Прочистват Москва за Олимпиадата

В навечерието на Олимпийските игри в Москва 1980 г руската столица се превърна в стерилно място: без просяци, хулигани и проститутки, дори без деца.

Властите се договарят с крадците и в града остават проститутки, свързани с КГБ.

„Всички неблагонадежни извън 101-я километър“, това е мотото на местната власт в Москва. Руската столица трябва да се представи пред света по най-добрия начин.

Списъкът с тези от които се отърваха на първо място, е банален: алкохолици, наркомани, бездомни хора, изнудвачи, осъдени и проститутки.

Всички транзитни пътници, пристигнали на гарите, бяха организирано извозени от гарите до летищата. Властите премахнаха от улиците категорията съмнителни елементи.

Благодарение на това организацията на състезанията и всичко, което допринесе за това е великолепно.

Всичко е толкова ясно, прецизно, чисто. Добро обслужване навсякъде. Хората, които работиха върху поддръжката, бяха приветливи и дружелюбни. Всяко нормално желание се изпълни без проблем.

Очевидци уверяват: проститутките бяха изпратени в санаториуми в отдалечени села, за да не се върнат в столицата. В същото време някои от тях останаха в Москва. Според криминалисти от 70-те години в големите градове на Съветския съюз се появяват валутни проститутки, много от които си сътрудничат с КГБ.

Москва не само се отървава от деградиралите  елементи, но и се затваря за останалата част от страната. По времето на Олимпиадата Москва всъщност е бил затворен град. Броят на командировките там рязко намалява, влаковете и самолетите са отменени, а влизането с личен транспорт е ограничено. Имаше само два начина да стигнете до Москва: с пропуск или незаконно (например в товарен влак).

Студентите бяха изпратени на строителни бригади, а родителите бяха посъветвани да занесат ваучерите за децата си в пионерски лагери. През 1980 г. там смените дори бяха удължени. Те не принуждаваха никого, но ги призоваха да изпратят децата си далеч от Москва.

В руската столица идват хора, предимно полицаи. Общо около 15 хиляди служители на реда са работили в олимпийското село. Много от тях идват от регионите, което може да е предизвикало скок в дребните кражби по места.

Тежки престъпления обаче нямаше по време на Игрите. Улиците бяха необичайно пусти. И когато автобуси със спортисти пътуваха из столицата, им беше дадена зелена улица. Колите на обикновените московчани са отбивани в  страничните улици.

Единственият ден, в който много хора се събраха по улиците в Москва, беше 28 юли. Тогава страната се сбогува с Владимир Висоцки. Поетът и актьорът почина три дни преди това. Официално смъртта не е обявена по време на Олимпиадата. Новината за смъртта на Висоцки се разпространяваиз града без пресата. Три дни хората стояха пред театър „Таганка“ и чакат възможността да се сбогуват с актьора. Опашката за поклонението е 9 км. Пристигат повече от 108 000 души да му отдадат последна почит.

В същото време съветската телевизия не засне погребението. Медиите бяха заети с Олимпиадата. Заснемането се проведе само от любители и кореспонденти на чужди канали, които дойдоха на Игрите.

Правозащитниците, които според властите представлявали голяма заплаха по време на Олимпиадата не се церемоняха. Гонеха ги и денем и нощем.

КГБ също намери методи срещу тях, понякога твърде сурови.

Въпреки бойкота от западните страни, много туристи стигнаха до столицата на СССР. Вместо очакваните 150 хиляди чужденци, Москва полприе  над 200 хиляди. Но не всички преминаха границата. На около 6 хиляди бяха отказани визи от съветската страна, тъй като се очакваше да протестират. Митническият контрол беше засилен, а чужденците бяха наблюдавани и след влизането в СССР.

Мерките за предотвратяване на инциденти по време на Олимпиадата имаха две цели: да се сведат до минимум провокациите, а също и да се покаже идеалната картина на социализма в западните страни. СССР се занимаваше и с двете. В Москва не се случи нито един сериозен инцидент и чуждите медии писаха за Съюза, че уж няма недостиг, престъпност и тероризъм.