Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Сурваки деца и младежи наричат за здраве

2
Снимка: архив

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.

Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.

Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година. В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.

Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.

На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.

На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т.е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа). Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод. В

Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Обявиха процедура за ремонта на общежитието "Михаил Колони"

Община Варна обяви процедура за провеждане на пазарни консултации за ремонт, рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на Центъра за професионално и личностно развитие - средношколско общежитие „Михаил Колони“. Проектът е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщиха от общинския пресцентър...

публикувано на 24.07.24 в 18:05

С общоградско честване Варна ще отбележи 146 години от Освобождението на града

Община Варна организира общоградско честване по повод 146 години от Освобождението на Варна. Церемонията включва тържествен военен ритуал с полагане на венци и цветя. Събитието  ще се проведе на 27 юли (събота) от 10:00 часа в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ на ул. „27 юли“ №9. Организатор на церемонията е Община Варна...

публикувано на 24.07.24 в 17:46

ВАС реши: Отиваме на избори за район "Приморски"

Върховният административен съд оставя в сила решение от 26 март т. г., с което Административният съд във Варна потвърди отстраняването на кмета на район "Приморски" Николай Желязков от поста. Тогава съдът отхвърли жалбата на Николай Желязков срещу решение на Общинската избирателна комисия във Варна, с което предсрочно са прекратени пълномощията му...

публикувано на 24.07.24 в 16:55

Във Варна организират кампания за пострадалите от пожарите в с. Воден

Варненският бизнесмен Панайот Цветков и неговите служители за втори път организират кампания за дарения за пострадалите от пожарите в село Воден, община Болярово. Цветков разпространи съобщение в социалните мрежи, че заминава за Воден и ако някой иска, може да се присъедини към инициативата. Събират се консервирани храни и..

публикувано на 24.07.24 в 16:20

Земеделски производители заявиха протестна готовност, настояват за спешни действия на правителството

От Националната асоциация на зърнопроизводителите в България настояват за спешни действия на правителството по отношение на селскостопанския бранш. Земеделските стопани са категорични в исканата оставка на заместник-министъра на земеделието Таня Георгиева заради некомпетентност в работата ѝ и заявяват готовността си за следващи протести, ако..

публикувано на 24.07.24 в 15:54

Настаняват в хотели пострадали от пожарите, общините трябва да изготвят справки за щетите

Служебният кабинет прие програма за компенсиране на пострадали от пожарите. Включена е и възможност хора, останали без покрив, да бъдат настанявани в хотели по подобие на механизма с украинските бежанци, обяви премиерът Димитър Главчев, цитиран от БНР.  Главчев: Подготвяме помощи за пострадалите от пожарите, останалите без покрив може да бъдат..

публикувано на 24.07.24 в 15:33

Пешеходци не могат да ползват тротоар на ул. "Кольо Фичето" във Варна заради избуяла растителност

Половината площ на тротоара на улица "Кольо Фичето" в Западна промишлена зона във Варна е заета с растителност, която пречи на пешеходците. Те са принудени да слизат на пътното платно, с което застрашават живота си, алармира Р адослав Ковачев, който работи в района. Изкривени антипаркинг колчета също затрудняват движението, допълни той...

публикувано на 24.07.24 в 15:00