„Фантасмагория” на Луис Карол излиза като първа книга на варненско издателство

„Фантасмагория” на Луис Карол излиза като първа книга на варненското издателство "Пибукс", създадена изцяло от варненски екип.

Съмишленици, които влагат сърце и душа в работата си, се обединяват, за да могат българските читатели да се насладят на произведението. Преводът е на Темненуга Маринова, за която текстът е връх, който иска да покори отново след 25 години. Илюстрациите са на Теменуга Станчева, която с рисунките си показва още едно лице на книгата.

И двете са благодарни на случайността и на Петя Михайлова от издателството, която ги среща. Те разказаха повече за книгата в предаването за култура на Радио Варна - "Гравитация нула".

Поемата „Фантасмагория“ на Луис Карол е калейдоскоп, в който по чуден начин се смесват политика, право, образование, архитектура, литература, предразсъдъци, игри, изобщо всичко, за което се сещате. Тя отвежда читателите във Викторианската епоха.

Сюжетът е непретенциозен, казва Маринова. Един призрак посещава възрастен самотник и му разказва за света на призраците, който изключително напомня на света, обитаван от хората. „Фантасмагория“ е забавна, но трудна за проследяване в дълбочина даже от възрастен, казва още тя.

Според Станчева това е социална сатира, която осветлява човешките взаимоотношения, които са многообразни, но които се повтарят в епохите.

От кога е интересът Ви към това произведение на Луис Карол?

Теменуга Маринова: Всичко стана случайно, преди много години, може би преди 25 и повече. Тогава работехме със съпруга ми към едно издателство. Те бяха с голяма амбиция и тогава ни възложиха да преведем книгите за Алиса,  двете му поеми  -„В преследване на Снарк“ и „Фантасмагория“, както и няколко стихотворения. Срокът беше само месец, а обемът на работа - голям, което правеше абсолютно невъзможно това да се случи за толкова кратко време. За съжаление всичко това излезе на бял свят и години наред ми тежеше, защото когато човек се сблъска по нататък в жовота си с преводи вижда, че не е толккова просто. Много исках като дълг към хората, които се интересуват от това, да променя пътеката на „Фантасмагория“. Преди някоклко години излезе превод на „В преследване на Снарк“ на Кристин Димитров , който беше много хуабв, но към „Фантасмагория“ никой не посягаше. Затова се наложи аз да го направя.

Изключително сложен ли е този превод? Защо не Ви се получи преди?

 Когато се занимавахме с този превод, нямаше компютри, т.е. нямаше информация, а за най-малкото нещо трябваше да ходя в библиотеката. Абсурд беше да се задълбоча до такава степен в текста, пък и за толкова кратък срок. Вече в друго време нещата изглеждат и по друг начин. Преводът е изключително труден чисто технически. Там има много игра на думи, изключително много подтекст. Това е една книга игра, но не в онзи смисъл - книги игри на действито, а книги игри на лексиката, на асоциациите, на задълбочено познание на нещата. На чувствителност.

Как преценявате това, което свършихте?

Теменуга Маринова: Свърших си работата. Не знам дали някой друг ще посегне към „Фантасмагория“, за  да я прави наново. Защото хората бързат, искат всичко да се случва бързо, а тук нещата опират до много труд, много дисциплина и много време.

А сега да попитам Теменуга Станчева - защо решихте да илюстрирате книгата? Как се срещнахте с Теменуга Маринова?

Запозна ни Петя Михайлова, която откри книжарница „Пибукс“ и има амбиция, тя да се превърне в културно средище за града. Аз съм любопитен човек, въобще не бях чувала за този текст и ми стана интересно и така приех предложението на Теменуга Маринова.

Колко са илюстрациите и какво трябваше да се илюстрира?

Илюстрациите са 14. В поемата ме привлече Викторианската епоха. Периодът ми е интересен. Това е много динамична епоха, в която се правят много научни открития, светът се променя коренно, взаимоотношенията между хората също.  Има бум на литература, на изкуствата изобщо. Това беше моята мотивация. Първо направих моите илюстрации, а след това погледанх и оригиналните на Астър Фрост, за да не се повлияя. Нямаше нищо общо между нашата работа.

Теменуга Маринов: Теменуга напарави ново произведение. Моята представа за нещата беше точно такава.  Аз исках някой да направи илюстрации, които да не се водят по текста. Теменуга го направи без да знае това мое желание. Тя е творец. Аз видях прочита й. Тя направи друга книга, т.е. книгата е с две лица. От една страна е нейният прочит, а от друга - моят превод, което абсолютно кореспондира с "отражението" на Карол като концепция за нещата.

Кажте малко повече за този текст?

Теменуга Маринова: Това е поема - мерена реч, стих, седем песни. Преводът е труден, защото текстът е римуван. Карол не е поет, той е математик. Той изключтително използва полисемантичността на английския език. Една дума е с многобройните си значение. Получава се една палитра от асоциации. Авторът ги е мислил и имал нещо предвид. И тук тънкостта е да успееш да преведеш точно това, което той е искал да каже, а не да интерпретираш и да измисляш. Много е изкушаващо и ти да започнеш да фанатазираш, но тогава просто направи своя авторска поема. Така че никак не беше лесно, но българският език е благодатен, голям език имаме.  Богат език. Това е четиво за всякакви възрасти. Целта ми беше да го напарвя досътъпно за деца и смятам, че те ще се забавляват.