Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Режисьорът Пламен Марков: Театърът предизвиква асоциации извън преките си намерения

Снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

„Отело“ от Шекспир е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Един многопластов прочит на вечния сюжет за любовта, ревността и предателството, който изтъкнатият режисьор Пламен Марков превръща във вълнуващо и неочаквано представление.

Това е едва третата постановка в историята на театъра. Тя идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923), което я прави още по-интересна. За влиянието на пандемията върху театъра, погледа върху изкуството и натоварени ли са постановките с ново значение заради суровата действителност, разговаряхме с режисьора Пламен Марков.

Ако 2020 беше театрална постановка, коя щеше да бъде?

Не мога да Ви кажа. Това всъщност не е непременно нещастна година. Това е година, в която понякога има нужда от акумулиране на енергия. Имало е много периоди, в които театър не е се е играл на определени места. Ето Шекспир, заради чумата няколко години не се играе в Лондон. Но тогава играят извън града. Сега някак си тази пандемия стопира всички възможности навсякъде едновременно. Но аз лично не се оплаквам. Човек, ако скучае, това е негов проблем. Ако няма какво смислено да прави за развитието си, това също е негов проблем. Аз лично си подреждах книги, четох си.

Започнахте ли нов проект макар и в начален стадий?

2020 приключих два проекта. Единият е "Отело", другият - със студентите си направих "Танго" на Мрожек. Не съм преставал да работя. Т.к. моите проекти са обикновено по-амбициозни и имат нужда от повече хора, ресурси, са някак си преместени в следващо време. Но те съществуват.

В контекста на пандемията "Отело" може ли да се разглежда по друг начин?

Театърът по принцип е изкуство, което независимо кога е написана пиесата, тя се възприема от публиката тук и сега. Т.е. асоциациите, които тя предизвиква, до голяма степен са съвременни. Съвременната ситуация проявява най-различни неща, които са се случвали по-отдавна, по различен начин. Спомням си, че в "Големанов", когато се говореше за Народното събрание и министрите, имаше амбиции и хора, които искат това да се съкрати, това ад се махне. И обясненията, че става дума за предишното Народно събрание, не обяснява нищо. Публиката се смее, защото прави асоциация със съвременното Народно събрание. Преки асоциации нито могат да се правят, нито театърът трябва да слиза до едно такова бързо, злободневно, ежедневно изкуство, защото не му прилича. Защото на следващото представление ще се случи нещо друго. Театърът трябва да има едно достойнство и спокойствие, защото той предизвиква асоциации извън преките си намерения.

Къде се срещат - театърът се променя спрямо зрителите и театърът променя зрителите?

И двете неща са верни, но и двете не бива да бъдат абсолютизирани. Илюзията, която възрожденците, просветителите, социалистическите реалисти са имали, че хората гледат едно представление и излизат по-добри, абсолютно невярна. Никога не е било така. Хората излизат такива, каквито са влезли. Но те получават провокации, получават нови гледни точки, които тези от тях, които са чувствителни към възприемането, асоциират като своя гледна точка. И още повече, когато става дума за масово възприемане, публиката е много странен феномен. Тя е от една страна сбор от индивидуалности, а от друга страна се превръща в талпа, доброволно. Тя реагира като едно общо цяло. Театърът би могъл да променя хората, но това в никакъв случай не става бързо, просто и еднозначно. Изкуството няма амбицията да превъзпитава.

Превърна ли се животът в отражение на изкуството, а не изкуството в отражение на живота?

Това също е стара тема. Изкуството в момента, в който се реализира и стане факт, то също става част от живота и също въздейства на останалите хора. Понякога едното емитира другото, както нашите мутри имитираха гангстерските филми за погребенията.

Заради пандемията и затварянето промени ли се значението на театъра в частност и на изкуството като цяло?

Това можем да го разберем, когато всичко отмине, защото има две възможности, две перспективи - песимистична и оптимистична. Или хората няма да имат нужда от театър, или обратното - ще оценят как театърът всъщност се оказва последното истинско живо изкуство.

Повече от режисьора Пламен Марков чуйте в звуковия файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Петко Петков: Нужна е експертна дискусия за 3 март

Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".  Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.  - Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на..

публикувано на 03.03.21 в 08:27

Проф. Евгени Станимиров: Редица сектори в икономиката се съвземат по-бързо от очакваното. Не може да се каже същото за туризма

В средата на миналата година, ректора на ИУ Варна проф. д-р  Евгени Станимиров, заяви за предаването "Позиция", че младите хора в България трябва да развият предприемаческа култура. Че процентът на хората у нас, които са самонаети, които стартират такъв бизнес е много малък и е от порядъка само на 13%, при жените 7 на сто, а при..

публикувано на 28.02.21 в 17:45

Арх. Калина Калчева за проекта "Марс 25" и за любовта си към космоса

Калина Калчева е архитект и дизайнер от Варна. Нейният проект Марс 25   достигна полуфинал в конкурса Mars City State на NASA, конкурирайки се с над 5000 проекта на архитекти и учени от целия свят. Целта на конкурса е да селектира най-добрите архитектурни решения за изграждане на град на Марс. Арх. Калина Калчева е възпитаник на..

публикувано на 28.02.21 в 10:00

"Дупката" в центъра на Варна и икономическата зона край морската столица- без ясни и категорични срокове на стартиране и завършване

За индустриалната икономическа зона край Варна се говори от няколко години. Обещанията са, че тя ще се случи скоро. И от администрацията на общината и от Общински съвет Варна неведнъж са заявявали, че проектът е въпрос на време да стартира. Така например, през 2019-та година, кмета на Варна Иван Портних обяви, че изграждането ще започне през 2020-та..

публикувано на 27.02.21 в 15:49

Баба Марта посреща гости във Варненския куклен театър

"На гости на Баба Марта" се нарича спектакълът на актьорите от Варненския куклен театър, който децата предстои да видят в събота и неделя. Първата среща с Баба Марта започва в 11 часа.  А историята накратко изглежда така: Първите пролетни цветя събуждат Баба Марта, за да й съобщят новината, че Февруари си е отишъл и цялата гора се подготвя..

публикувано на 26.02.21 в 12:30

Радан Мирянов: Футболното съдийство в България калява психиката

Футболът ни е отражение на държавата, може и да не е на равнището на италианското калчо, английската премиершип или на испанското, или на германското първенство, но като интрига може да им съперничи. Особено в т.нар. важни дербита. В това е убеден Радан Мирянов - бивш футболен съдия с повече от 1000 мача зад гърба си и настоящ главен..

обновено на 26.02.21 в 10:57

Акробатът Красимир Васов умело балансира по пътя към световните циркови сцени

Цирковото изкуство в България има светло бъдеще в лицето на 22-годишния варненец Красимир Васов. Той е професионален еквилибрист и поставя номера, които спират дъха на публиката. Как Ви звучи балансиране върху меч? Младият варненец тренира с бившия цирков артист Стефан Стоянов за да усъвършенства техниката си.  Още от 8-годишен Красимир..

публикувано на 24.02.21 в 08:45