Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Кокимото: Изразявайки себе си, се чувствам свободен

Калоян Илиев, по-известен с артистичното си име Кокимото, е роден във Варна, където живее и работи и до днес. През 2008-а завършва своето образование във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет и специализира графика в академията за изящни изкуства в град Лодз, Полша. В артистичната си дейност не се ограничава откъм използването на материали, техники, средства, идеи, хора, животни и енергии, за да изрази противоречивата си личност и бурното време, в което живее.

Той е един от най-активните представители на българското съвременно изкуство през последните години и същевременно някак винаги встрани от него. "Обичан и почитан от едни, отричан и хулен от други, той винаги е бил символ на времето, в което живее" - с това описание присъства в културните среди Кокимото.

Един от най-успешните  му проекти е „Kokimoto SURPRISE”, който е вдъхновен от шоколадовите яйца (и играчките, намиращи с в тях) на Kinder Surprise. Други популярни концептуални проекти са „Махащата котка Кокимото“ (базиран на известната в Япония махаща котка) и „Живот в розово“, която осъществява в Париж. Вдъхновява се от автори като Такаши Мураками, Анди Уорхол и Салвадор Дали.

От 2019-а води часове по изобразително изкуство във варненско частно училище.


Каква година изпрати, Кокимото? Как върви преподавателската дейност?

2019-а беше една много силна година за мен и откъм изложби, и откъм това мое ново амплоа. То се превърна в една истинска страст. Не смятах, че някога ще работя това, което съм учил, защото просто не вярвах в системата. Според мен артистът трябва да прави това, което смята за добре, без да се съобразява с околните. Започнах да водя и школа по изобразително изкуство в самото училище. Но държа да отбележа, че не съм оставил на заден план работата си като артист. Една от първите ми изложби през миналата вече година беше експозицията "Морски пейзажи" в София, която мисля да  представя във Варна.

Мислил ли си в един определен момент да напуснеш Варна, да я замениш за друг град по света или у нас?

Истината е, че имам сантимент към този град - аз съм си го избрал и щом съм го избрал, това не е случайно. Може би Варна понякога не отговаря на потребностите ми. Но въпреки това намирам смисъл да си работя от тук и да се изявявам по цял свят. Варна е нещо като моя база. Аз държа да съм звеното, което запълва празнината между старото и новото. Тук имам семейна история, която искам да използвам, и да направя нещо съвременно, стъпвайки върху това.

Възможно ли е един съвременен артист да бъде свободен, не трябва ли той да се съобразява с общественото мнение?

Зависи от артиста. Основното, което искам да направя, е да изразявам себе си. Правейки точно това нещо, аз се чувствам свободен. Всичко се проявява в произведенията ми. От там нататък всеки е свободен или да го приеме, или не.  Това казвам и на децата - че не е най-важното да можеш да рисуваш, а да изразяваш себе си.

Какво още каза Калоян Илиев-Кокимото при гостуването си в предаването "Улица "Събота" - чуйте в звуковия файл: 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Последните фоторепортери във Варна: Тази професия я работиш, защото я обичаш

Любими репортажни фотографии представиха в Арт салона на Радио Варна последните фоторепортери във Варна. Така са се нарекли Красимир Делчев, Любомир Бенковски-Бенджи, Красимир Тодоров, Пламен Гутинов, Румен Сарандев и Мердин Берберов-Сянката. Заглавието на експозицията "Последните фоторепортери" звучи вълнуващо, но малко тъжно. "Така е,..

публикувано на 24.01.20 в 12:47

От "Кеймбридж" - във Варна

Варненецът Сиво Даскалов е на 26 години, той е завършил магистратура в Кеймбридж и заедно със свои приятели  е създал IT фирма, която вече е спечелила първия си голям проект с адвокатски кантори във Великобритания: „ Това са първите ни спечелени стотинки, първата ненулева данъчна декларация. Предстоят интересни месеци. В момента тече..

публикувано на 22.01.20 в 10:44

Красимир Симеонов: Книгата е съкровище

Поетът Красимир Симеонов е роден през 1967 г. в гр. Варна. Завършва Българска филология в ШУ "Епископ Константин Преславски". Публикувал е свои стихове в студентския и националния печат. Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски и турски. Съвсем наскоро Симеонов издаде аудиодиска..

публикувано на 21.01.20 в 12:25

Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга в „18% сиво“

Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш...

публикувано на 19.01.20 в 11:18

За Африка, Нигерия, театъра и професията

Бистра Окереке/Bistra Okereke „Родена съм на 17 юни 1995 година в град Оърри, Нигерия. Израснала съм в София. От 2012 година се занимавам с театър. Влязох в актьорска школа към Монтфиз. След завършването си, кандидатствах в Натфиз и ме приеха. Завърших актьорско майсторство през 2019 година в класа на проф. Д-р Атанас Атанасов. Любимият ми..

публикувано на 18.01.20 в 10:13

Асеновград – Българският Йерусалим

Наричат Асеновград Българският Йерусалим. Няма друг град в страната, в който да има толкова много параклиси, църкви и обредни места от дълбока древност. В самия град и в околностите има 70 параклиса, 15 храма и четири манастира, които водят своето начало още от Второто българско царство. Заради това и религиозният туризъм е много добре..

публикувано на 16.01.20 в 15:03

Виктор Чучков-син: Варна е много интересен за снимане град

Днес е предпремиерата на "18 % сиво" по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Това е вторият пълнометражен филм на режисьора Виктор Чучков-син. Прожекцията ще бъде от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна, а половин час по-късно ще се проведе среща с част от екипа на филма. Преди това, Светлана Вълкова ни среща с..

публикувано на 15.01.20 в 10:21