С решение на правителството от тази година ваканционното селище "Свети Константин" над град Пещера, Южна България, стана най-новото село в страната. Освен че има богато историческо минало, то е разположено и в един от най-чистите райони на планетата.
Като курорт “Свети Константин” възниква край Пещера, през 1910 г., с указ на княз Фердинанд. На мястото му някога се е издигал манастир, на името на Св.Св. Константин и Елена. Той отдавна е разрушен и днес за него напомня само малък параклис, построен върху някогашните руини. Двама родолюбци – историкът Десислав Христов и съпругата му Стоянка, събират средства за изграждането на постамент с паметна плоча в местността “Черковището”, която да разказва историята на унищожената средновековна обител.
Легендата гласи, че в завладените от османските турци територии на Балканския полуостров попаднал и манастирът “Св.Св. Константин и Елена”, който се намирал край римски път – разказва Десислав Христов. – И тъй като армията на поробителите минавала по този път, тя стигнала до Светата обител и я унищожила през 1372 г. Българите обаче, успели да съхранят вярата си и наново съградили манастира. Втори път той бил разрушен през 1657 г., когато османските завоеватели започнали масова вълна на потурчване. Така, освен манастира “Св.Св. Константин и Елена”, били сринати 33 манастира и 218 църкви в Чепинското корито – от Асеновград до Костенец.
Разказвайки за миналото ни, Десислав Христов подчертава, че не иска да насажда етническа омраза, а да представя историята. Прави го и в брошурата “Курортът “Свети Константин – снимки от миналото”, в която виждаме разрастването на ваканционното селище и променящите го лица.
Първите хора, които отиват в тази местност, са ловците от едно новосформирано дружество – продължава разказа си той. – През 1897 г. то се нарича “Елен”, но малко по-късно приема името на Централното софийско ловно дружество“Сокол” и става нарицателно за цялата страна. Именно тези ловци предприемат първите ловни излети в околностите, а не след дълго семействата им започват да се качват с тях и да прекарват там почивните дни. За да могат да отсядат, те вдигат примитивни бараки в местността. Ловджийската кула пък е построена през 1901 г. и служи за подслон на първите ловци. Към нея се прибавят и други постройки – малка фурна, нещо като магазинче.
През 20-те години на миналия век към курорта се прокарва път, през 30-те той се сдобива с лятно кино и пощенска станция, бараките се заменят от красиви вили, светват и първите улични електрически лампи. Туристите пък започват да утоляват жаждата си от прочутата Кукушева чешма на братята Георги и Зафир. А един варненец успява да възвърне здравето си и бива обявен за медицинско чудо.
Йордан Димитров идва в курорта, тъй като бил болен от туберкулоза и лекарите не давали шансове за оздравяването му – разказва историкът. – Благодарение на чистия въздух обаче и след няколкомесечно пребиваване, той успява да се излекува. В знак на благодарност, Йордан Димитров построява със спестяванията си хотел – санаториум за гръдноболни. През 1910 г. той го дарява на ловното дружество, което го оставя на община Пещера, тъй като не можело да го стопанисва. Съдбата на хотела е трагична, защото през 1945 г. пазачът му неволно го запалва и сградата изгаря. Днес за постройката свидетелстват само останалите снимки.
Обновеното курортно селище предлага чудни излети през лятото – до връх Свети Константин или до Везир тепе, откъдето “морето” на Родопите (Язовир “Батак”) се разстила като на длан.
През зимата пък предоставя добри условия за зимен спорт със ски влекове и писти. С пълно основание може да се твърди, че най-новото българско село е разположено в едно от най-чистите места в планетата. Преди години Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство /НАСА/ обяви, че над Баташката планина, където то е разположено, се стеле най-чистият въздух на планетата. Различни американски изследвания доказват, че в района има естествена йонизация на въздуха – едно от най-рядко срещаните природни явления по света.
Военноморският музей във Варна се включва в световната инициатива „Селфи в музея“ за втора година и отправя покана към своите посетители да участват и да спечелят награда. Условието е да си направите селфи в музея и да го публикувате в профила на музея във фейсбук или инстаграм с хаштаг #ВМорскиямузей или #MuseumSelfieDay от днес до 15..
Виктория Цонева е на 13 години и откакто е на 9 има едно голямо желание - да "отгледа" косата си, за да я дари на нуждаещи се онкоболни жени. Четири години са нужни на момичето да изчака косата си да порасне, но, оказва се, грижите за нея са специални. Тя трябва да се сресва редовно, да се подстригва всеки месец, за да не цъфти. Целта обаче е една -..
Община Варна продължава услугата за почасова грижа в дома на сомотножиеещи възрастни хора. В понеделник, 6 януари, започна проект, продължение на „Грижа в дома в община Варна“, който приключи на 3 януари и по който екип с обща численост над 100 специалисти и помощен персонал предоставиха интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда на над 820..
Зоопаркът във Варна е в етап на подготвяне на документация за кандидатстване за евросредства за обновяване на пространството. Това каза Нора Люцканова, уредник "Зооколекция". Стремим се да направим най-доброто за пространството, с което разполагаме, каза тя и изрази съжалението си, че площта не е голяма, в сравнение с други зоокътове в страната...
142 срещу 132 са издадените актове за раждане през 2024 спрямо предходната година. Това показват справките на дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване в община Балчик. Първият издаден акт за раждане за 2025-а е в регистъра от дата 2 януари, но момченцето Николай Асенов е роден на 22 ноември миналата година в Полша. В балчишкото..
Новородените в АГ-болницата във Варна са повече момчета (957) и по-малко момичета (924). Тази тенденция се запазва през последните няколко години. С имена Александър, Георги, Иван и Калоян се кръщават най-често момчетата, родени през 2024-та година. А при момичетата в първата част от класацията са: Никол, Александра, Валерия, Виктория и..
На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден - (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари). Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на..