„Лесна работа“- политиката като претъпкана дамска чанта: дълго търсим онова, което ни трябва

Здравейте! Избрахте ли вече?

Иска ми се да останем доволни от избора си и да нямаме големи претенции към околните по отношение на предстоящите събития в политическия живот. Съгласна съм: към главните герои, които ще творят тези събития, имаме право на изисквания и те са основателни, в случай че вчера сме си направили труда да стигнем до избирателните урни.

Лично аз с интерес гледах предизборните прояви. Някои участници в отминалата кампания, както и в доста предишни, даваха всичко от себе си и се стараха с изявите си да направят спектакъла грандиозен. Занимателно наистина... Да не говорим, че за мен беше изключително интересно да видя как част от парадоксалните ситуации от романа „Лесна работа“ скачат от страниците, за да се включат в реалния живот. В по-различен вариант, разбира се. Но се случваше.

И така: представлението си го биваше - беше интригуващо, героите се раздаваха, получаваше им се. И всичко би било чудесно, ако не беше онова „НО“, което винаги съсипва радостта от преживяването. В случая: НО не ми изглежда правилно да се отнасяме с предизборна кампания като с шоу, по простата причина, че от нея зависи как ще живеем.

Знаете ли, през всичките тези години съм се питала: „Какво би станало, ако в помещенията, където кандидатите дебатират, има и детектор на лъжата?“. Не, не го предлагам. Просто се чудя какво би се случвало? Сигурно детекторът щеше да сигнализира твърде често. Да, но това би съсипало представлението. Имаше двама, които докато се надглъгваха, просто си представях как детекторът не спира да пиука. Това щеше да ги принуди да млъкнат и вероятно нямаше да могат да отворят уста до края на дебата. Не, не, детекторът не е уместен. Та нали голяма част от чара на политиката е в думите?

Ако трябва да съм честна: кампаниите напоследък, включително и отминалата, приличат на големи, претъпкани дамски чанти. Отваряш, търсиш, ровиш, преобръщаш всичко наопаки, напрягаш се ... И все не можеш да откриеш точно онова, което ти трябва. Та и сега: много внимавахме покрай спектакъла да не пропуснем хората – малцината, които ще направят бъдещето ни по-светло, а живота по-хубав. Или единствения? Нямам представа...

Последното е нещо, в което често удряме на камък. Дано сега да не е същото.

Защото има почтени, благородни, смислени хора, които искат да изпълняват мисия, да постъпват правилно и да работят усърдно, за да можем всички заедно да вървим напред, да се развиваме и да живеем по-добре. Надявам се точно те да са попаднали сред избраниците. И ако е така, надявам се също да не се отчайват, да не се претопят сред традиционните клиенти на детектора на лъжата, да не изгубят желание за работа, сили и кураж!

Да. По-доброто винаги предстои.

Аз съм Даниела Иванова и пожелавам на себе си и на всички нас, доброто да ни намери, да има развитие, смисъл и бъдеще. А изборите ни, в личен и в обществен план, да се оказват винаги разумни и правилни.