Наричат Дунавското хоро неофициалният химн на България. То е създадено през април 1937 г. от военния музикант, композитор и баща на духовата музика у нас Дико Илиев. Хорото, превърнало се в един от символите на българската култура, е неизменна част от посрещането на Новата година. Дунавското – най-специалното хоро, което танцуваме на Нова година, освен всичко друго носи и своята символика – стъпките напред са повече от тези настрани. "Нека така да е и през новата година" сякаш си казват хората, хванати за ръце на празника. Ще го правят и следващата, и по-следващата година...
Трудно ли се научават стъпките на Дунавското хоро, каква е неговата история и има ли Нова година, в която не сме го танцували? Попитахме Петър Пенков, дългогодишен хореограф и бивш художествен ръковител на детския фолклорен ансамбъл „Китка цвете“. Започваме разговора от създателя на музиката – Дико Илиев:
Той е бил диригент на военен духов оркестър и автор на музиката на "Дунавското хоро". Именно тази музика е накарала хората да създадат хорото, то е създадено от народа. То не е авторско като самата музика. Народът го е обикнал толкова много и ще продължава да го танцува - и още, и още! Това хоро много добре легна на самите хора, на самите слушатели. А радиото и телевизията го разпространиха и то стана обичано от всички.
Има ли момент, в който да сме пропускали Дунавското хоро на Нова година?
За колко време един начинаещ може да научи стъпките на Дунавското хоро?
Зависи от човека – имал съм различни случаи. Веднъж при мен дойде един човек и каза, че иска да го научи. Мъчих го две седмици. Справихме се със задачата, но както и да го обясняваш – когато човекът иска да го научи, го научава. Зависи кой как чува музиката. Преди хорото се играеше много, особено когато имаше срещи. Ние му казвахме "Хорото на бай Тошо". Иначе предимно се играе в Северняшката област.
Разговора с Петър Пенков чуйте в звуковия файл:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..