Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гърци палят турското знаме, руснаци бойкотират турския туризъм

Снимка: БГНЕС

"Света София е наш вътрешен въпрос" ("Йени шафак", "Тюркийе"),

"Ердоган счупи оковите" ("Йени акит"),

"Подкрепа от ислямския свят за джамията "Света София" (в. "Йенисьоз"),

"Турция не преви врат пред Запада" ("Анаюрт") - това са някои от заглавията в турския печат тази сутрин по повод на решението за промяна на статута на храма "Света София" в Истанбул от музей в джамия.

Редица вестници цитират днес думите на президента Реджеп Тайип Ердоган, че турският народ, а не други, е последната инстанция, която решава за статута на "Света София".  "Това е наш вътрешен въпрос. Другите страни трябва само да проявят уважение към взетото решение", заяви турският лидер.

В интервю за списание "Критер" президентът казва, че решението на министерския съвет на страната от 1934 г., с което "Света София" става музей, е наранило дълбоко турския народ. "Трябваше "Света София" да си върне същинската идентичност", посочи още той.

"Йени шафак" отбелязва, че след решението за отварянето на храма за богослужения, интересът е насочен към двамата имами и четиримата мюеззини, които ще бъдат назначени там.

"Тюркийе" пише, че решението за връщането на статута на джамия на "Света София" след 86 години като музей е разтревожило Запада, а папата е заявил, че е опечален от решението.

"Гневните гласове отвътре и извън страната в хода на процеса са без никаква стойност. Това е наш вътрешен въпрос", изтъкна Ердоган.

Според цитиран от същия вестник професор по история на турското и ислямското право Екрем Бугра Екинджи с решението за промяна на статута на "Света София" е "поправена една грешка". Той отбелязва, че султан Мехмед Втори Завоевателя е превърнал византийската църква в джамия, спазвайки закона, и я е дарил за религиозни цели.

Вестник "Дирилиш постасъ" отбелязва, че решението за превръщане на музея в джамия е предизвикало реакции от страна на християнския свят.  Според вестника по-специално руснаци и гърци реагирали "като луди" на намерението за преустройване на храма в място за мюсюлмански богослужения, а фашистка група в Гърция запалила турското знаме пред посолството на Турция в Атина. Сред руснаците пък били предприети кампании да не се ходи в Турция, пише още изданието.

Същевременно обаче мюсюлманският свят приветствал "избавянето на джамията Аясофия от 86-годишно пленничество", пише "Йенисьоз" и цитира реакции от представители на различни мюсюлмански страни.

"Не богослужението е въпросът при "Света София", пише същевременно опозиционният в. "Джумхуриет" и цитира мненията на различни анализатори.

"Зад всяка стъпка, направена от политическия ислям, лежи принципът "републиката трябва да падне", казва Ергин Йълдъзоглу. Според Мехмет Али Гюллер въпросът не е в богослуженията, а няма и необходимост от (ново) място за богослужения. "Въпросът се отнася до уреждане на сметки с Лозанския договор, с републиката", смята той.
"Това решение е предизвикателство към Ататюрк. Обвързването на решението с независимостта и суверенитета е оскърбление за Ататюрк", казва Йорсан Йоймен. Според Ердал Атабек пък е "стара традиция да се укриеш в храма, когато в трудно време нямаш друг изход".  /БТА





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Благотворителният базар за грамофонни плочи с кауза "Аз вярвам и помагам" с четвърто издание във Варна

На 3 август, неделя, от 11 до 19 ч. на площад "България" във Варна (до статуята "Рибарят и златната рибка") ще се проведе третото издание на базар за грамофонни плочи в подкрепа на благотворителната кампания за събиране на капачки и стотинки "Аз вярвам и помагам". Нейна основна цел е събирането на средства в полза на отделения, в които оцеляването на..

обновено на 03.08.24 в 15:30

Във Варна откриха 15-ата "Алея на книгата"

15-ото издание на "Алея на книгата" беше официално открито във Варна. Кметът на морската столица Благомир Коцев и областният управител проф. Андрияна Андреева дадоха начало на събитието, което ще продължи до 11 август на обичайното си място по пешеходната част на бул. „Сливница“ до централния вход на Морската градина и Слънчевия часовник.  "Алея на..

публикувано на 02.08.24 в 18:58

Отбелязваме Илинден по стар стил

Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия. По стар стил той се отбелязва на 2 август, а по нов - на 20 юли. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей. Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви.  Днес имен ден имат: Илия, Илиян, Илин, Илина, Илияна, Илко.

публикувано на 02.08.24 в 09:41

Изложбата "Разкази от злато и сребро" от днес в Балчик

От днес до 14 октомври в Каменната зала на Двореца в Балчик е достъпна богата и много различна изложба, създадена да допълни събитията по отбелязването на 100-годишнината от началото на построяването на Двореца - бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбург, съобщават домакините от Държавния културен институт Представената в Каменна..

публикувано на 01.08.24 в 16:00

БАБХ въвежда допълнителни мерки срещу чумата по дребните преживни животни

Във връзка с влошената епизоотична обстановка в Румъния и Гърция и заболяването чума по дребните преживни животни, със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), се въвеждат допълнителни мерки за предотвратяване на разпространението на болестта у нас. Ръководството на Министерството на земеделието и..

публикувано на 01.08.24 в 12:45

80 години от рождението на изследователя на Варненския некропол отбелязват във Варна

През 2024-та се навършват 80 години от рождението на Иван Иванов, изследователят на варненския халколитен некропол и откритото в него най-старо обработено злато в света. По този повод от 18 часа днес, 1 август – рождената дата на Иван Иванов , в зала „Одесос“ на Варненския археологически музей ще бъде представен юбилейният сборник „Да оставиш..

публикувано на 01.08.24 в 08:00

Поливно земеделие - възможно ли е в България?

От началото на тази година вече няколко пъти бяха подобрявани дневните рекорди за високи температури от времето, в което са били извършени първите измервания. Високите температури през зимата и екстремно горещото време през лятото, започнало още през месец юни, повдигнаха на дневен ред отново темата за поливното земеделие и огромната нужда от неговото..

публикувано на 31.07.24 в 17:15