Лида Пантелеева и „Сънищата на нощта“

Лида Пантелеева издаде втората си книга „Сънищата на нощта“. Поради извънредното положение, в което се намираше не само нашата държава, но и целия свят, премиерата на втория роман на авторката беше отложена. Специално за предаването Улица "Събота“ варненката разкри част от приключенията на своите герои.

Лида е съпруга на диригента Мартин Пантелеев. Тя също е музикант, преподава уроци по пиано в Германия, където двамата живеят. Родом е от Варна, където завършва НУИ „Добри Христов“, преди да отиде в консерваторията, а след това да замине да специализира в Германия. Освен, че Лида свири и преподава, тя пише и мюзикъли. Преди няколко години решава да развие и писателския си талант - през 2018 г. излиза първата ѝ книга за деца „Изгубената мелодия на духчето Йо Йо“.

Втората книга ѝ книга - „Сънищата на нощта“, която беше издадена наскоро, е продължение на първата. Пред Олга Добрева авторката разказа за новите приключения на своите герои.

Книгата изхожда от историята на света на тези призраци, които живеят в долината на усмивките, но във втората книга, както често се случва в живота, нещата се усложняват - в средата на книгата стават изключително драматични и духовете от долината на усмивките разбират, че те всъщност въобще не живеят в едно утопично щастие сам-сами в своя свят. Осъзнават, че около тях има много други народи, много други същества, които те въобще не са забелязвали и това е само, защото се е случило нещо ужасно в миналото, което ги е накарало да забравят кои са и каква е тяхната история, разказва писателката.

Книгата започва с легендата, част от която присъства в началото на всяка глава, но разбъркано, продължава авторката.

Легендата е нещо, което съществува, но призраците не знаят за това, и новият водач в света на призраците, който победи вещицата в първата книга, започва да намира отделни откъси от тази легенда. Обаче не може да свърже различните послания и въобще не може да разбере дали това е нещо, което заслужава посланието му, или просто е един сантиментален спомен от предишния старейшина, обяснява Лида.

Исках просто ей така да събудя интереса на читателите, млади или не толкова млади, просто е хубаво, когато си задаваме въпроси, дори и без особена причина, за да видим какви отговори биха ни дошли в ума и в съзнанието.

Писателката разкрива, че героите в книгата се изправят пред много приключения и перипетии, които на пръв поглед изглеждат абсолютно невъзможни за разрешаване.

Това е също едно от посланията в книгата - че тези изпитания винаги ни правят по-силни. Исках в по-разширен формат да докажа същото, защото за мен винаги, когато човек смята, че положението не може да стане по-лошо, то всъщност става по-лошо. И също така, когато човек смята, че няма никакъв изход, обикновено точно тогава се случва нещо, което променя изцяло живота му. Да погледнеш на света от друга гледна точка може да се окаже решение. В този стил исках да бъде едно от моите послания в книгата.

Интересът на Лида Пантелеева към писането се появява чрез другата нейна страст - музиката. Освен, че е пианист, Лида е и музикален педагог. Преди няколко години нейни колеги я помолили да напише проект за училищен мюзикъл за училището, в което учат двете ѝ деца.

Докато пишех мюзикъла ми дойдоха толкова много идеи, които непрекъснато разказвах на колегите си. Накрая, след като свършихме цялото представление и видяха какви насоки давам на децата, как ги учех на различни неща, ме попитаха дали ми е хрумвало да напиша книга. Аз им отговорих, че не съм писател, а те отвърнаха: “а може и да си, защо не опиташ”. След този разговор наистина седнах и написах тази книга, спомня си Лида Пантелеева.

Дебютната ѝ книга „Изгубената мелодия на духчето Йо-Йо“ ѝ донася награда от конкурса Южна пролет, а литературният критик Анжела Димчева я нарича българската Джоан Роулинг. Голяма подкрепа получава от съпруга си маестро Мартин Пантелеев.

Много сме обсъждали с него какво би станало, давал ми е много интересни идеи, насоки. И той е много горд, защото открих един нов аспект от себе си и много пъти ми е казвал, че се възхищава на смелостта ми, че не се страхувам да опитам. Най-лошото, което може да стане, е да се проваля, но за мен е важно, че съм опитала, споделя Лида. 

Още за приключенията на героите в „Сънищата на нощта“, за вдъхновението на авторката и защо като малка е била наричана “Лида защото”, чуйте в звуковите файлове.