Коментар: Момчето си отиде

Министерството, което доскоро Нено Димов ръководеше, търпеше множество критики през последната година и половина. Критики, съпроводени с десетки гласове, искащи оставката на министъра. 

Напрежението ескалира заради застояването на Черноморското крайбрежие и плана за управление на Пирин, още преди няколко месеца екоактивисти поискаха Димов да си ходи, защото неговото министерство, умишлено или не, удобно проспа многото строежи по крайбрежието. А при тези, които провери, не откри драстични нарушения. Тук, между другото, отговорност носи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което също не направи почти нищо да ограничи дивото застрояване по Черноморието. Но да се върнем на МОСВ и протестите срещу застрояването.

Въпреки виковете за оставка след тези протести нищо не последва. Оставка нямаше и заради ставащия все по-сериозен проблем със замърсяването на въздуха в градовете. Еколози дори твърдяха, че националните данни за замърсяването показват умишлено занижени концентрации на фини прахови частици и отровни газове за да избегнем глоби от Европейската комисия. Да обаче тези глоби, както става ясно, няма да ни се разминат.

Имаше и много други проблеми – срутени подпорни стени на реки, самоволно унищожени речни корита, багери върху дюни, бетон върху пясъка на два метра от морето, стотици случаи за измряла риба, речна вода с червен цвят, миришеща на химикали.. и всичко това, съпроводено с ужасно дразнеща за обществото липса на контрол и санкции от страна на МОСВ. Всички тези неуредици, сами по себе си достатъчно сериозни и скандални, в други държави от ЕС биха довели до министерства оставка, но такава отново не последва.

Проблемите с водата в Перник и с боклука от Италия обаче взеха главата на екоминистъра, а си мисля, че той няма да е единствения, който ще понесе съдебна отговорност. Дори когато стана ясно, че неуредиците с водоснабдяването и внасянето и горенето на отпадъци се превръщат в криза, не само с национални, но с европейски измерения, дори и тогава Нено Димов беше толкова непричьом, че да се чуди човек той въобще съзнаваше ли кое министерство ръководи.

Лично аз ще запомня този министър с хладното високомерие, и префинената наглост, с която парираше всякакви критики и атаки. Той има непробиваемия щит, характерен за висш чиновник, повярвал, че е недосегаем и важен за стабилността на коалицията.

Големият проблем в работа на екоминистерството, според мен, не е в бездействието, а в усещането, че МОСВ не само не санкционира и контролира, а дори понякога е в един отбор с нарушителите на разпоредбите, които подлежат на контрол и санкции. Но това си е само усещане, нищо повече...