Галин Гинев е възпитаник на проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Има десетки роли в Кукления театър. Познат е от постановките: "Аладин" - Духът, "Тъжният принц", "Рибарят и рибката", "Херкулес", "Пепеляшка", "Третото ухо", "Алиса", "Бурята", "Палечка", "Жълтурчо", "Малкият принц", "Фолклорни фантазии", "Пролетни лудории", "Янек и Ханка", "Златната рибка", "Пещерата и сенките", "Цветята на малката Ида", „Веселите джуджета”, „На гости на Баба Марта” и много други.
Режисьор на постановките "Котаракът в чизми", "Приказки от снежната гора", "Коледна забава", "Коледни звезди", „Случка непозната с ябълка в гората”, „Карнавал в гората“.
Галин Гинев има множество индивидуални и колективни отличия в областта на детския куклен театър и театър за възрастни, вкл. награда "Варна", "Икар", отличия от фестивалите "Златен делфин" (Варна), „Вълшебната завеса“ (Търговище), "Пиеро" (Стара Загора).
20 години?
За Вас лъжа, за мен истина - 20 години в Кукления театър във Варна.
На шега ли започна всъщност или сериозно беше решил да ставаш актьор?
Всичко започна на шега с една театрална школа във Варна. Водеха я Илия Пенев, Катя Динева, Петя Петкова, Свилен Стоянов, Коста Бандутов я направи. Заедно бяхме в тази школа с Албена Михова, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Даниела Викторова.. После НАТФИЗ, Театър "Албена", след това ме взеха в казармата, като се уволних веднага бях назначен във Варненския куклен театър. В началото не бях сигурен дали тук ми е мястото, чудех се дали да не отида в София, но с течение на времето разбрах, че се чувствам добре, приятно ми е да работя, намерих среда, в която да се развивам. Нещо любопитно - през 2002 година спечелих Зелена карта и сериозно са замислих дали да не зарежа всичко и да замина за Страната на големите надежди. Все още не съжалявам за избора си - тук за мен нещата са удовлетворителни, правя това, което обичам, освен че играя - и режисирам, много пътувам с трупата по турнета в страната и в чужбина.. Там също виждам любовта на публиката, което е важно - значи правим нещо хубаво и добро..
Бил ли си изкушен да започнеш в драматичен театър, ти имаш няколко такива роли?
Да, играх в няколко постановки - в Добричкия театър направих главна роля в "12-те стола" с режисьор Пламен Панев, във Варна - "Милионерът", после участвах в "Бастард" на Явор Гърдев, даже имах покана да работя в драматичен театър, но да ти призная - възможностите на кукления театър са по-големи.
Да, кукленият театър отдавна вече не е театър с кукли само, правите спектакли и за възрастни...
Да, пълним салони навсякъде, хората виждат на какво ниво сме, имаме признанието на публиката, че сме конкурентоспособни на големите театри. И се оказа, че няма нужда да съм в драматичен театър, защото тук се занимавам с всичко това, да, театърът е малко по-условен, но и много драматични режисьори се изкушават вече от него - Теди Москов, Боян Иванов, сега и Пламен Марков поставя при нас..
Май повече от 50 роли си изиграл през тези 20 години?
Със сигурност са даже повече от 100, в справката не сме описали всичко...
Помниш ли ги всички?
Не ги помня, но мога много бързо да ги възстановя - при нас има такава памет, свързана с действията и взаимоотношенията и то изплува.
А коя беше първата ти роля?
А, оказа се, че е Духът в "Лампата на Аладин" на Съни Сънински.
Струва ми се ,че всеки новозавършил актьор, ако е мъж, първо играе принц, а ако е жена - принцеса.
Да, има нещо такова, но при мен скоро се разбра ,че тези роли не са ми в кръвта и започнах да играя по-лоши, отрицателни герои. Сега ми се налага и Дядо Коледа да играя...
Е, още си далеч от тази възраст...
Да, но аз така се шегувам: колкото и да е добър един куклен актьор, накрая играе Дядо Коледа...
И още: за емоцията на представлението, за възпитателната роля на изкуството, за държавната политика в тази област, за кукленото изкуство и публиката в Китай, Испания, Турция. Добре ли е задължително да се ходи на куклен театър, чие задължение е - на училището или на семейството? За всичко това - чуйте в звуковия файл.
На 1 април точно с "Професия лъжец" на Теди Москов отбелязваш 20 години на сцената. Вече шеста година се играе този спектакъл. Той започва като импулс от "Джелсомино в страната на лъжците" от Джани Родари, как се разви във времето?
Да, това е един от емблематичните спектакли на нашия театър, игран е на много сцени с огромен успех.
Променят ли се лъжците?
Може би стават по-изкусни. Той затова е актуален този спектакъл, защото успява да осмее и настоящето, и миналото, човек открива в него истините за нашия бит, спомня си за времето на соца и вижда, че не е било толкова розово, колкото някои хора искат да го изкарат. Има и препратки към настоящето и бъдещето - много интересен и провокативен спектакъл.
Истината за всеки ли е? Всеки ли е готов да я чуе?
За всеки истината е различна. Уви, това е изводът. За теб - лъжа, за мен - истина...Не бива да бъдем крайни. Имаше една карикатура - нарисувана шестица, но отсрещният я вижда като деветка. Въпрос на гледна точка, въпрос на възприятие е истината.
Лесно ли правиш ролите си? Аз като те гледам, имам чувството, че всичко се получава с лекота при теб, но зад нея какво стои?
Стоят 20 години труд. Когато обичаш това, което правиш, когато си мислещ актьор, нещата просто се получават.
Няколко персонажа играеш в "Професия лъжец". Явно добре ти пасват ролите на измамници...
Искаш да кажеш, че съм измамник?
Е, въпрос на гледна точка...
Да, всъщност актьорите сме най-големите измамници на света, ние се представяме за други, казваме думи, които не са наши, ние сме най-благородните лъжци...
Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна, продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова. Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..
Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..
„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото? А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...
На 9 юли Сдружение „ЗА ТЕБ“ кани варненци и гостите на града да се включат в едно различно спортно събитие с вход свободен. По време на „Щък тук-там: Адаптирай се!” всеки, който желае, ще има възможност да наблюдава и да участва в спортни дейности, адаптрани за хора с увреждания. В рамките на 10 часа – от 11 сутринта до 21ч. вечерта, ще бъдат..
Най-новите произведения на талантливия художник Атанас Хранов от 3-ти юли до 7-ми август 2024 г. са в изложбеното пространство на Галерия „Папийон“ във Варна. Неговите идеи, копнежи, „вероятни пейзажи“ и „чезнещи лица“ са събрани в изложба живопис, наречена "Дирижабъл". Приключението, в което ни въвлича този великолепен творец, е..
България чрез творците си, които я прославят по света, отдавна е прекрачила "културния" Шенген " и е известна с постиженията си в тази сфера. Българските политици трябва да се обърнат към нас, често повтарям това. Заяви във Варна звездното сопрано Красимира Стоянова след репетиция на "Бохеми", премиерата на операта в рамките на фестивала "Опера в..
Новата книга на Християн Облаков „Йосиф х. Стоянов, инженер, общественик, кмет на Варна“ ще бъде представена на 5 юли от 18 часа в Арт салона на Радио Варна. Книгата проследява живота и труда на Йосиф х. Стоянов - един от варненските проектанти от първата половина на ХХ век, който също е специалист в областта на хидроинженерството и..