Борислав Хаджиев: Ножарството е съвкупност от занаяти

Всеки ден използваме ножове. Най-често в домакинството. Сигурно малцина се замислят, че ножът може да е и произведение на изкуството, а ножарството – занаят, който изисква познания в различни области и години трупане на знания. Борислав Хаджиев, който от години живее във Варна, е самоук. Не приема, че е майстор, защото, както казва, цял живот продължава да чиракува. Запознава се с изкуството за изработване на остриета като малък. И вече 30 години прави ножове. Дори сам е изработил машините, които са му необходими. Без да има инженерно образование. Всичко от любопитство и с много четене.

От около преди 30 и няколко години. Съсед в родния ми Златоград, майстор Иван Митушев - постоянно ходех и му досаждах. Тогава бяха популярни филмите за нинджи. Все исках да ми прави нещо, я меч, я нещо друго. В един момент на него му писна. Даде ми една пила, даде ми една ножовка, тогава нямаше шмиргели, показа ми работилницата и ми каза да ходя там и да правя каквото си искам. От там почна всичко. Така че може да се каже, че съм започнал да чиракувам преди 30 и няколко години.

Това че не гледаш на себе си като на майстор, означава ли, че все още чиракуваш?

О, да, разбира се, че все още чиракувам. Аз смятам да чиракувам до последно. За мен, ако спра да чиракувам, означава, да мина изцяло на халтура. Или да се примиря с някакво ниво. Майсторът не е най-високото ниво. Той също се учи. Той също трябва да се развива, нищо че има някаква степен за майстор. Аз нямам никаква степен. За това хората да не ме възприемат за майстор. Не съм такъв. Нито имам документи за майстор, нито в момента желая да имам такива. По собствени съображения, не защото е лошо. Много е хубаво една гилдия да бъде организирана, да има правила, всичко да се случва както трябва. В България на този етап това не е възможно, така че да оставим тази тема. Не се майсторея. Имам знанията. Това не е от ниско самочувствие да кажа, че не съм майстор. Не се смятам за такъв. Това не е единствената ми дейност. Изработването на ножове заема голяма част от ежедневието ми, да не кажа основната, но в България човек много трудно може да си плаща заеми, наеми, да си храни семейството с това нещо. Няма такъв пазар в България или поне аз така си мисля.

Предполагам, че всяко острие само по себе си има история?

Има история като процес на работа. При мен другата отличителна черта е, че аз се старая да не правя серийно производство ножове. Старая се максимално да са уникални остриетата. И да са индивидуални за всеки клиент. Дори и да правя нещо серийно, понеже почти целият цикъл е ръчен, в общи линии е неповтаряем. Това не означава, че в бъдеще няма да пусна някоя серия за лазарно рязане, за да си платя наема, най-просто казано. Но всяко острие си има история и е тръгнало за някъде. Това е за народната ми носия. Чака си времето да го изработя. Някои са ми първите опити. Това е първият дамаск, който съм изковал преди осем години. От първия път съм успял, значи има потенциал в мен.

Тук има доста остриета...

Когато правя нещо, почти никога не го точа до последно, освен ако клиентът не иска. Особено големите неща, те са само за демонстрация. Ето тези две ятагана са дамаскови, те са изковани от многопластов дамск, поне два-три вида метал. Те също са за носията на някого. Те се носят демонстративно, те не са бойни. Не са свързани с функционална цел, за украса са. Предстои им допълнителна обработка, инкрустации. Трябва да са красиви и да придават индивидуалност към цялата носия. Не просто да присъстват. Тук съм изпробвал техника сан май - от страни има неръждаема стомана, сърцевината е от твърда инструментална стомана, много твърда - японска техника за самурайски мечове. Последните години излязоха много добри неръждаеми стомани. и хората, естествено, предпочитат тях. Нямат нужда от поддръжка и имат много добри режещи свойства. 

Иначе сам си правиш заготовките?

Предпочитам сам да си ги кова. Дори и от неръждаемата стомана, когато имам такава. Много високо въглеродните стомани са изключително трудни за коване, самият процес много се удължава, много се оскъпява и в крайна сметка, ако това нещо трябва да се продаде, става почти непродаваемо за нашия стандарт.

Инкрустациите са индивидуални спрямо клиента, спрямо ножа?

Имал съм клиенти, които са искали да им изпиша нещо конкретно на острие. Имаше един клиент, който искаше да му сложа един вълк. Да го гравирам по някакъв начин, да го измисля как да стане. Когато това се прави върху неръждаема стомана или върху единична въглеродна стомана, става по един начин. Когато се прави върху дамаск - технологично се подхожда по друг начин. При инкрустациите е същото. Дали в острието ще се набива метал или инкрустация ще се прави върху дърво или в рог на дръжката. Клиентът изисква какво да бъде, ако въобще иска. 

Натоварват ли се остриетата с някакъв смисъл?

Последните години хляб май не се реже. Той излиза нарязан, даже не знам как не излиза и сдъвкан вече. От тази гледна точка ножарството, може би, започна да се изчерпва като смисъл на ножа като инструмент. В днешно време човек може да отиде да си купи филетирана сьомга, нарязана риба. Но има един определен тип хора, които искат сами да си сготвят нещата, сами да си направят барбекюто, сами да си нарежат месото. Малкото ножари, които изпълняват подобен тип поръчки, защото кухненски ножове във всеки хипермаркет има с тонове, всички са функционални, но ножарите придават индивидуалност. Цената е невъзможна за достигане от нас. Не мога да я постигна като руски, чешки, пакистански, китайски занаятчия поради простата причина, че ние в България нямаме ресурси. Нямаме газ, стоманите ги внасяме, въглищата ги внасяме. Аз кова на газ. И съм сметнал, че на мен ми излиза седем пъти по-скъпо да заредя бутилката с газ, отколкото му струва на руснака. Кога аз мога да бъда конкурентно способен, когато в най-бедната държава в ЕС, купуваме най-скъпо консумативите си да не говорим за стоманите. Една елементарна машинка реших да пробвам, просто да я купя, да видя защо е толкова евтина. Като платих ДДС, мито, такса за някаква митническа декларация, която беше минимум 17 лева и всъщност, тези такси излязоха повече от машинката и ми загубиха три дни за това нещо. Как да се развива занаят в България?

Индивидуалността? 

Аз никога не съм попадал на човек, който да е конкретно ножар. Като отидох да чиракувам, получих страхотна основа. Аз започнах с дърворезба, но преди това се научих да си правя длетата. Да намеря начин да си ги изкова в онези години. Още си пазя първите длета, които съм си сковал сам на едно гюле, вкъщи на една печка, още има дупка в пода. При майстор Иван Митушев разбрах, че ножарството е съвкупност от други занаяти. Трябва да си кожар, да си бижутер, резбар, дърводелец. Той правеше доста реставрации на ятагани и каракулаци, при които каниите са изцяло дървени и после се обличат с кожа и сребърен и месингов обков, гравират се. И всички тези техники съм имал щастието да ги видя, да се докосна до тях във възраст, в която не мисля, че тогава имаше школа за тези неща. Имам мая за тези неща, буквално. В работилницата ми имам неща от детството като първата ми кована мед от онези времена. Пазя си разни такива дребни детайлчета. Докоснал съм се до всеки един от тези занаяти. С времето съм развил, каквото ми е нужно. Продължавам да развивам. Постоянно излизат нови техники. Човек, какъвто и занаят да има, трябва да е в час, какво ново става, за да не си остане на едно ниво или поне да има обща култура защо се прави така, какво ново излиза. Не може да опиташ от всичко ново, но мен ме забавлява, намирам начин, инвестирам и мога да си позволя много стари техники. Реставрирал съм неща от Османската империя, правил съм реплики на тракийски предмети и в същото време мога спокойно да седна пред компютъра и да направя един 3D елементарен модел на това, което тепърва искам да изработя. Не ми липсва звеното "знание" - от пещта без ток, пилата и шкурката, пробиването с ръчна дрелка поради липсата на електрическа, до това да седна пред компютъра и да направя един съвременен поглед върху какъвто и да е тип нож. 

Изкуство ли е ножарството?

За мен лично е изкуство. Човек сам си определя. Но не всеки нож е изкуство. За да стане изкуство трябва да вложиш нещо повече от това един инструмент да има само естетика и ергономия. Колкото и да е красив, изкуството е в още нещо, в някаква индивидуалност, която излиза от рамката на този общо приет инструмент да реже и да е удобен за държане. 

Кое прави един нож произведение на изкуството?

Ето това всеки сам трябва да реши. Кой може да оцени, коя картина става произведение на изкуството? Това е, може би, процес на поглед на повече хора. Всеки сам, който работи нещо, може да оцени собствения си труд като изкуство. Обаче от там нататък трябва да го видят и хора. И всеки преценява от своето ниво на знание, и на познание, и на възможностите. Много хора, когато видят някой нож, който съм работил два-три месеца, за тях е просто нож. Нищо по-различно от това, което могат да си купят от магазина за пет лева като нож. 

Има ли вълшебни остриета, както ни учат приказките? 

Легендите са много, дори и в момента. Много често, т.к. не са много хората, които си губят времето да коват дамаск в България, има една такава заблуда, че ако има името "дамаск" пред едно острие, то вече е велико. Което не е така. Това е мит. Скоро влизах в спорове. Съвсем експериментално изковах буквално около 25 000 слоя дамаск. Който се оказа, че не е нищо повече от едни 15-20 слоя дамаск като твърдост. Най-вероятно ще е по-еластичен. Но вложих много труд и не ми се чупят тези остриета. Химическият състав на метала, обработването му, целият процес - това прави острието специално. 

Чуйте Борислав Хаджиев в звуковия файл.