Операта във Варна днес става на 73 години

Първи срещи на варненци с оперното изкуство

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато оперната трупа на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. Пътуващият италиански театър гостува няколко пъти във Варна до разпадането му през 1908 г., когато диригентът Рафаело Франки остава в морския град като учител по пеене.

Други важни събития от началото на оперната история във Варна са музикалното дружество “Гусла” на Добри Христов (1899), Оперетната дружба с диригент Димитър Младенов (1919) и особено Варненската оперна дружба “Лада” с диригент Пресиян Дюгмеждиев (1920).

Като солисти във Варненската оперна дружба се изявяват пристигналите от Русия емигранти - баритонът Курагин, сопраните Мария Скокан, Надежда де Спилер, грузинският тенор Далфре Асатуров и други бивши членове на Киевската, Одеската и Тбилиската опера, както и обединените под диригентството на Александър Кръстев, варненски хорове.

На 27.02.1921 г. в театър “Ранков” е изнесена първата премиера на Варненската оперна дружба – “Демон” от Антон Рубинщайн. На 20.07.1922 г. същият екип представя “Травиата”, но не след дълго, поради финансови затруднения, оперният театър преустановява дейността си. През същата година Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, учителят по музика Крум Мумджиев и диригентът Александър Наумов сформират нов оперен състав, който представя на варненци операта “Камен и Цена”от Иван Иванов и Вацлав Кауцки и оперетата “Царицата на чардаша” от Имре Калман (1923).

По онова време се появява и хор “Серенада” с диригент Пресиян Дюгмеджиев, който с участието на Йордан Чифудов, Люба Джерова, Момка Загорска, Васил Трайков, Соломон Хасидов и учителя Иван Стефанов, изнася с успех в театър „Ранков оперетата “Черният идол” от Холендер (1926).

Създаването на Варненската градска опера

Най-значимата инициатива, допринесла за създаване на постоянно действаща оперна трупа през този период, е създаването на Варненската градска опера, за просъществуването на която основна заслуга има певецът и режисьор Стефан Македонски. За солисти са привлечени Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокенов, Васил Пацев, Йордан Чифудов и Андрей Ждановски. Хористите са подбрани от тогавашните варненски хорове, а оркестрантите от оркестрите на Осми пехотен полк и военноморския флот.

Варненската градска опера преминава на субсидия към общината и под името Варненска общинска опера участва през 1926 г. в първия музикален фестивал у нас Летните музикални тържества, които предшестват ММФ „Варненско лято“. Трупата поставя “Травиата” от Верди, “Севилският бръснар” от Росини и “Цвета” от Маестро Георги Атанасов. Името Петър Райчев се появява в V Летните музикални тържества (1930), в които варненци приветстват именития си съгражданин в ролята на Граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на Росини.

Икономическата рецесия през 1932 г. принуждава ръководството на Варненската общинска опера да потърси изход като филиал на Софийската опера, но предложението се отхвърля и оперният театър се закрива. Прекъсват и Летните музикални тържества, но само след три години те се възраждат и надграждат натрупания опит. Така се стига до 1938 г. и първото международно издание на Летните музикални тържества, чиито художествен директор е не друг, а Петър Райчев.

Делото на Петър Райчев

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.

Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953). Още за него разказват един от синовете му Камен Райчев и внукът Петър Райчев. Разговор на Валери Великов.

Днес варненската опера поддържа симфоничен оркестър, хор, трупа от някои от най-добрите оперни артисти, именити режисьори и диргенти, към нея действа балетна трупа, както и детско-юношески оперен състав.

Неин дом е една от най-красивите обществени сгради в България, дело на арх. Никола Лазаров. Държавна опера - Варна изнася постановки и концерти на открито - в Летния театър на Варна и край фонтана на пл. "Независимост", има много гастроли в страната и в чужбина.