Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Музиката е музика и няма нужда от обяснения

Под майсторската палка на маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера три поредни вечери варненската публика се срещна с духа на приказната Флоренция от 1298 година чрез оперите на Пучини - "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Диригент на оркестъра е маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера, който за втори път работи в България.

За мен независимо, че говорим на много и различни езици - руски, български, английски, има нещо по-голямо, един общ език и това е езикът на музиката – най-великия език от всички езици. Аз не трябва да говоря, аз трябва да показвам. Понякога като шут, друг път с музиката – но комуникираме. Тогава и езиците почти не са необходими. Е, наложи ми се да науча някой български думи, за да се оправям, за да окуражавам музикантите, също така се научих да броя, което ми е много полезно при репетициите. Но от друга страна ние се разбираме на друго ниво – в ума и се усещаме някъде в душата. Така работи музиката. И всички в оркестъра го знаем. Това е най-важното в случая. Защото когато свирим заедно, не е необходимо да изричаме нито една дума - правим нещо, което усещаме. Разбира се, че стилът на изпълнение в Америка се отличава от този, който се практикува тук, както и в европейските страни. Преди няколко години бях поканен да дирижирам „Евгений Онегин“ на Чайковски в Москва. За мен беше голяма чест да поставя руско произведение в Русия. Нещо невероятно е. Няколко пъти съм дирижирал тази опера в Америка и все пак попитах домакините ми, защо искат американски диригент, след като имат толкова много добри диригенти. А те ми отговориха, че руските музиканти се отнасят и изпълняват руската музика по точно определен начин, а те търсят друг поглед. Почувствах се горд и в същото време леко уплашен, защото като американец, който се опитва да постави руска опера в Русия, нещата са по-различни. Направих го по моя начин, който със сигурност се различава от техния. Но още веднъж ще повторя, че музиката е музика. Няма значение дали си от САЩ, Русия или България – всички ние говорим на този език. Ето, в момента изпълняваме две опери на Пучини, който е италиански композитор, но не сме италианци. Напълно съм наясно, че имаме различен опит в изпълнението на тези произведения, който сме натрупали през годините. Има и нещо интересно - винаги отделям внимание на историята на съответния композитор и какво е преживял, защото това също оказва влияние върху изпълненито на музиката. За да ни помогне неговата история да усетим музиката му някъде от вътре, което е най-важното. Дирижирал съм оркестри навсякъде по света, попадал съм на различни култури, работя в Метрополитън опера – буквално международна организация с изпълнители от всеки край на света. Въпреки всичко това - музиката си остава музика.

Но визията към музиката в различните части на света е различна...

И това прави работата ми страхотна. Ако всичко се повтаряше по един и същ начин всеки ден, щеше да се отегча. Но когато поставяме опери на Пучини, които съм дирижирал в Метрополитън, да, там имаме изпълнители от други страни като Пласидо Доминго например е пял в „Джани Скики“, имаме изпълнители от всяка оперна школа, използвам този натрупан опит. И отново ще кажа - музиката е музика. Всички ние работим заедно. И в същото време аз се обогатявам от Вашия начин за разбирането на музиката и нейното изпълнение, което е различно от американския. Също така трябва да съм гъвкав, защото не мога да поставям ултиматоми, да тропам с крак и да налагам моя начин. Може би ми се иска всичко да става така, както аз го разбирам, но знам, че идвам в друга страна, осъзнавам, че трябва да правя някакви компромиси и промени със себе си. Вижте, ако дирижирам Щраус във Виена, което е голяма чест, защото това е тяхната музика, като американец не бих могъл да нареждам на виенските оркестри как да изпълняват тяхната музика. Те знаят най-добре. Налага ми се да се поразтърся и да науча как го правят. Защото валсовете, които изпълняват, са представени по различен начин от нашия в Америка. Трупам опит, за да разбера техния начин.

Принасяте ли нещо в работата си в Метрополитън опера след срещата с чуждите музиканти и оркестри?

Не знам точно какво, но усещам, че наистина има по-различни нюанси. Навсякъде взаимотношенията между диригента и музикантите са различни. Характерите са различни. Преживяванията винаги са различни. Може би отнасям със себе си начинът по който свирят, магията която привнасят в изпълненията,

Къде срещате предизвикателството при поставянето на оперите на Пучини „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“?

Оперите „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ са част от Оперен триптих, създаден от Джакомо Пучини. Първата, която не изпълняваме, е за изневяра и убийство. Тя е много мрачна. Втората, която е всъщност първа в нашето изпълнение, е за един вид изкуплението. Тя е за жена, която е отритната от обществото, защото има дете, а не е омъжена. А това при католическата религия е срам и голям грях. Тя е затворена в манастир. Докато е там, я посещава леля й, която е много подла и й казва, че детето, което е родила, е мъртво. Бебето е отнето от майка му, защото тя не е омъжена, като й казват, че то не е живо. Тогава тя изпълнява тази разкошна ария, за това как детето си е отишло от този свят без майчина прегръдка и целувка, съвсем само. Само като си помисля за изпълнението и очите ми се насълзяват. Арията е толкова емоционална, музиката – завладяваща. На края жената има видение, как детенцето й се появява пред нея. Има лека фантастика в операта. Но може би детето не е мъртво и наистина това е знак, че е живо. Финалът може да се интерпретира по много начини. И независимо, че историята е тъжна, краят е оптимистичен. Третата опера от триптиха на Пучини е комедия. Той е гений, успял да комбинира тези три напълно различни произведения. Предизвикателството в случая е да се изпълняват едновременно сериозна и комедийна опера. Всъщност не е точно предизвикателство, защото музиката е музика. Винаги е имало музика, която предизвиква щастие и в същото време произведения, които носят печал. Имаме силна музика, имаме музика, носеща емоции. Като музиканти с голям опит всички сме наясно как да изпълняваме коренно различни стилове. Оркестърът може едновременно да свири една след друга „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, които са две много различни опери, заради опита, който има, при изпълняването на толкова различни стилове и жанрове музика.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Наемната ръка от чужбина, ще балансира все повече недостига на родни кадри в туризма

Наемната ръка от чужбина, ще балансира все повече недостига на родни кадри в туризма- това прогнозира Илин Димитров, председател на туристическа камара Варна. Основните кадри извън България са нискоквалифицирани, основно от Украйна. От 19 хиляди служители от чужбина за 2019-та, петнайсет хиляди са украинци, 1200 са от Узбекистан, Киргизстан и..

публикувано на 29.02.20 в 14:05

28 години "Сталкер" е в прозореца отсреща

"Монокъл“ - така се нарича последната изложба на Димитър Трайчев, познат на варненската публика като активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства, графичен дизайнер. "Преди 28 години, на 29 февруари "Сталкер" отвори първия си офис-галерия. Основателят ѝ - Милан Асадуров вече не е сред нас, но Петя..

публикувано на 29.02.20 в 11:45

Страхът е лекарство

Да погледнем на страха "коронавирус" без страх, защото който и да е страх, ако не бъде овладян, води до разстройства в психиката на човека, които могат да го отведат до услугите на психиатричните заведения. Данните показват, че всеки четвърти българин страда от психични разстройства, които са на границата между нормалното и психичното състояние, което..

публикувано на 27.02.20 в 11:11

Агресията расте в общество на аутсайдери

Все повече хора напоследък осъзнават себе си като жертви. Превръщаме се в общество от аутсайдери, затова и агресията расте, а в периферията на обществото и социалното оцеляване жертвите се избиват помежду си. Това коментира за Радио Варна психологът Светлана Павлова в Деня за борба с тормоза в училище, известен като Ден на розовата фланелка...

публикувано на 26.02.20 в 07:54

Как да играем и да учим едновременно?

Методи Атанасов е един от идеолозите и основен двигател на инициативата "Играя и уча". Той пътува с бус пълен с игри, за да се срещне с децата и да им помага да учат благодарение на техния вроден стремеж да и учат чрез игра. "Играя и уча" е инициатива на издателство "Клевър Бук" За четвърта поредна година "Играя и уча" тръгва..

обновено на 25.02.20 в 14:24

Грузия: вкусна и различна

Пъстра, красива, омагьосваща, но и непозната и различна е днешна Грузия, а най-голямото й богатство са хората. Преминали през различни кръговрати в историята си, грузинците са запазили чувството си на принадлежност и дълг към родната земя, към културата и нравствеността си, осланяйки се на миналото, ясно стъпили в настоящето и вперили поглед..

публикувано на 25.02.20 в 09:51

Галина Георгиева: Щастлива съм много, а в същото време малко обидена и тъжна

Варненските състезателки на „Аква спорт“ направиха за пореден път истински фурор на Държавното първенство, първи епап от отборната надпревара на България.  Нейните момичета спечелиха почти всички отличия, но въпреки това Галя е леко тъжна и обидена. Можете да чуете разговора с нея тук в интервю за Радио Варна и да разберете какво се случва.  Иначе..

публикувано на 24.02.20 в 13:57