Европейските държави имат два месеца да решат как ще похарчат парите за възстановяване

Парламентът каза „да” на Механизма за възстановяване и устойчивост, чиято цел е да помогне на държавите при справяне с последиците от ковид пандемията. 672 милиарда и 500 милиона евро ще бъдат разпределени между държавите членки през следващите три години. Те ще бъдат изплащани за проекти, чието изпълнение е започнало от 1 февруари миналата година. В същото време държавите ще имат право да искат до 13% предварително финансиране. Идеите трябва да отговарят на две основни условия – да осигуряват зеления и цифров преход и да спазват принципите на правовата държава. Условие, което бе наречено от засегнатите възможност за финансов шантаж и политическо изнудване.

Историческа, безпрецедентна и гигантска крачка бе наречено гласуването в пленарна зала от тези, които дадоха своя глас в подкрепа и аргументираха вота си. Сред тях бе и френският евродепутат и докладчик на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните Паскал Конфан от движение „Обнови Европа”.

"За първи път инвестираме заедно в бъдещето и свързваме този план за възстановяване със зелена трансформация на нашата икономика. При това без съгражданите ни да плащат нови данъци, а като накараме тези, които не плащат в момента да го направят - като цифровите гиганти и големите замърсители например".

Към безпрецедентните характеристики на механизма действащият председател на Съвета Ана Паула Закариас от португалското председателство добави и неговият размер - почти 40 процента от МФР и Next generation.

Оттук нататък всичко е в полето на националните правителства, които трябва да представят своите идеи за това как да бъдат разходвани тези средства. Това породи и дебат относно контрола, отчетността и прозрачността при отпускането и разходването на средствата. Испанецът Естебан Понс от ЕНП например поиска правителствените ръководители на страните членки да представят плановете си в европарламента, с което по думите му ще бъде осигурена по-голяма прозрачност. 

Искаме този фонд действително да бъде използван за това, за което е предназначен, за бъдещето на Европа, призова германският евродепутат Моника Олмайер от комисията по бюджетен контрол. Според нея е много важно да се знае къде точно отиват парите.

"Ние също искаме да знаем дали съществуващите до момента дисбаланси в някои държави-членки ще продължат; дали от парите ще се възползват само някои или ще бъдат създадени постоянни работни места за широк кръг от хора. Ние също бихме искали да знаем, че парите няма да бъдат използвани за постоянни разходи в националните бюджети например".

Независимата Клара Обиолс дори посочи родната си Испания като пример за това как правителството вече е създало схема за разпределение, съобразена с изискванията на големите корпорации. В тази връзка нейната съгражданка Долорс Монсерат от ЕНП бе категорична:

"Тези средства принадлежат на европейците. Те не са собственост на нито едно правителство или някаква идеология. Няма да позволим на популистките правителства да ги използват, за да пилеят неконтролируемо, създавайки клиентелистични мрежи. Тези средства са за създаване на заетост и те трябва да бъдат разпределени с прозрачни критерии, а в процеса да се включат местните съвети, икономическия сектор и обществеността".

Словакът Мартин Хойсик от "Обнови Европа" дори стигна още по-далеч в твърдението си, че за много европейски правителства средствата от плана за възстановяване са плячка, която могат да споделят според резултатите от изборите. В тази връзка латвийският му колега от алианса на социалисти и демократи Нилс Ушаков призова при разходването на средствата да се имат предвид дългосрочните цели на континента, а не краткосрочните планове на правителствата. Румънският евродепутат от Прогресивния алианс на социалисти и демократи Виктор Негреску предложи да бъде създаден механизъм за контрол на общоевропейско ниво. По думите на неговата съпартийка Изабел Муньос пък държавите-членки са тези, които трябва да осигурят ефективен вътрешен контрол, а той от своя страна да служи за възстановяване на погрешно използвани средства. Държавите са тези, които трябва да гарантират, че малките и средни предприятия и самонаетите лица ще се възползват от финансовата подкрепа и според испанеца Луис Гарикано от "Обнови Европа". Според неговото предложение държавата би трябвало да опрости дължимото от тяхна страна към националните бюджети.

"Не можем да позволим тази криза да съсипе онези, които трябваше да затворят бизнеса си, за да спасят живота на своите съграждани".

Така центърът на дебата беше прехвърлен от правилните приоритети, към правилните реформи, а в пленарна зала прозвуча предупреждението:

"Потенциално можем да излезем от тази криза с инвестиции, но няма да можем да издържим на следващата без реформи", по думите на германеца Дамян Бьозелагер от групата на Зелените. Той допълни, че реформи трябва да има във всички държави, вкл и в старите страни членки като Франция, Германия и Холандия.

„Това, което не е работило през последните няколко десетилетия, няма да работи и през следващата година”, прогнозира Енгин Ероглу от "Обнови Европа" и предупреди, че с този нов дълг Европа ограбва бъдещите поколения. Към това Laura Huhtasaari от „Идентичност и демокрация” постави въпроса възможно ли е бюджетът на ЕС да бъде финансиран със заем след като това противоречи на чл.310 от договора за функциониране на ЕС – балансиране между приходи и разходи. Французойката Франс Жаме също разкритикува тази т.нар от нея свръхзадлъжнялост и призова за промяна в глобалисткия модел и връщане към националния суверенитет в икономическия модел с развитието на местни стабилни структури. 

По време на дебата прехвърчаха и обичайните искри между пестеливия Север и разточителния Юг, между новите и стари страни-членки. Празна риторика нарече думите единство и солидарност датският евродепутат Петер Кофод от Идентичност и демокрация. Той бе категоричен, че датчаните не трябва да плащат за повече парични подаръци за Южна и Източна Европа. Към него се присъедини и шведският депутат Джесика Стегруд от групата на консерватори и реформисти, която изрази недоволството си случващото се в Европа така:

"ЕС се превърна в съюз за субсидии и Швеция не може да продължи да действа като банкомат". 

Тя посочи като пример за несправедливост фактът, че шведският работник трябва да плаща все повече и повече данъци, а в същото време в Испания има предложение за четиридневна работна седмица, във Франция поддържат  необосновано ниска възраст за пенсиониране, а в Италия се предвижда намаляване на данъците.

Регламентът може да влезе в сила още този месец, когато се очаква официалното му публикуване, а правителствата трябва да представят своите планове в срок от 2 месеца.