При старите икони в Доброплодно

Църквата в село Доброплодно, община Ветрино, се нарича „Свети Йоан Рилски”.

Тя е строена в далечната 1886 година.

Отваря врати през 1889 година, тогава са положени и първите икони в нея.

Преди години в храма се осъществява реставрация.

Репортерът ни Ваня Славова влезе в църквата и разговаря с касиера на църковното настоятелство Тодорка Пенчева за историята на храма:

Христо Атанасов е свещеник в църквата.

Той живее в селото и е постоянно действащ свещеник там.

Селото е основано от турците през Османското нашествие и носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище но поради суровата зима основателите се местят по близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в Османски регистери от ХVI век. Част от жителите (българи) са потомци на преселници от анадолските села Гьобел и Мандър, които са били с компактно българско население, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците.

През 1884 г. някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.