Учителят - пасив в баланса на търговското дружество, наречено "училище"

Коментар в предаването "Пост фактум":

Не знам как стана така, но в последно време, когато стане дума за училище и образование все за заплатите на учителите си говорим. Уж заплатите им се увеличават, пък няма опашки от желаещи да даскалуват. И проблемът ще се задълбочава с предстоящото пенсиониране на 4000 учители.

Младите учителите са такава екзотика, че специални репортажи правят за тях по медиите, по-вероятно е да видиш сняг в Аризона, отколкото млад учител в България. А заплатите вече не са ниски и още ще се увеличават.

Тогава защо няма мотивация...?

Може би защото учителите станаха като лекарите. От толкова бумащина и попълване на всякакви планове, документи и справки едва им остава време за истински важната им работа.

Може би не умират от желание да обикалят от къща на къща заедно с полиция в опит да попълнят бройката на необхванатите от образователната система.

Може би трудно понасят нагледците, които се държат в час, сякаш са в дискотека и тотално игнорират присъствието на учителя, явно сложен там само за да им разваля кефа.

Може би трудно издържат и тези, които си правят експерименти на техен гръб почти всяка учебна година, въвеждайки промени, които в някои случаи повече пречат, отколкото да помагат на обучението.

Когато имаш два заема плюс един студент, заплатата не стига и трябва да доработваш като таксиджия; когато учениците те игнорират и подиграват, а родителите им са готови и да те понатупат, ако не угодиш да рожбите им; когато трябва да говориш за Вазов на деца, които даже не знаят български; когато промените в учебното съдържание са по-чести от дъжда в Лондон; когато знаеш кой и как пише учебниците, кой ги одобрява и за какви пари; когато видиш как от учебната програма отпадат истински ценни неща, и остават пълни абсурдизми; когато ти писне да те възприемат като пасив в баланса на търговското дружество, наречено „училище” тогава...

Тогава се сещаш за Япония - там единствените хора, които имат право да не се поклонят на императора са учителите.

Разбира се, има и изключения. Има млади и истински мотивирани учители, има супер умни и свестни ученици, има директори, които са истински добри мениджъри, има деца, които печелят световни олимпиади, но какво липсва тогава...?

Липсва цялостна визия и концепция за развитие не само на средното, но и на висшето образование. Лисва желание за осмисляне на безпорният и неоснорим факт, че инвестицията в образование е инвестиция в бъдеще. Това последното може да е клише, но пък си е напълно вярно.

Иначе от просветното министерство ударно наблягат на ремонтите. Само за последните месеци са ремонтирани 449 училища, университети и детски градини. За близо 700 милиона лева....

Истински важният ремонт обаче скоро няма да се случи...