Лесна работа: За Панамския канал и шапката, която остана на отсрещния бряг

Здравейте! Денят ми дава повод да си припомня стара история.

Преди време се оказах част от приключението, наречено: “Да преминеш през Панамския канал“ и, когато корабът стигна до третата група шлюзове – „Гатун“, наблюдавах странна сценка.

Докато се отваряха батапортите на едната камера, по тях припряно притичваха пешеходци. Една от жените премина на отсрещния бряг и се спря да дочака кавалера си. Той, обаче, се забави, остана в началната точка и енергично заразмахва панамена дамска шапка. Жената безсилно вдигна рамене. През следващите 100 минути нямаше как да си върне нито шапката, нито кавалера...

Но... Започвам отначало! На днешния ден през 1850 година Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал.

От XVI век и идеята за прокопаването му до откриването през 1920 година драматичният строителен обект отнема на човечеството време, средства, животи, илюзии…

Преди да стигнем до шапката, посрещнахме изгрева пред първата система от шлюзове – „Мирафлорес“. Гласът на капитана кънтеше във високоговорителите. Капитаните на круизните кораби неуморно обясняват детайли, така че човекът славно си изкара девет часа пред микрофон, докато уважаемата публика препускаше от хеликоптерната площадка до панорамния бар, в търсене на добра видимост. Каналът е дълъг над 80 километра, така че има време за обиколки... А гледката? Тя е впечатляваща, независимо дали вятърът развява косите ти на някоя палуба, или удобно си се настанил зад филистрина с чаша капучино в ръка.

Преди шапката имаше и друго: стряскащото ниво на водата над нас, малките локомотивчета, поели тежестта на кораба, изкуствените канали между шлюзовете „Мирафлорес” и „Педро Мигел” и скалите...- на места изрязани, сякаш представят разрез от пластовете на времето. Като в грандиозен исторически музей, съхранил спомени за драматични събития: грешни проекти, свлачища, човешки жертви, големи скандали, подкупи, фалити, борсов крах. Когато през 1914 година през канала преминава първият кораб, рекапитулацията за човечеството е: повече от 27 000 работници, загубили живота си по време на строителството и днешният еквивалент на 400 милиарда долара за инвестиции в съоръжения.

Колко много човешки истории, надежди, сълзи и очаквания кротичко почиват, скрити в стъкленицата на времето!

За да стигнем до момента, в който шапката се оказа на един Панамски канал разстояние от собственичката си. А зрителите наблюдаваха случката, накацали по палуби, кафенета и басейни.

Равновесието е било възстановено, докато ние намалявахме двете мили до Атлантическия океан, така че пропуснахме финала на историята, но гледката и до днес е пред очите ми.

Вярвам, че скоро ще преодолеем предизвикателствата. Ще има много пътувания и радостни срещи. Но често се сещам за тази двойка: жената и закъснелият й спътник, забравената шапка, разлюляна във въздуха като бяло птиче със синя панделка. Приятелство, обич, грижа. Това са нещата, които не бива да губим, без значение дали сме успели да притичаме до желания бряг и за колко време е затворен пътят.

Понякога да оставиш шапката си на отсрещния бряг може да се окаже много полезно. Като завръщане към смисъла.

Хубавите мисли, чувства и събития са лесна работа, стига да ги искаме и да ги ценим. От мен – Даниела Иванова: успешна седмица и нека важните хора в живота ви да са винаги наблизо! Дори да се бавят, дочакайте ги! Струва си.