Светлозар Желев за "бавното живеене" тук и сега

Хармонията между нашия живот и натиска на външния свят или как да намерим котвите, които ни забавят - как да я постигнем разказа съставителят на сборника „За бавното живеене и насладата от живота“ Светлозар Желев.

От това, което чета за Вас ми се струва, че не сте човек, който живее бавно. Как тогава тази книга се появи и как беше замислена, и въобще има ли нещо общо с пандемията, която преживяхме или тя си беше планирана предварително?

Нищо общо с пандемията няма. Идеята да започна да работя по тази книга е от октомври месец миналата година. Ноември месец поканих приятели, с които сме си говорили много през годините за бавното, за да напишат текстове, за да се получи това, което стана. Реално книгата беше завършена в края на януари. И когато през март месец беше затворено всичко, карантина и т.н., бяхме изправени пред, как да кажа, избора, дали книгата да излезе или да я отложим докато мине всичко. Аз много държах и се радвам, че издателството подкрепи тази идея, тя да излезе по време на пандемията. Тя излезе на 21 април. Защото за мен това беше послание. Животът продължава. Независимо от всичко, което ни се случва, книги трябва да излизат. Ще минем и през това. Светът и човечеството са минавали през наистина ужасяващи събития. Аз съм историк по образование и за мен е важно именно тези малки жестове на нормалност, издаване на нова книга.(...) За мен приятелите и пътуването са много важни неща. Те са моите котви, които ме забавят, така да се каже. И всъщност бях ограничен и от двете. Самата идея за бавното живеене започна преди 8-9 години след един уикенд, в който трябваше да прочета шест или седем книги, които да рецензирам, да взема решение дали да ги издам и т.н. като книгоиздател. Накрая на деня си казах, това бяха всъщност, някои от тях, много хубави книги, на които аз не можах да се насладя, защото аз бързам(..). Не можах наистина да се насладя на нещото, което най-много обичам всъщност- четенето. И затова написах един текст, който гласеше: Създавам движение за бавно живеене, наслада от живота, защото ми писна да бързам, да правим всичко бързо, бързо да слушаме музика, набързо да се видим с приятели, да ядем бърза храна и всичко останало.(...) Моята концепция и идея върху бавното е, че бавното в никакъв случай не е спиране. И бавното не е въпрос на абсолютна скорост. Бавното е хармонията между това, което ние искаме, между нашия живот и натиска на външния свят.(...)

Кои са Вашите съавтори, тоест те Ваши приятели ли са, как ги избрахте?

 Да, това са мои приятели, с които през годините сме си говорили за бавното. Но това, което беше интересно в тази книга е, че аз им дадох абсолютната свобода, всеки от тях да изрази себе си- под различна литературна форма, съдържание и т.н., това, което те смятат, че трябва да кажат. И за мен най-голямото богатство всъщност на тази книга е тяхната искреност и честност, с която показаха себе си, показаха грешките си, своята собствена гледна точка, успехите си. Начина, по който те успяват- въпреки всичко, въпреки натиска на външния свят- да постигнат тази хармония и баланс. Вътре са хора като Георги Тошев, като Любен Дилов-син, като оперната прима Александрина Пендачанска. Има един световен модел, каквато е Роси Георгиева, не толкова позната в България. Има хора от рекламния бизнес като Радослав Бимбалов. Много, много различни хора. Има хора като Ирина Тенчева и Петя Щифлер, които се занимават с кулинария и бавно хранене, и нещата, свързани с това. Като Веселин Савов, който пък се занимава с вино и въобще концепцията и отношението към виното. Всеки един от тях принесе неговата душа, наистина неговата душа. Има и двама души, които казват: „Аз бавно не мога да живея.”. Това са Димитър Павлов, когото цитирах и Христо Блажев- създателят на блога Книголандия, един от най-големите книжни блогъри. Хората са много, много различни. Примерно вътре е Марина Кузманова, известна като BG-Mamma. Това са хора, които наистина работят страшно много, имат огромни ангажименти. Всеки един от тях е намерил своя собствен път. И аз вярвам и съм убеден, че всеки може да намери тази хармония. Това е моето послание. Трябва да обръщаме внимание на важните неща в живота. На близките ни, на семейството, на самите нас. Ако ние не сме щастливи, ако ние не се наслаждаваме на живота, ние не можем, както аз го наричам, да причиняваме щастие на другите.

Трудно ли е да харесате книга?

Не, в никакъв случай. Аз чета по страшно много книги, годишно между 200 и 300 книги, понякога и повече. Опитвам се да намеря нещо във всяка книга, защото всяка книга е ценна, дори слабите книги.(...) Наистина виждам тези малки неща, усещам грапавината в един текст и много се радвам наистина, че през годините съм се сблъсквал с прекрасни български автори, които са се превърнали в мои приятели и по някакъв начин съм успял да помогна един текст да случи по най-добрия възможен начин.

Как подхранвате тази пристрастеност или може би то си е зависимост от книгите?

Със сигурност е зависимост и пристрастеност, тотална. Винаги излиза нещо ново интересно. Това е океан. Само в България излизат около 10 хиляди нови заглавия годишно. А в света излизат, разбира се, милиони. Опитвам се да следя най-интересното, което се случва на световния пазар, това, което се случва на българския. Разбира се, пропускам огромно количество книги. Опитвам се да следя все пак тенденциите, начина, по който читателите гледат на случващото се. За мен книгите са прозорци и врати.(...) Въпросът е да пристъпиш към тази врата без да те е страх да експериментираш и да влезеш с отворено сърце и ум. Това е единственият начин, не с очаквания, а с отворено сърце и ум към всяка книга.

Какво става в момента в държавата ни? Вие сте историк, как си мислите, дали би влязло в книга?

 Надявам се. Големият проблем в България е, че ние не успяхме през всички тези години да пречупим реалността и случващото се през литературата. Има много странен страх и притеснение от страна на българските писатели наистина да осмислим първо комунизма, после прехода. Супер странно е за мен, че една от най-важните книги е от немски автор, какъвто е Илия Троянов.(...) Имаме нужда от такива книги, имаме нужда културата и изкуството да пречупят реалността. А това не се случва и от това ме боли  наистина много.(...) Има такива опити, но все още не е достатъчно, в никакъв случай. Имаме да изминем много дълъг път.(...) Литературата през нейната емпатия помага да видим нещата от различна гледна точка. Едно е да ги живееш, реалността е едно нещо. Понякога ние, живеейки в реалността, не успяваме да видим всичко. А през литературата можем наистина да го пречупим и преживеем. Надявам се това да се случи.

Последно, герой от коя книга бихте искали да бъдете?

 Най искам да бъда герой от документална книга за човек, автобиографична, но документална, в която авторът разказва за неговите обиколки, пътешествия по света и неговите срещи с различни хора, култури, храна, и всичко, което е културна реалия. Ето това искам да бъде наистина книгата, в която да съм главен герой, да съм обиколил света, да съм се срещнал с толкова много хора, да съм бил на толкова много различни места. Защото аз винаги цитирам моя може би най-любим писател Милан Кундера и неговата книга „Животът е другаде”. Животът наистина винаги е другаде. Може да живеем в рая на земята, всичко да бъде най-прекрасно за хората отстрани, но винаги в главата на всеки нормален човек- животът е другаде. Надявам се да съм живял толкова много другаде, за да мога да кажа, че да, животът ми е тук и сега. Това се опитвам да постигна.

Цялото интервю на Светлана Вълкова със Светлозар Желев чуйте в звуковия файл: