Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..
Спестяването в злато е единственият легален начин да се избегне най-големият финансов данък - инфлацията. Това подчерта за Радио Варна инвеститорът Макс Баклаян. По думите му спестяването е психология, и не зависи от това дали имаме или нямаме средства. Дори човек, който изкарва 1 000 лева месечно, може да спестява по 50 лева всеки месец, допълни..
Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..
Интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR) Trym Torson е известен като първия барабанист на ENSLAVED, а в последствие като постоянния ударник на EMPEROR. Способностите му зад барабаните не подлежат на коментар, но Trym изненада блек метъл социума с дебютен самостоятелен албум, който няма нищо общо с екстремизма, с който обикновено е свързван. „Saga..
В началото на годината стана ясно, че отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ преустановява приема на пациенти до 9 февруари, включително. В периода, докато отделението не приема пациенти, тече планов ремонт и екипът е в отпуск. По този повод, в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“, адвокатът по медицинско..
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..