Днес се прощаваме с Ванко Урумов

"Рисувайки на открито, аз контактувам със земята, със средата, с небето, с водата. От този контакт се получава нещо, което другите биха взели чрез мен, докато аз го вземам директно от природата" - думи на Ванко Урумов от 2000 г., запазени в Златния фонд на Радио Варна:

Работи в областта на живописта, графиката, пластиката и монументалните форми. Дългогодишен директор на Варненската градска художествена галерия.

Носител на редица национални и международни отличия, сред които орден „Кирил и Методий” I степен и Националната награда за живопис „Захари Зограф”.

Има самостоятелни изложби в най-големите български галерии, както и в Русия, Италия, Швейцария, Холандия, Австрия, Германия, Румъния, Испания. Участвал е в представителни изложби в САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония и в редица европейски страни. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ГХГ – Варна, Националните библиотеки във Вашингтон и Париж, частни колекции у нас и в чужбина.

Негови бронзови пластики украсяват обществени сгради в София и Варна.

Екипът на Варненската градска галерия, на която Урумов беше дългогодишен директор, изрази своята почит към големия творец:

IN MEMORIAM

Един от най-големите съвременни български художници Ванко Урумов, роден във Варна, приживе стъпил с изкуството си на пътя на Вечността, се пренесе в нея. Емблематична фигура от бурния период на обновление в българското пластично изкуство – 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той беше артист на мащабния жест и проникновената мъдрост, стаен мислител, чиито мълчаливи предизвикателства се превърнаха в монументални знаци на промяната.

Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 г. в семейството на варненския художник маринист Георги Урумов, през 1971 г. завършва специалност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Един от основателите на легендарната арт територия „Вулкан“ във Варна. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната скулптура, приложното изкуство. Негови бронзови пластики украсяват обществени сгради в София и Варна. Включва се във всички големи изложби в България и в представителни гостувания на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, САЩ, Япония и др. Самостоятелни изложби прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн, Хаолин и др.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите във Варна, Добрич и Бургас, националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, на частни колекции в България и в чужбина. Дългогодишен директор на Градската художествена галерия – Варна.

Последната самостоятелна изложба на Ванко Урумов беше през 2014 г. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, и в галерия „Райко Алексиев“ в София, една голяма ретроспектива, която очерта целия му творчески път.

Мислите на Ванко Урумов за живота и артистичното съзидание, споделени през 2014 г.: „За мен изкуството е познание, усвоено между съзерцанието и екстаза… Съзерцанието е онова състояние, в което става възможен контактът с избрания обект и неговото енергийно поле… Биномът илюзия-разочарование като че ли съдържа противоположности, а всъщност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е неистина, в която напусто си повярвал, а разочарованието е постигане на истина, която ти отнема вярата… Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинския ни живот.“

Ванко Урумов през погледа на друг от колосите на българското изкуство - Светлин Русев: „Мощен и силен рисувач, живописец, който разбира и владее пластическото пространство като никой друг мислещ творец отвъд привидностите… Ванко е доказал и знае какво означава творческа битка – истинската, в която има и поражения, и движение напред, в която се печели духовна територия, но в която художникът трябва да е готов и да загуби, да се прости с неща – скъпи и ценни за него, в името на нови истини, невинаги достатъчно привлекателни, но красиви в своята простота и естественост. Подобни битки винаги са рисковани, но крайната цел е брегът. Ванко достигна своя бряг – изпълнен с много пластическа сила, с човешка пустота и надежда, с движение и покой – бряг на видими форми и неуловими внушения. Един изключителен художник, един съвременен автор, извън клишето на съвременния арт пазар, е надникнал в необяснимия свят на началото и края – там някъде, където спасителният бряг докосва бездната на мрака, там някъде, където истинското рождение започва в шестия ден с откровението на греха, там някъде, където истината, илюзията и реалността се смесват в пространството на безкрайността – Ванко търси илюзията на постижимите отговори на непостижимите въпроси на Вечността.“

Поклон пред паметта му!