Диригентът Марк Кадин и кларинетистът Данчо Радевски открехват врати към непознатата и вълнуваща музика във Варна

5 февруари 2020 - зала 1 - 19:00 ч. РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

МУЗИКА ОТ АМЕРИКА
Диригент – МАРК КАДИН
Солист – ДАНЧО РАДЕВСКИ, кларинет

Джордж Гершуин
Кубинска увертюра
Симфонична поема Един американец в Париж
Аарон Копланд
Концерт за кларинет, струнен оркестър, арфа и пиано
Артуро Маркес
Дансон No.2
Конга на Новия огън (Conga del fuego nuevo)

Марк Кадин е завършил е Руската музикална академия в Москва (1987 – 1993) и още в началото на кариерата си се посвещава на съвременната музика като диригент на Държавния младежки симфоничен оркестър „Млада Русия“ и Московския ансамбъл за съвременна музика. В периода 1999-2003 г. дирижира прочутата камерна формация „Московски виртуози“. Работил е също с Руския национален оркестър, Римския симфоничен оркестър, Израелския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Кипърската филхармония, Филхармония „Артур Рубинщайн“, оркестрите на Новосибирск, Самара, Воронеж, Омск, Лодз, Куинсланд и др. От 2004 до 2014 г . е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър. От 2017 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

Идеята за концерта дойде от ръководството на Русенска филхармония за да създадем нещо по-различно от обичайния репертоар. Самият аз обичам да открехвам нови врати към публиката. Като съвсем млад свирих на кларинет и беше съвсем естествено да стигна до Копланд, създал едно от най-виртуозните и популярни произведения за този инструмент през 20 в.

Искахме да представим творби, които рядко се изпълняват тук или дори не са представяни в България. През лятото осъществихме два концерта – в Русе и София – двореца „Врана“ – едно невероятно място за музикални преживявания. Отдавна имам връзка с оркестъра на БНР. Работим съвместно повече от 15 години. Така между нас се изградиха чудесни професионални взаимоотношения. През миналата година за първи път се срещнах с оркестъра на Русенската филхармония.

За мен всеки нов оркестър е като кръстословица. Обичам да гледам и сравнявам кое как се получава в съвместната ни работа. В Русия, където дълги години работих и сега продължавам да работя, има две различни държави: едната е Москва и Санкт Петербург и другата е останалата част от страната. В центъра има добре заплатени оркестри, богат музикален живот, докато в провинцията е - зле платени музиканти и без достатъчно музикални кадри. Хората бягат в западна посока. Така че много не се различава от ситуацията в България. Иначе без проблеми се адаптирах към живота в България. С някои неща толкова съм свикнал, че ми липсват в Москва, където например няма лютеница…

Данчо Радевски завършва кларинет в Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Димитър Димитров, а впоследствие и при проф. Сава Димитров – доайен на българската кларинетова школа. Той е и дългогодишен солист-кларинетист на Симфоничния оркестър на БНР. Концертирал е в Европа, Америка и Азия. Участвал е в национални и международни проекти с различни камерни формации в изпълнения на класическа и съвременна музика. В концерта на 5 февруари ще бъде солист на концерта за кларинет, струнен оркестър, арфа и пиано от Аарон Копланд.

Много съм научил от Петко Радев, а също така многократно сме свирили заедно. За да се насоча към кларинета, значение има семейството ми. Дядо ми в Троян свиреше на кларинет. Този инструмент е с най-универсално приложение за всякакъв вид музика – народна – в Унгария, например, еврейската музика, нашата традиция, в класическия репертоар, джаза, това може би го харесвам.

Това е един богат инструмент с технически и звукови възможности. Музикантската професия никъде и никога не е била лесна, защото човек трябва да посвети огромно време за да влезе „в тайните на занаята“ и от там да започне да създава изкуство. Ето например, подготовката на концерт, като този, изисква много неща. Свирил съм го неколкократно. Дори имам студиен запис за фонда на радиото, но соловото свирене е друга професия, за разлика от оркестровото свирене.

За да се върна отново към този концерт, ми беше необходимо поне един месец да си го припомня със свирене, да видя отново различни детайли, акценти… Репертоарът за кларинет е относително по-малък в сравнение с цигулковия и клавирния. Кларинетът и е доста по-млад инструмент в сравнение с тях. Независимо от това съм доволен и никога не съжалявам, че съм избрал кларинета. Радвам се, че ще мога да споделя и надявам се да предам своите положителни емоции от срещата с голямата музика и с варненската публика!

Интервю на Диана Димитрова