Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?
Да, правилно сте прочели!
Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.
Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.
При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".
Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.
Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.
Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.
Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:
Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..