Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от рождението на Иван Полинчев – сладостно-тъжовният глас на Странджа

| обновено на 27.05.20 в 23:07
Иван Полинчев
Снимка: Личен архив

На 22 май се навършиха 90 години от рождението на странджанския певец Иван Полинчев (1930-2002). Един от най-омайните, сладостно-тъжновни гласове на Странджа продължава да вълнува почитателите на песента, а изпълненията му и днес увличат младите, избрали да популяризират песните на рупци, тронки и загорци.

В предаването „Съботна трапеза“, излъчено на 23 май, събрахме спомени за странджанския певец Иван Полинчев, а той „беше с нас“, благодарение на записите, които е осъществил за фонда на Българското национално радио със Странджанската група и Тракийската тройка.

Иван Полинчев и Стоян Арабаджиев (кавал), Копривщица, 1986 г.Роденият през 1930 г. в с. Вършило, на 40 км от Бургас, народен изпълнител, израства сред звучните свирни и песни на Странджа. И въпреки че се качва на сцената сравнително късно, след 30-ата си годишнина, Иван Полинчев е научил първите си песни от най-известната певица в селото – неговата баба Кирияка Трошанова.

Ще пея, докато мога. Родните странджански песни са моята сила, любов и вдъхновение, казва приживе вършиловският певец, а неговите съселяни, приятели и колеги многократно потвърждават тези негови думи. Добър, тих и скромен човек. Най-често това ще чуете да говорят за Иван Полинчев. А що се отнася до репертоара и пеенето му – с възхвала и долбока, признателна въздишка си спомнят за неговите „майсторски извивки“. 

Иван Полинчев има две деца – Комня и Пейчо. Никой от тях не продължава музикалната традиция в семейството, но и двамата остават силно свързани с песните на баща си. Дъщеря му си отива от този свят преди две години. Спомени за баща си разказва синът му Пейчо Полинчев: Той е живеел на село с родителите си. Били са три деца в семейството – Кирияка Полинчева е най-голямата – тя не пееше, баща ми е средният - Иван Полинчев, и най-малкият е Никола Полинчев, който свиреше на гайда. Фамилията Полинчев идва от прадядо му, който е бил много нисък човек. Викали му „полвин човек“ и от там „полин“, така знам от баба ми. Дядо Георги и баба Комня, неговите родители, не бяха изявени певци, но слушаха странджанската музика и си попяваха. Баща ми по-късно е започнал да пее. Бил е шофьор в Съвета в Бургас и е карал председателя на БЗНС. Тогава отиват в Летния театър в Бургас на провеждащите се надпявания. И „шефа му“ след изпълненията от програмата го пуска да изпее една-две песни. Хората много го харесват, големи аплодисменти. И му дават награда. Знам, че това му е първата изява пред публика. И той оттогава започва да си пее, да ходи по концерти, събори... Около 1965 г. трябва да е било.

Пейо Полинчев и Комня ПолинчеваДецата на Иван Полинчев не запяват, обаче внукът Иван – кръстен на него, поддържа вършиловския песенен стил. Той е син на дъщерята на певеца – Комня. Бащата Стоян Мавров, зет в семейство Полинчеви, също пее, но не професионално. Ето какво разказва за любимия си „Дядо Иван“ (Иван Полинчев): Той ме посрещна в своя дом много добре и ме обикна. Събираше ни музиката и редовно ни попяваше. Аз съм родом от с. Зидарово, то е на 10 км. от с. Вършило. И ние винаги сме слушали неговите песни. Той имаше много покани да ходи в София да записва песни, но все беше ангажиран и има по-малко записи. Всички песни ги е наследил, никога не е бил автор. Много от тях останаха незаписани в радиото, а ги е пял по концерти, сред приятели. Ходеше на много концерти по селата, в киносалони, на открити площадки... Ще го запомня с песента „Комньо ле, Атанасице“. Много хора мислеха, че я пееше за дъщеря си, моята съпруга... И много я харесваха.

Шофьорлъкът остава основна професия за Иван Полинчев през целия му живот, дори работи за няколко години в Либия и Ирак. Има късмета обаче да попадне и в Ансамбъл „Странджа“ в Бургас. Проф. д-р Стефан Чапкънов, основател на ДАНПТ „Странджа“, негов главен художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години, си спомня за народния певец: В ансамблите нямаше мъже солисти, но ние ги бяхме съчетали двете неща – хем шофьор, хем солист. Участвал е на много концерти с нас и е повдигал нивото на програмата.  Публиката го харесваше. Вечно пееше, обичаше музиката, обичаше песента. Когато шофираше по време на работа, винаги си пееше. Носеше много човешки добродетели, беше благороден човек. Добър по душа и на него винаги можеше да се разчита. Беше душата на компанията, завладяваше хората около себе си, имаше и чувството за хумор. Спомням си, където и да отидем, край него винаги имаше певици, мъже-певци, които го слушаха с много голямо внимание и му се радваха.

Иван ПолинчевДългогодишно приятелство свързва Иван Полинчев и с колежката му, странджанската певица Милка Андреева: Той беше прекрасен певец. Правеше едни много хубави извивки на странджанската песен, много хубава орнаментика. И имаше много хубав мек глас. Възприемаха го хората, защото песните ги пееше истински, по странджански, от извора. Като запееше и публиката ставаше на крака. Присъствието му на сцената, като лицеизраз, песента, извивките му... беше много сценичен! Разкошно! Очите му говореха, той сияше на сцената. Песента му беше в сърцето.

Маниерът на пеене на Иван Полинчев, красивият му репертоар, винаги е привличал най-талантливите фолклорни певци и певици от следващите поколения. Песните му живеят и с изпълненията на една от най-обичаните днес странджански певици Живка Папанчева: Бях толкова малка, когато чух името Иван Полинчев, че не помня кога точно е било. Баща ми е голям негов почитател и много често го споменаваше и пееше неговите песни. Аз съм слушала много записи на Иван Полинчев и съм израснала с неговия стил на пеене. Стилът му олицетворява типичното странджанско пеене. Високият му тембър и сърцатото му пеене винаги ме грабваха. Толкова истинско, толкова самобитно и характерно за Странджа. Комбинацията от звукоизвличане, леко носово, типичните орнаменти при пеенто на странджанската песен, чувствителността и майсторството, да разкаже песента по уникален начин – всички тези неща със сигурност са оказали влияние при моето изграждане като певица от Странджа. Народни певци като Иван Полинчев са национална ценност, носители на рядко културно богатство.

Талантливата странджанска певица Теодора Стамболиева също прие поканата да сподели мисли за най-любимия си певец, чийто репертоар с удоволствие и вълнение изпълнява: С умиление и трепет ще кажа няколко думи за любимия ми мъжки глас. Гласът, който ме е вълнувал и докосвал през годините, характерният и обичан глас на Странджа - Иван Полинчев. Още като ученичка осъзнах, че ако искаш да си разпознаваем и да се откроиш като изпълнител, трябва да създадеш свой репертоар и да изпееш песни, които все още не са изпяти. И в търсенето си попаднах на близки хора близки до обкръжението на Иван Полинчев. Сдобих се с така ценната и до ден днешен за мен аудиокасета с популярни и не чак толкова популярни песни на вършиловския феномен на Странджа. За мен той е най-предпочитаният мъжки глас от това по-старо поколение, защото е много техничен, с мек и топъл тембър, богато орнаментиран и изключително различаващ се. Не съм имала честта да го познавам, но наистина ще остане завинаги в сърцето ми.

Безспорно сочен за най-добър наследник на стила на Иван Полинчев е певецът Живко Петров: Запознах се с него на 17-годишна възраст на един събор в с. Зидарово. Преди това си учех негови песни. И дойде денят, в който се запознахме, изпях това, което знаех. Хареса ме и започна да ми дава песни да разучавам. Казваше ми да ги уча точно и да не изменям. Аз записах доста негови песни, които той не е успял да запише в София – „Мъри, Тодоро“, „Стояновата майчица“... Той не е давал само на мен песни, дал е и на Велко Велков, Милка Андреева, Жечка Сланинкова, не си е криел песните.

Иван и Данка Полинчеви със своите внуциМного са песните, които остават запазена марка за обичания певец. Една част ги знае от баба си, друга - от своя най-добър приятел Никола Батлев. И тук дълго може да изброяваме заглавията на песни, които и до ден днешен се пеят и презаписват: „Димо Невена думаше“, „Искала Злата да иде“, „Викайте Доне меджие“, „Мене ме майка проводи“, „Комньо ле, Атанасице“, „Остана Георги сираче“, Всички хайдути вечеряли“...  А бавните „Златка на пътя седеше“, „Я вчера, Станко, отидох“, „Мандо, Мандо“, „Кирю Морфенка думаше“, „Разболял се млад Кольо“ са сред най-предпочитания репертоар, възторгващ фолклорната публика.

Последните 9 години от живота на Иван Полинчев са истинско изпитание. Покосяват го три удара, и въпреки това той не загубва борбеността и вярата, че ще се възстанови и отново ще запее, както преди. На 22 октовмри 2002 г., на 72-годишна възраст приключва земният път на Иван Полинчев. Остава безсмъртен с песните си, изпяти в достоен живот. 

Цялото предаване за Иван Полинчев чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложба, посветена на дизайна на градската среда, беше открита в Дома на архитекта

Изложбата „Проблеми и решения в дизайна на градската среда“ беше открита снощи в Дома на архитекта във Варна. В нея млади архитекти и студенти представят свои идейни проекти и виждания, касаещи развитието на дизайна на градската среда. Тя се организира от "Дизайн Хъб Варна" със съдействието на различни институции и организации...

публикувано на 26.11.24 в 09:53

С клавирен рецитал започва празничният афиш в Балчик

С клавирния рецитал на Людмил Ангелов на 26 ноември от 17.30 часа в концертната зала на Мелницата започва празничната програма на Община Балчик по повод предстоящите коледни празници. Коледната елха ще светне официално в центъра на града на 5 декември от 17.30 часа, последвана от Балетен спектакъл „Лешникотрошачката“ на Държавна опера –..

публикувано на 25.11.24 в 19:56

Център за изкуство и култура "Чаршията" - Балчик: Сродни души на едно място, неограничени от бюрокрацията

През месеца на българската просвета и култура т.г. в Балчик отвори врати едно малко пространство, където изкуството се чувства уютно у дома.  "Център за изкуство и култура "Чаршията" е частно арт пространство и като такова не е в конкуренция с никоя институция в Белия град, а изповядва максимата, че народ без култура е народ без бъдеще" -..

публикувано на 25.11.24 в 13:34

Връчват наградите за четвъртото Биенале на илюстрацията

За четвърти път от Българска илюстрация организират изложба с избраните творби от Биеналето на илюстрацията. 416 произведения от 194 автори ще бъдат разположени в двете зали на "Триъгълна кула на Сердика". Изложбата ще бъде открита на 26 ноември 2024 година от 18:00 до часа. Четирима творци ще бъдат наградени в категориите „Реализирана творба“ и..

публикувано на 24.11.24 в 10:21

Детска театрална академия "Питър Пан" с премиера в неделя

Детската театрална академия "Питър Пан" представя премиера на спектакъла "Измислици-премислици" от 18 часа на 24 ноември, неделя, на сцената на Държавния куклен театър във Варна.  "Измислици-премислици"  е необикновено пътешествие в света на приказките.  Какво би станало, ако на детската площадка, в играта на децата, се намесят трима малки..

публикувано на 22.11.24 в 14:45

Режисьорът Еленко Касалийски: На Антарктида се научаваш на смирение...

Документалният филм "Отвъд предела" за житейския и професионален път на проф. Христо Пимпирев и историята на българската изследователска база на остров Ливингстън беше представена в рамките на фестивала "Киномания" във Варна. Лентата е дело на режисьора Еленко Касалийски и разказва за историческите предпоставки, формирали проф. Пимпирев и първото..

публикувано на 22.11.24 в 14:35

НОЩНО КИНО се завръща с къси филми по Радичков

"Нощно кино" отново ще оживи варненския културен календар с алтернативен подход към филмовите прожекции. Дългогодишният проект с фокус върху художествени заглавия извън стандартното разпространение предлага различно кино преживяване и създава уютно пространство за ценителите на седмото изкуство. В петък, на 22 ноември, в зала 5 на ФКЦ-Варна,..

публикувано на 22.11.24 в 11:59