Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Чудовището“ – роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне

Снимка: БГНЕС

За новата си книга Владимир Зарев казва: „Във всеки от нас дебне едно чудовище. Това ни прави сложни същества и ни предизвиква да грешим. Бедността, старостта са страшни чудовища. Антихристът вече е слязъл на Земята и това е Интернет“. "Чудовището" е история за "старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне".


Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една емоционална и въздействаща книга. В „Чудовището“ също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към „Записки от подземието“ на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга – онова „черно пространство“, което също съществува в него. В това отношение романът е много убедителен и аз смея да твърдя, като опитен литератор, че той носи елемент на класичност.

„Чудовището“ е силно емоционален и мъдър роман. За една красива и невъзможна любов, за времето и неговия безжалостен отпечатък, за надвисналата сянка на Чудовището, зад която наднича Забравата."

Стойо Вартоломеев
Редактор

Снимка

Светлана Вълкова разговаря с Владимир Зарев и със Стойо Вартоломеев.

Владимир Зарев:

- Всяка книга, това е среща с някаква  нова страна от самия мен. Аз чрез текста си опознавам себе си по някакъв начин и тук наистина намерих някои неща, които могат да звучат биографично, но общо взето по-скоро това е биографията на моето поколение, на моето поколение интелектуалци, които живяха през две дълги и сложни епохи, толкова различни. Когато мисля за себе си от онова време, сякаш си спомням за някoй познат човек, когото познавам отблизо, но отдавна не съм срещал. Толкова различен бе животът. Може би това е и нещастие, и щастие, да се живее в интересни времена.

- Какви бяха заблудите на Вашето поколение?

- Пионерската организация в детството. Имам една глава, в която описвам как моят герой, който е в седми клас, внезапно започва да вярва в комунизма така, както детето вярва в Дядо Мраз и един час по-късно губи тази вяра завинаги. Така че: имаше много заблуди, опитваха се да ни заблудят за много неща, както и сега между впрочем се опитват да ни заблудят: че сме щастлив, че сме свободни и така нататък. Заблудите обаче ние бързо ги преживяхме. Разцъфтя езоповският език, езоповското писане, когато писателят говори за нещо, а би трябвало да се разбира нещо друго. И това бе начинът, по който да се измъкнем от цензурата.

- Има ли много печал в тази книга?

- Печал има, но в тази книга има всичко. Има много неща. В нея има много съпротива. Този писател е изключително опитен,  житейски опитен и той с голямо несъгласие допуска тази жена до себе си. Той усеща, че зад нейното привидно желание, че безкрайно много цени неговите текстове и иска да напише книга за него, всъщност се крие някаква тайнствена подбуда, която е много по-значителна и която той усеща, че ще бъде мъчителна за него. Всъщност така и се случва. Дори в своята огромна опитност той се оставя някакси да бъде излъган и да капитулира пред интелекта на тази жена, пред нейния чар: млада, красива, невероятна, желана, непрекъснато изплъзваща се. Това е нещо и мъчително, и прекрасно, за което ме питате.  Писателят изведнъж си дава сметка, че въпреки двете съпруги, които е имал, никога не е обичал истински. Любовта, дори когато е нещастна, е прекрасна.

- Мъдростта тежи ли?

- Мъдростта..., мъдростта не тежи, тя ни прави по-приспособими към живота, който живеем. Сложният ни живот. Мъдростта, освен приспособими, ни прави и по-духовни, да наместим ценностната си система. През последните 30 години българският народ изгуби себе си, ценностната си система. Парите се превърнаха в единствена и най-важна ценност. Питам: какво би могъл да купи един много богат човек в края на живота си? Нищо! Щастливият човек трябва да е здрав, да се намира в хармония със себе си и с околните. Щастливият човек е човек, който обича.

- А кое е чудовището или може би кой е чудовището?

- Да, всеки човек е ангел донякъде, но в себе си носи и чудовища, които се проявяват в определен момент. Чудовище може да бъде и младостта и старостта. Чудовища има и извън нас.

Цялото интервю бихте могли да чуете в прикачения звуков файл:


Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор.Владимир Зарев има 18 книги, единайсет от които са романи: „Денят на нетърпението“, „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“. Измежду тях особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Действието в романите се открива през 1890 година и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има две издания в Австрия и Германия. По мотиви от „Битието“ е заснет култовият телевизионен сериал „Дървото на живота“.Огромна популярност и дванадесет издания в България има и романът на Владимир Зарев „Разруха“, в който се описват механизмите, с които бе ограбен, унизен и обезсмислен трудът на няколко поколения българи. Романът се радва и на невероятен успех в немскоезичния свят. Номиниран е за две от престижните европейски литературни награди и за него са публикувани над 40 възторжени рецензии.По романа „Разруха“ известният режисьор Петър Попзлатев засне игралния филм „Времето е наше“.Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. Зарев бе удостоен и с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. бе предложен за награждаване с орден „Стара Планина“ - първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15

Лекото метро по бул. "Цар Освободител" може да се замени и от електрически автобуси, ако е целесъобразно

"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, по земя, а не чрез повдигнато на колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на РВ „Позиция“,..

публикувано на 20.04.24 в 15:03

Собствените несгоди в България карат хората да се съмняват в Европейския съюз

Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз,  а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна.  "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..

публикувано на 19.04.24 в 08:25
Пламен Манушев

Пл. Манушев: Липсват технически кадри у нас. И със средно образование, и с висше

За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..

публикувано на 18.04.24 в 09:26