Къде снимат подводните фотографи

Варненецът Тодор Димитров е подводен фотограф, спечелил ред престижни награди. Той гостува в предаването на РАДИО ВАРНА за туризъм, пътешествия и приключения "ХОРИЗОНТИ" с водещ Иван Симеонов. Най-често варненецът снима в Черно море, но е бил и в Егейско море. Какви са емоциите там?

Средиземно море, специално Егейско, сравнено с нашето, е доста по-подходящо за този вид дейности, както за снимане, така и за гмуркане. Видимостта е прекрасна, на места стига до 40 метра, пълно е с подводни обитатели, доста е красиво и подходящо за снимане на така наречените “over-under” или под/над композиции - т.е. под и над повърхността на водата. Бих препоръчал за снимане в комбинация с плажуване о.Тасос. Източната част на острова, която е по-скалиста, има доста заливи и плажове, съчетано с рифове и скали. Особено препоръчвам така наречения Мраморен плаж - той се намира на североизточната част на острова. Това е един плаж от съвсем ситни мраморни камъчета, където водата е тюркоазено-зелена, усещането е все едно си на курорт на Малдивите, а всъщност си съвсем близо до нашето черноморие.

А къде би искал да отидеш да снимаш?

Едното място е Червено море в Египет. То е класическото място, където всеки подводен фотограф трябва да отиде да снима, морето с най-много подводни обитатели и всеобщо признато за най-красивото море за дайвинг, снимане, шнорхелинг и т.н. Другото място, което ми е мечта, е Нова Каледония. Това е френска територия, която се намира вдясно от Австралия и е място, където могат да се срещнат абсолютно всички видове подводни обитатели - акули, манти, китове и т.н - невероятно екзотично и красиво местенце.

Как смяташ, възможно ли е от хоби за ограничен кръг хора подводната фотография да се превърне в нещо като туристическа атракция, дори и при нас?

На екзотичните места - Индонезия, Филипините, Тайланд, Соломоновите острови и т.н., има цели курорти, които са свързани именно с подводната фотография. Тя е много разпространена в световен мащаб, особено в Европа – например италианската школа, и в Северна Америка - американската. Хората са предимно водолази и обикалят целия свят, за да снимат. Влизат във водата с лодки или корабчета, цял ден снимат - правят по 3-4 влизания, включително и нощно, прибират се в курорта, хапват, спят и на другия ден пак снимане. Това им е почивката и курортите са насочени точно към тази цел. В България би могло да се направи такова нещо, но на някои определени места по нашето черноморие, където да не се допускат други туристи, а да е насочено точно към този вид дейност.

Смяташ ли, че подводната фотография е още една причина някой да дойде на българското черноморие?

Да, разбира се. Много от чужденците, които снимат на екзотични места, отиват с цел да снимат една определена рибка по определен начин. Цялата екскурзия е насочена към това, фотографът отива с няколко фотоапарата, има помощник водолаз, който държи единия фотоапарат, наема се така нареченият шерп или някой местен, който с една пръчица рови по рифовете и търси конкретния вид рибка. За съжаление това хоби, подводната фотография, е много силно развито в другите държави, дори има хора, които си купуват лодки или малки корабчета, и обикалят света само с тази цел - да снимат под водата. Почти всички видове обитатели, които ги има в Черно море, се срещат и в другите морета, но специално ландшафтът и този вид мъхести водорасли, които цъфтят лятото на юг, почти не се срещат в нито едно море, мисля че само някъде в Австралия и по езерата се срещат. За снимане на тези водорасли съчетано с подводни обитатели - пасаж рибки, нашето черноморие е много подходяща дестинация и мисля, че това би било доста добра реклама.

Чуйте цялото интервю на Иван Симеонов с  Тодор Димитров в звуковия файл: