НА СЕЛО в Тополи с Иван Барбов

„Не си сред райски кът селце – навред могили голи – но ний те любим от сърце и славим те Тополи”. С тези думи започва химна на село Тополи, изпълнен от колектива за автентичен фолклор на местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий”. Именно в село Тополи ви отвеждаме в днешното издание на предаването „На село” по Радио Варна.

Винаги е хубаво на село. Дори и то да е голямо по площ и население, както е Тополи. Не е същото като в малките селца, но и това си има своите предимства. Направи ми впечатление колко оживено е селото. Животът тук кипи. За съжаление, както и кмета на селото Благовест Георгиев каза, в днешно време много хора свързват Тополи повече с гробищния парк. Селото обаче се гордее с изключително богата история и красива природа. То е разделено на две части - стара и нова. В новата част е дошло население от село Аспарухово или както е известно още Ченге, изселено заради строежа на язовир "Цонево". В старата част са кореняците. Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали и сегашното му име. Има и две чешми с лековита вода. Това обаче не са единствените забележителности, които могат да се видят в село Тополи.

Първата спирка от обиколката ни с фоторепортера Румен Сарандев е местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий”, където ни посрещна кметът Благовест Георгиев. Той ни разказа за историята и развитието на селото през годините. Правят впечатление любовта и вълнението, с които той говори за своето родно село.

Мястото, в което може човек да се запознае отблизо с историята, културата и традициите на селото е читалище „Св. Св. Кирил и Методий”.

Постройката се състои от два етажа. На първия са разположени главната сцена със салона и още пет по-малки стаи. На втория етаж се помещава библиотеката и уникалната етнографска музейна сбирка.Тя е микс от два различни български етнографски елемента- Тракийският и Ченгенският. Всички предмети в музейната сбирка са дарени от жители на село Тополи, през годините. Тук могат да се видят снимките на именити българи, чийто живот е свързан със селото. Сред тях е Стоян Буйнов, революционер от Инджекьой, както е старото име на Тополи. Запазена е значителна част от личната кореспонденция между Буйнов и Георги Раковски. Любопитен факт е, че в продължение на две години в селото живее и Захари Стоянов. Той е бил пастир. Има и снимка на последната останала възрожденска къща от 19 век. Вместо да бъде превърната в музей, собствениците решават да я съборят и да постоят нова.

В двора на читалището има открита сцена, където през лятото се изнасят концерти.Още с влизането в читалището се усеща духът на историята. На входа виждам и огромни табла с купите, грамотите и медалите, свидетелстващи за успехите на самодейците през годините, както на родната, така и на международната сцена. За дейността, за историята на читалището и за празниците, ни разказа секретарят Величка Иванова.

След срещата ни с кмета на село Тополи и читалищния секретар, оставаме още малко в местното читалище, където както разбрахме се намира и библиотеката. Главен библиотекар е Румяна Никова.

След хубавата ни среща в читалището, с фоторепортера Румен Сарандев се разходихме из централната част на селото. Направи ми впечатление, колко е чисто и поддържано. И е добре уредено, както казват местните жители. От кмета разбрахме, че има две църкви и един параклис, който се намира точно до централния парк. Малко по-нагоре е и новопостроената руска църква „Света Екатерина Петербургска”. Отидохме и до стария храм, строен още през 30-те години на миналия век. За съжаление беше заключен и не успяхме да влезем.

Точно до храма има къща с красив двор, в която живее Георги Тилов. Човекът си работеше нещо по градината, но след като ни видя, се спря за да поговорим. Освен с него, разговарях и с още двама местни жители - Валентина Димитрова и Стоян Борисов.

През летните месеци, село Тополи привлича и туристи, не само от България, но и от цял свят. Това е благодарение на Етнографския исторически център, известен като Музеят на куклите, който се намира във високата част на селото. Той ни потапя в пъстрите и необятни дълбини на българския фолклор. Създаден е от г-жа Димка Андреева, начална учителка от селото. Кметът я беше предупредил, че ще я посетим и още докато паркирахме с колата, тя ни посрещна пред Музея с грейнала усмивка и покана за кафе. Преди 15 години тя превръща дома си в място, в което историята и традициите оживяват със стотиците малки и големи кукли.Те са облечени с национални носии от различните краища на България, лично ушити от нея. След топлото посрещане,  тя ни показа една от най-атрактивните кукли в музея – кукерът бай Благой. Главата му е измайсторена от череп на елен. Облечен е в носия от родното й село Аспарухово. Препасан е с чамове, чийто звън чухме с влизането. Г-жа Андреева ни разказа с трепет и вълнение как е създала музея и как се е развил той през годините. Разказа ни и за срещата си с японски туристи.