Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Петко Петков: Нужна е експертна дискусия за 3 март

Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".  Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество. 

- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?

Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи  3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.

В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.

От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.

Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.

- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?

Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа -  да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.

Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила.  Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.

- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.

То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието. 

Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Каръл и Норман Макдоналд

"Шотландски боец" от село Куманово

Какво знаете за Шотландия? Част е от Обединеното кралство, а населението ѝ е около 5 милиона и 500 хиляди души. Известни са с характерния си, специфичен акцент в изговора на думите, който понякога затруднява общуването с тях. Шотландци са и съпрузите Норман и Каръл Макдоналд, които от години прекарват летата си в аксаковското село Куманово. Те..

публикувано на 15.07.24 в 08:20

Max Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, SOULFLY, екс-SEPULTURA): Важно е да не забравяме миналото

Интервю с Max Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, SOULFLY, екс-SEPULTURA) Кой не знае Max Cavalera, кой не е чувал за него. В рамките на година заедно с брат си Iggor, двамата презаписаха първите три издания на SEPULTURA – минилбума „Bestial Devastation”, дебюта „Morbid Visions” и „Schizophrenia”. Под името CAVALERA Max и Iggor ще направят концерт и в..

публикувано на 15.07.24 в 07:10

Биляна Раева: И магьосник да стане управител на Градски транспорт няма да обърне тенденцията дружеството да е на загуба

Общинската фирма „Градски транспорт“ продължава да е на загуба, при тези обстоятелства и магьосник да стане управител няма да обърне тенденцията. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите и, общинският съвет продължава да е принципал на дружество „Градски транспорт“, но..

обновено на 14.07.24 в 10:40

Арх. Михий ван Дрийш: Крайбрежната алея във Варна не трябва да изглежда като автомобилна улица

Решенията за оползотворяване на морския бряг в градовете трябва да се основават на природата, смята главният архитект на Грьонинген в Кралство Нидерландия Михий ван Дрийш. Паркът и плажната ивица във Варна са уникални. Крайбрежната алея не трябва да изглежда като автомобилн аулица, а да бъде по-удобна за пешеходци и велосипедисти, както и да..

публикувано на 13.07.24 в 16:15
Петра Димитрова

Изложбата на Петра Димитрова - протест срещу консуматорството в съвременното общество

Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна,  продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова.  Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..

публикувано на 12.07.24 в 08:10
Симеон Димов и Хенри Ескелинен

Симеон и Хенри - новите лица на Варненския театър

Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..

публикувано на 11.07.24 в 08:00

Писателката Ина Иванова: Изкуството има силата да ни връща базовите човешки настройки

„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?  А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...

публикувано на 10.07.24 в 08:05