Една от най-обичаните български поетеси Мария Донева има нова стихосбирка, наречена „Книга за нас”. Тя излезе от печат на 23 декември и вече е по книжарниците.
„Искам книгите ми да са лепило, което събира хора с еднакви мисли, с еднакви чувства, да се разпознаваме като свои” – това каза поетесата в интервю за предаването на Радио Варна „Гравитация нула”.
Първата книга на Мария Донева излиза през 1998 година, а оттогава досега е автор на повече от 15 заглавия: "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината между нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", „Чисти стихотворения“, "Тя се наслаждава на дъжда", "Любовта идва", "Как спрях да крада", "Щастливи времена", "Животните", „Книга за нас”.
Превежда детска литература.
Коя е думата на 2020 година?
Може би „заедно”. Защото бяхме затворени в къщите си и бяхме заедно, имахме цялото време и никакво оправдание да не си обръщаме внимание, да не сме загрижени един за друг - не така генерално и теоретично, ами наистина всеки ден да си мил с близките си. Това се оказа сигурно изпитание за много хора, но това беше нашият шанс да стоим заедно в семействата си.
Ти написа една благодарност във фейсбук профила си – за какво благодариш през изминалата година?
Аз много пиша и в крайна сметка всичко е благодарност, даже и тъжните, и страшните неща, които ни се случват, означават, че сме живи и на нас са дадени тези изпитания, и от нас зависи дали ще ги понесем и преборим достойно. Годината беше трудна, ама като си жив, то е трудно, то не е много лесно.
Случиха ми се и направих неща, които мисля че са положителни. Имам нова книга със стихотворения, имам издадени три или вече може би четири преведени детски книги. Това е най-видимото, което мога да споделя с други хора, които дори не познавам, и затова толкова много им се радвам.
Освен това връзките ми със света изобщо не бяха прекъснати, а напротив – сякаш най-важните се заздравиха и аз наистина съм благодарна за това. Защото човек не може да се рее свободно около планетата, трябва нещо да го придържа към тоя свят, за да има смисъл да е жив.
Събитието за теб на прага на 2021 година е новата стихосбирка „Книга за нас”. За кого е тази книга?
Ами то си пише на корицата... Аз мисля, че който я поиска, като и прочете заглавието и моментално ще я усвои и тя ще стане за него и за този, който е до него. Искам да правя неща, които събират хората, които утешават и показват колко сме си ценни и важни. Това ми се иска да правя. Книгите да са лепило, което събира хора с еднакви интереси, с еднакви чувства... да се разпознаваме като свои.
Тоест това не е книга за сам?
Стихотворенията човек обикновено си ги чете наум, а и човек често се чувства сам, ама си мисля, че поезията, и въобще изкуството, е точно за това – да ти покаже, че дори когато си сам, не си сам. Има много други хора, които са сами, просто ти не си ги срещнал, за да спрете да сте сами.
Всъщност целият живот е едно пулсиране между сам и заедно, между ден и нощ, между пролет и есен... То не е лошо, човек не трябва да се бори със себе си, затова че е сам, и да наказва себе си, затова че е тъжен. Трябва да се отдаде на чувството, да го изживее, и да мине на следващото.
Би ли посегнала към новата си книга, за да ни прочетеш едно стихотворение?
Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Донева може да чуете в звуковия файл.
Варненският детски хор „Добри Христов“ към Общинския детски комплекс спечели първата награда и златния медал в 13-ото издание на Световния фестивал за мир в австрийската столица Виена. Варненски хор спечели голямата награда на конкурс във Виена (ВИДЕО) В тазгодишното издание участваха 42 хорови формации от 16 държави - хорове от Китай,..
Интервю с Peter Tägtgren (PAIN, HYPOCRISY) Няма смисъл да обясняваме кой е Peter Tägtgren. Композитор, музикант, продуцент, лидер на индъстриъл бандата PAIN и дет зверовете HYPOCRISY. Истински работохолик. Това е напълно достатъчно за неговото представяне. Поводите за интервюто с Peter Tägtgren или както мило му казват българските фенове –..
Интервю с Patrick Mameli (PESTILENCE) За първи път дет легендите от Нидерландия PESTILENCE ще свирят в България на 27 юли като част от „Sofia Metal Fest 2024” по покана на „BGTSC”. Водената от Patrick Mameli група ще излезе на сцената на „Арена София” преди TESTAMENT и BEHEMOTH. Преди тях феновете ще видят DJ Eric Hutchence и MALTWORM. В..
За да надбягаш съперниците си в леката атлетика, трябва да имаш здрава психика, която е най-важното нещо в този спорт. Това коментира в интервю за Радио Варна лекоатлетът Християн Касабов. Успешният варненски лекоатлет преди броени дни спечели б ронзовия медал в дисциплината 110 метра с препятствия на Европейското първенство по лека атлетика за юноши..
„Смет за добро“ - благотворително събитие „Равен старт за всеки“, организират варненският Клуб Ротаракт съвместно с представители на частни фирми и община Варна. Проявата включва почистване на Морската градина и събиране на средства за Центъра за специална образователна подкрепа, съобщиха за Радио Варна Елена Цанкова и Делян Илиев – двама от..
Магърдич Халваджиян е един от най-успешните продуценти у нас. Описва себе си като мечтател. Обича да казва, че „хвърчи в облаците, но в същото време е здраво стъпил на земята“. В годините разбрах, че мечтите са много хубаво нещо, но трябва да ги подплатиш с много можене и знаене. Чак тогава разбираш, че те се сбъдват, категоричен е той. Този урок..
Годината е 1972, когато светът е разтърсен от откритието на най-старото злато в света в древен некропол от халколитната епоха. Мястото е бреговете на Варненското езеро, където са открити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Открити са и голям брой керамични съдове, каменни и кремъчни сечива, предмети..