра?

Тя е постоянно в главата ми, занимава ме непрекъснато, иначе не става.

Връчват ти награда „Икар” за чест и достойнство, на мода ли са тези понятия?

Това зависи от човека. Не винаги сме изправени пред лесни решения, налага се да правим компромиси, както казва един приятел – само акулата е безкомпромисна, а ние сме хора.

Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш съвършен, но важното е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Иванова: Възрастните губят радостта от живота, когато забравят игрите от детството си

Варненският психолог и психоаналитик във формиране Пламена Иванова-Бучинска събра в една увлекателна книга "70+ игри от нашето детство". Пламена Иванова е създател на Център за терапия, приложни изкуства и обучения във Варна и на Зона за свобдни игри за деца от 7 месеца до 3 години. Опитът и там, заедно с вдъхновението от игрите с малката и..

публикувано на 19.07.24 в 08:30

От актриса до военен кореспондент: пътят на Горица Радева от Велико Търново до Донбас

Тя е актриса. Играла е на няколко български театрални сцени. Работила е като PR на Шуменския театър. Повече от 10 години събира стари театрални афиши и пиеси. Сред тях са оригинални ръкописи на Йордан Йовков, част от кореспонденцията му до Елин Пелин, първото издание на пиесата "В полите на Витоша" на Пейо Яворов.  Последната сцена, на която застава -..

публикувано на 18.07.24 в 08:05

Белослава: Имам един вдъхновяващ живот, който ценя от сърце

На 18 юли в клуб Ментол   посрещаме Белослава с проекта “Welcome to 74th street” . Заедно с нея на сцената ще бъдат музикантите от J P3: Живко Петров - пиано, Димитър Семов - ударни, Димитър Карамфилов - контрабас и Младен Димитров (Mr. Moon) програминг и перкусии. Събитието е с начален час 21 часа . Чуйте цялото интервю с Белослава в..

публикувано на 18.07.24 в 07:05

Георги Стоянов: Опитите с извалявания от потенциални облаци е в интерес на земеделието ни

Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода в някои райони на станата. Такива вече се правят в съседна Румъния от български учени и метеоролози. В напреднала фаза на опити са САЩ, Канада, Китай и Русия, каза за Радио Варна Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз.  Европа изостава, но в Румъния се..

публикувано на 17.07.24 в 08:15

Морски еколог: Високите температури са пагубни за част от живите организми в Черно море

Наблюдаващата се тенденция от последните 8-9 години за изместване на сезоните и удължаване на лятото остава. Високите температури започват още от края на май и вече в началото на юли достигат своя пик, както на атмосферния въздух, така и на морската вода . Тези фактори носят последици за живите организми в Черно море.  Това каза доц. д-р Виолин Райков..

публикувано на 16.07.24 в 08:35

Румънецът Габриел, който чисти България: Много добри хора срещнах за една година

Румънецът Габриел, който е познат у нас с акциите си по почистване на различни градски пространства и който намери много съмишленици, не се отказва и продължава да дава добър пример. Той живее и работи в Лондон, където заедно със съпругата си отглеждат децата си. Тя е от Варна и прекарват известно време и в морската столица. Семейството редовно пътува до..

публикувано на 16.07.24 в 08:30
Каръл и Норман Макдоналд

"Шотландски боец" от село Куманово

Какво знаете за Шотландия? Част е от Обединеното кралство, а населението ѝ е около 5 милиона и 500 хиляди души. Известни са с характерния си, специфичен акцент в изговора на думите, който понякога затруднява общуването с тях. Шотландци са и съпрузите Норман и Каръл Макдоналд, които от години прекарват летата си в аксаковското село Куманово. Те..

публикувано на 15.07.24 в 08:20