2019 се оказа последната за „Библиотека Галактика”. В края на годината бяха поставени и последните щрихи в колекцията. Две книжки под номера 122 и 123 затвориха един 40-годишен цикъл. Идеологът зад идеята Милан Асадуров не доживя да види края, но през 1979 поставя началото на феномена „Библиотека Галактика”. Със сигурност всяко семейство е имало поне по една книжка от поредицата и всеки е задържал погледа си върху кориците на Текла Алексиева. Със сигурност онези, които са се престрашили да разгърнат страниците, са открили един нов свят, който ги е направил по-мислещи. Е, „Библиотека Галактика” я няма вече. Но 123 книжки все още могат да се намерят, а има колекционери като Григор Петров, които притежават не само всяка една от тях, а всяко едно преиздание.
„Библиотека Галактика” започва през 1979 година, кога я откри за себе си?
Трябва да съм бил 3-4 клас. Но ме привлякоха кориците на книгите, защото бяха много зарибяващи. Вкъщи имаше, примерно, двайсетина книжки от тази поредица. Бяха много интересни. Даже си спомням „Тревожни симптоми няма” – първата, която се опитах да чета, но на тази възраст не ми хареса кой знае колко. После, началото на деветдесетте години, първо прочетох нея, след което дойдоха и другите.
Във всяко едно семейство е имало поне по една книжка от поредицата...
Другото, което е с книгите, вкъщи винаги е било пълно с книги. Майка ми е запален читател и бивша учителка.
Малко повече за значението на „Библиотека Галактика”...
В онези времена явно е било много голямо, защото такива книги да излизат е било много сложно и битките, които са се водили някои книги да излязат, са били много страховити. Въпросът е, че там излизат книги, които категорично за злепоставяли тогавашния строй. Книги като „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин – когато я четох, бях потресен, как е било възможно да излезе такова нещо преди 1990 година. Коренно различно описание на обществото, със съвсем различен характер, тотално противоречащо на статуквото. После на Братя Стругацки някои от онези, които се появяват, категорично са коментар на строя – сатиричен и оплюващ. Подобни книги са успели да минат и може би да възпитат по-свободно съзнание в някои хора. Като се замисли човек, кои са книгите вътре, не знам как са излизали.
Познавал си Милан Асадуров, той споделял ли ти е за най-голямата битка, която е водил?
На няколко пъти сме си говорили. Първо самата идея за започне да излиза поредицата е била трудна. Появил се е нов шеф, който е тръгнал с големи амбиции да прави нови неща. Всяка редакция е трябвало да излезе с идея. Неговата е за „Галактика”. В България по това време идва една американска археоложка. Казват й, че ще правят подобна поредица и тя им иска списък с книги, които ще им изпрати, когато се прибере в САЩ. В един момент се получава кашон с книги, който отива в ДС. От там почват драми, четене на книги, идеологически диверсии. Отговарят с факти, че книгите са издадени в СССР. Така са минавали нещата – основно са излизали с довода, че някоя книга е превеждана в Съветския съюз, няма проблем да я преведем и тук, щом е минала тамошната цензора. Интересното е, че са издирвали съветски издания, но след Пражката пролет, заради издаването на някои от книгите, цяла редакция на дадено издателство там е била уволнена. Но това се премълчава и по този начин минават между капките.
Имаш ли любими части от „Библиотека Галактика”, която е създадена във Варна?
На първо време ми хрумва „Ах, тази Алиса” заедно с „Не е време за герои” на Сам Лундвал, които са страхотни хумористични истории с много ярко чувство за хумор. Първият ми сблъсък с Шекли и „Недокоснат от човешки ръце”, който беше много разтърсващ. „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин, която е с потресаваща идея, описва се едно изключително интересно общество. Много са нещата вътре.
Този 40-годишен цикъл приключва, ще липсва ли?
Може би да, до някаква степен. В крайна сметка паузата между 121 и последните две е май 15 години. Въпросът е, че ще липсва дотолкова, доколкото тези по-сериозни, да ги наречем, фантастики ги няма вече и не се издават. В началото на 90 години се издаваха и такива по-философски, по-некомерсиални, по-психологически фантастични текстове. Докато сега почти няма такива. От тази гледна точка ще липсва.
Още от Григор Петров чуйте в звуковия файл.
Приятелството на две жени, запознали се преди много години в ролите си на учител и ученик, се превръща в литература, в любов и в кауза. Първата стихосбирка на преподавателя по Български език и литература в Добрич Атанаска Георгиева се появи в края на лятото тази година и носи заглавието „Не може да е късно за любов“. Уверена, че именно любовта е..
Художникът Станислав Станчев-Бебето заедно със своята дъщеря арх.Татяна Станчева са се захванали с предизвикателна и за двамата творческа работа – възстановяване на стари къщи. Работили са в цялата страна, но най-много са завършените им проекти в родопски села. Имам афинитет към дървото и специално към стари дъбови дъски,..
С близки и приятели ще отпразнува във Варна именния си ден Стоян Стоянов – актьор и режисьор в Държавен куклен театър-Варна. За Радио Варна той разказа, че е кръстен на дядо си Стоян, който е бил трудолюбив и винаги усмихнат човек, въпреки нелеките неща, които е преживял. Стреми се да носи тази усмивка на дядо си и днес, преминавайки през..
Какво е да бъдеш баща, доброволец и да възпитаваш доброта в децата си? - това ще научите в следващите редове от разговора ни със семейството на Владислав Николов и Антония Антонова и техните момчета - Кристиян ( 5г. ) и Александър ( 3г. ). Владислав Николов и съпругата му Антония Антонова разказват за баланса между семейния живот,..
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..
Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
