Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологът Валери Йотов: Надяваме се градинката до ДЗИ да не стане втората Дупка във Варна

| обновено на 14.02.20 в 08:45
2
Доц.Валери Йотов
Снимка: Радио Варна

Четири пласта история разкриха варненските археолози в сърцето на града през 2019 г. – античност, римско време, византийско и края на Османската империя могат да се видят в пространството известно като "градинката до ДЗИ". Това е уникален късмет както за археолозите, така и за Варна и за България, смята археологът доц.д-р на историческите науки Валери Йотов от Регионален исторически музей-Варна. Най-доброто решение е там да се обособи един парк, който да показва археологията. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града. За да бъде опазена археологията, обаче трябва да бъде оградена, да бъде отворена през деня за посетители, а през другото време да е затворена и да има някаква система на охрана, подчерта в интервю за Радио Варна Валери Йотов. Най-важните и значими открития през археологически сезон-2019 ще представят по повод своя празник днес, 14 февруари варненските археолози от Регионалният исторически музей.

доц.Валери ЙотовС какво е забележителна за вас 2019-та година?

С това, че имах според мен, един много добър шанс като археолог, а и моите колеги, с които работя. Това е шанс и за археологията на Варна и на България. Имахме щастието да попаднем на елинистическата крепостна стена, най-вероятно югозападната на античния Одесос, която по-късно през Римския период е била поправена. И до нея една друга стена, която може да се определи като византийска от края на 4-ти, 5-ти, 6-ти век. Възможно е при продължаване на проучването да излезе и входа към пристанището. Върху тези струкури има един военен склад, който е бил построен в периода 1832-1834 г. под ръководството на специално изпратения тук доверен човек на султан Махмуд II – инженер Пепе Мехмед паша. Това е малко известна история, но за първи път имаме шанс в археологически план да попаднем на структури от това строителство и няма значение, че това не е така далеч във времето, само преди век и половина.

Какво ще е бъдещето на тези старини? Как ще прекарат зимата?

Буквално аз и моите колеги трябваше да употребяваме усилия, за да убедим и инвеститора, и изпълнителите особено, в това че е необходимо да се направят там археологически проучвания. Слава Богу, че намерихме такова положително отношение и внимание.

Инвеститорът е община Варна.

Да, г-н Иван Портних беше там на място, запозна се със ситуацията. Главният архитект на Варна Бузев е с голямо разбиране към откритията и с идеи, бих казал в перспектива. Варна има в момента много сериозен проблем с т.нар. Дупка и аз се притеснявам сега това откритие, което имаме в градинката под ДЗИ, да не стане втората Дупка във Варна. Това си е сериозен проблем, няма никакво съмнение.

Питам ви, защото сме туристически град и показването на тези находки по подобаващ начин би било изключително привлекателно за Варна като дестинация с древна археология.

Аз имам усещането, не съм напълно убеден, че главният архитект на Варна е така да се каже в нашия отбор.

Какви са идеите за това пространство?

Най-малкото проучването на обекта да бъде довършено. И най-малкото – зоната с тези археологически структури, където са тези три стени от три периода плюс военният склад от османския период да бъдат показани по някакъв начин. Това не е много трудно. По-трудно е, според мен, да се обособи един парк, който да показва археология и архитектура. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града.

Във времето как ги виждате?

През пролетта е възможно да приключим тези изследвания. Там има няколко проблема, които са сериозни. Подпочвена вода излиза излиза на близката кота, буквално на нивото на византийския и римския пласт. И при всяка намеса, дори с лопата, веднага избликва вода. Има някакви инженерни решения, сигурно, но не съм компетентен да кажа какви. А другото е ограждането на самата градинка. Това, според мен, би било най-доброто – да се огради, да има някакъв вход, който да бъде за за деня, за да може да се виждат тези старини, а през другото време да бъде затворени, за да бъдат опазени, тоест да има някаква система на охрана. Градинката предоставя добри възможности там да се пренесат част от съхраняваните в музея артефакти, като прословутия питос (бел.ред. делвата, открита пред храма „Св.Николай Чудотворец“ на пешеходния бул.Княз Борис Първи).

Музей на открито?

Да, какъвто е например Римски терми.

А как ще прекарат зимата?

Слава Богу тези старини са доста здрави. Надявам се, че няма да има някакви сериозни повреди по тях. Те са в добра кондиция, няма нужда и от консервация в момента. Според мен, няма нужда да се вземат някакви мерки и да се покриват, макар че Закона за опазване на културното наследство беше необходимо да се направи такова покритие. Това им състояние сега ги пази, даже по-добре, тъй като всяко едно покриване би довело до мухъл, защото там има много влажна среда.

Ще бъдат ли опазени тези находки?

Това е добър късмет за един археологически екип, но това е много по-голям късмет за Варна! Най-големия късмет е, че за първи път имаме случай, когато структури са установени в градинка. Тоест няма да има намеса, тук никой няма да има претенции тук да се построи един голям блок, банка, увеселително заведение и т.н. Тоест това ще си остане градинка. Е, притеснявам се да не остане дупка!

Цялото интервю чухте в звуковия файл:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Биб­лио­те­ка­та към цен­трал­но­то чи­та­ли­ще в Балчик ще по­лу­чи 2 700 ле­ва за кни­ги

Ми­нис­тер­ство­то на кул­ту­ра­та обя­ви име­на­та на чи­та­ли­ща­та, одоб­ре­ни за фи­нан­си­ра­не по проект "Бъл­гар­ски­те биб­лио­те­ки - съв­ре­мен­ни цен­тро­ве за че­те­не и ин­фор­ми­ра­ност" - 2024. Биб­лио­те­ка­та към бал­чиш­ко­то чи­та­ли­ще "Паи­сий Хи­лен­дар­ски-1870" кан­ди­дат­ства с проект за бли­зо 5 000 ле­ва. От­пус­на­та­та..

публикувано на 21.11.24 в 18:53

Изложба „Америка през моите очи“ в Регионалната библиотека във Варна

В Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна в 17 часа ще бъде  открита  гостуващата изложба „America through Мy Еyes” / “Америка през моите очи“. Експозицията включва селекция  фотографии от ХI фотоконкурс „Америка през моите очи“, направени от български студенти по време на лятната програма за работа и пътуване в  САЩ. Изложбата е част от..

публикувано на 21.11.24 в 15:30
автор: Десислава Минчева

НАМИБ: пясъци - небе

"Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но... трябва да вдишате въздуха там …  да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава...  А аз ще продължа да се боря..

публикувано на 21.11.24 в 15:25

Виртуозно трио представя "Романтични съкровища" във Варна

Среща с романтични съкровища очаква ценителите на камерната музика на 21 ноември във Варна и на 22 ноември - в Бургас. Поканата е от триото Стоимен Пеев, цигулка, Атанас Кръстев, виолончело и Мартина Табакова, пиано.  Тримата изпълнители са изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на Съюз на българските музикални и..

публикувано на 19.11.24 в 15:05

Константин Костов, Христо Йоцов и Плевенската филхармония с авторски концерти в Добрич (21.11) и Варна (22.11)

Премиерно в двата града ще прозвучат три нови и изключително любопитни произведения с джаз теми в симфоничен аранжимент под диригентската палка на Борислав Йоцов: К онцерт за джаз пиано и оркестър със солист Константин Костов – пиано (автор на произведението),  Концерт за тромпет, тромбон и оркестър от Христо Йоцов със солисти Михаил Йосифов – тромпет..

публикувано на 19.11.24 в 14:43

България като вдъхновение - книга разказва за влиянието на страната ни върху идеите на Ататюрк

България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк.  Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него..

публикувано на 19.11.24 в 12:20

"Морето" в Добрич

Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на..

публикувано на 19.11.24 в 11:50