Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Христо Русев: Васко Василев ме научи навсякъде да съм на 100 %

7
Снимка: Христо Русев

„Васко Василев зад сцена“ е новата фото книга с автор младия фотограф Христо Русев. В 240 страници са обединени черно-бели снимки на световноизвестния ни цигулар от негови участия из четири държави - Англия, Испания, Япония и България. На 14 октомври музикантът навършва 50 години. Според него работата с Русев по томчето е едно от най-правилните решения, които е вземал. „Харесвам всеки кадър, защото е автентичен и много достоверен поглед не просто към работата ми, а и към същността ми“.

А ето какво разказа за това приключение фотографът Христо Русев в интервю на Светлана Вълкова:

След първата фото книга, която ти направи преди време, посветена на мима Герасим Дишлиев- Геро, вече е факт и втората, която е посветена на цигуларя Васко Василев. Тя е много красиво оформена. Първо, от къде ти дойде идеята да снимаш Васко Василев?

Христо Русев: То е много дълъг процес. Това беше една от моите мечти. Аз като малък си бях поставил доста мечти. И мислих, че няма непостижима цел. Просто не знаех как да ги постигна, но знаех, че някой ден ще успея, защото твърде много вярвам в нещата, които съм си поставил като цел и мисля, че няма невъзможни неща. Не знам, аз като бях малък имаше момент, в който много бързах да си сбъдвам мечтите и не ставаше, и не ставаше.. И как сега всички успяват, пък аз няма да мога да успея. После се научих да имам търпение и да си казвам - когато трябва, тогава ще стане. И да си го закодирам в съзнанието и просто да си следвам пътя като фотожурналист, да си се развивам и така... И ако стане, стане. Да не насилвам въобще нещата. Та така случайно стана, защото в пети клас реално ми беше първата среща с Васко Василев. Защото въобще не ми се ходеше на училище. Мислих времето за изгубено в училище. Исках да бъда като големите хора, да работя, да правя нещо качествено. Хората да имат нужда от моята работа, а не просто безцелно да ходя на училище, само за една оценка да се състезавам и да ми е сиво ежедневието. Всеки път, когато се прибирах от училище, ми беше скучно, не знаех какво да правя, бях много отчаян на моменти. Майка ми много обичаше музиката, тя е меломан и покрай нея знаех някои изпълнители. И така един ден си търсех в мрежите, просто написах „violin”- цигулка, харесваше ми цигулката. Това ми беше ключовата дума. И си пуснах някакъв микс. Изведнъж започна да свири цигулка, която много ми хареса. Реших да проверя кой е. Пише - Васко Василев. Разбрах по името, че е българин. Много ми хареса музиката му. Така, след няколко години вече, разбрах, че е много известен, че е концертмайстор на Кралската опера в Лондон - „Ковънт Гардън”. И вече когато бях 10-ти - 11-ти клас работих за един национален вестник „Ежедневник”. Те ме изпратиха да снимам негови концерти. След това пък той ме хареса, неговият мениджър също. Поканиха ме да работим заедно. 7-8 години работихме заедно по различни проекти и така изведнъж след поредния концерт преди няколко години ми дойде идеята да направим документална фото книга. Аз вече имах идея за първата ми фото книга и исках да се специализирам тясно в правенето на документални фото книги, защото може да дадеш много повече от себе си. Работиш с години върху един проект, влизаш максимално в личното пространство на някого...

Ако той ти позволи...

Да, ако ти има доверие. Ти трябва да си го спечелиш естествено това доверие. Затова е много трудно да се правят такива проекти, но пък, ако се направят, наистина си заслужава, защото стават снимки, които са исторически. И наистина, хората, никой не го е виждал в такава светлина. Напълно естествен човек. Точно това искам да покажа през моите снимки. Да изкарам душата на човека, а не просто лъскавото, напудреното на сцена и т.н., което всеки го знае, всеки го вижда. И за мен това е смисълът на документалната фотография - да правим документални фото книги.

Ти затова си нарекъл книгата „Васко Василев зад сцена”.(..) Колко време бяхте заедно плътно, за да направиш снимките за тази книга?

Христо Русев: Ами плътно четири месеца почти ежедневно снимане на различни локации - Лондон, Валенсия, Токио, на други места в Япония, малки градчета, където свиреше по концерти. (..) Но България пък си му е сантимент. Тя си му е най-любимото място, България.(..) Няколко години ни отне. Две или три години ни отне целият процес. А плътно - четири месеца.

Той в предисловието казва: „Когато разбрах за идеята на Христо за този проект, веднага се съгласих. Винаги съм подхождал с голямо любопитство към всичко, което допринася да изразя благодарността си към живота, който имам и към възможността да споделям толкова много обич чрез музиката.” Тази книга е разделена на отделни глави. Какви са те, на какъв принцип ги разделихте?

Христо Русев: Тя е разделена на четири глави. Реално на четирите основни места, на които той живее и твори, и прави нещо с живота си. Това са Лондон, там където е концертмайстор в Кралската опера „Ковънт Гардън”, Испания, където е едно от любимите му места и местата, на които живее - Япония и България. Той обича да се връща много често в България. Затова сме го разделили на четири места. Реално по четирите основни държави, през които минава пътят му и е минавал десет години назад и десет години напред най-малко ще минава пак по тези места. Затова това е като моментна снимка на една част от живота му.

И всяка глава започва с негов и с твой текст?

Христо Русев: Да, всяка глава започва с негов и с мой текст. Той обяснява за това какво това място му носи на него, как той е свързан с него, какво харесва в това място. Аз говоря за това какво е било зад кадър, за работата ми с него, впечатления, забавни моменти.(..)

Какъв човек е Васко Василев? От тези снимки, които виждам аз и които не са на сцена, както ти казваш - изключително весел, забавен, даже щур мога да кажа на моменти. Не знам обаче твоето впечатление какво е?

Христо Русев: Ами моето впечатление е, че на сцената е един много сериозен човек, на репетиции, на всички места, на които трябва да се работи - за него няма извинение. Той отива, работи, спазва строго часове, минути, секунди. Въобще не подценява нито една ситуация в работата, което за мен беше изумително, защото аз трябваше да се науча, че за 15 концерта, примерно в България, ми беше много трудно(..), трябваше да се предизвикам 15 поредни дни да снимам един и същи концерт, с едни и същи неща и всеки ден да се опитвам да направя все по-добри и по-добри снимки. За мен това беше много голямо предизвикателство. На четвъртия концерт ми омръзна, реално. Не ми е омръзнало да слушам музиката, омръзнало ми е да снимам. Беше ми се изгубил погледът и не знаех какво да правя. Но реших да натисна още повече, както той прави, и реално снимката на корицата, която виждате в момента - тя е правена в Асеновград на концерта, който беше на 10-тия ден. Накрая започнаха да излизат още по-добри снимки.(..) А иначе Васко Василев зад сцена е един много забавен, много добър приятел, човек, който не се отличава по нищо от нас, хората, които го гледаме на концертите, хората, които четат книгата. Той е един забавен човек, едно малко, непораснало дете, мога да кажа, което наистина е успяло да запази детското в себе си и не спира да се радва на живота, да се забавлява, и да не приема всичко толкова насериозно, както ние сме свикнали - всеки толкова насериозно да се приема. И най-важното: където и да е в момента – на концерт, на купон, с приятели, той е там на сто процента! На това ме научи и мен. (..)

Цялото интервю с Христо Русев чуйте в звуковия файл.

Христо Русев е млад фотожурналист, роден в Свиленград.Негови фотографии са публикувани в The New York Times, The Guardian, The Times, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN, Associated Press, National Geographic Magazine, New York Magazine, ELLE Magazine и други световни медии. От януари 2018 г. Христо Русев е член на Асоциацията на европейските журналисти в България. Снимка на Христо бе избрана сред най-добрите травъл фотографии в класацията на Си Ен Ен през 2019 г.


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Дрехите с българска шевица предпазват и дават енергия

Българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. И няма как да е иначе. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро,..

обновено на 12.10.20 в 13:44

Мария Петрова: МЗ не казва какъв е процента на достоверност на PCR тестовете

Всички данни, които се предоставят на обществото във връзка с коронавируса, трябва да бъдат аргументирани и обосновани. Това коментира в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ специалистът по медицинско право адвокат Мария Петрова. Тя е изпратила запитване до Министреството на здравеопазването по Закона за достъп до обществена информация...

публикувано на 10.10.20 в 12:50

Журналистика без маски: Политическият натиск се увеличава

Kато „развитие в застой“ може да се опише медийната среда в България през 2020 г. Това показва петото проучване за усещането за свобода на словото в страната ни, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).  Ирина Недева , председател на АЕЖ, отчита, че  се регистрира сериозно увеличаване на културата на..

публикувано на 09.10.20 в 15:29

За хубавото на лошото – със стих и китара

Музикално-поетичен спектакъл в две части: „За хубавото на лошото“ и „Тъмното свети“ събра почитателите на изящната словесност и музиката на турне из цяла България.  Авторките – Павлина Йосева и Надежда Цанкова се срещат в Испания и след дълъг престой в земята на Сервантес се завръщат в родината. Поетесата Павлина Йосева е родена в Шумен...

публикувано на 08.10.20 в 10:06

Теди Москов на 60: Ако човек се задържи някъде, той пуска корени и мухлясва

"Откакто се помня сме страна на лъжци" , казва режисьорът Теди Москов . Спектакълът "Професия лъжец" му донесе наградата "Икар" в категорията "Най-добър спектакъл" и "Аскеер" за режисурата му през 2014 година . "При всички български власти се говори едно, а се прави друго. Научният термин за това поведение е..

публикувано на 07.10.20 в 06:58

Тодор Балабанов: Действията на опозицията в пленарна зала рушат престижа на институцията и на град Варна

"Не смятам че, количествата на заседанията определят тяхното качество. Сесии се провеждат тогава когато има достатъчно материали за вземане на решение". Така отговори председателя на Общински съвет Варна Тодор Балабанов, на поисканата му оставка от групата на „Демократична България” в местния парламент. Според него, никъде в българското законодателство..

публикувано на 06.10.20 в 13:53

Дани Бел: Животът ни е дълъг колкото на пеперудите, а те не спират да летят

Даниела Белчева /Дани Бел/ е певица и композитор от Варна. През пролетта, по време на изолацията решава да запише своята музика и така на бял свят се появява дебютният ѝ албум Acoustic Me. Аз съм едно момиче на 41-а, влюбено в музиката, което живее във, със и от нея – така се представи Дани Бел в първото си интервю за Радио Варна:..

публикувано на 05.10.20 в 10:50