„Лесна работа“: Щастлив народ сме ние

Здравейте! Денят е чудесен, нали?

В такъв ден обичам да посядам на една определена пейка в София. Тогава ме изпълва невероятното чувство, че седя до вечността.

До мен: баща и син - писатели, блестящи в бронзовото си величие; с погледи, взряни някъде далече-далече, отвъд оживлението на „Раковска“, отвъд забързаните минувачи и автомобилните колони по булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“, някъде там - към първата розова усмивка на утринното слънце, което ведро наднича из-зад дърветата в Борисовата градина... Преди да огрее града, света, деня и живота.

Да седя на пейката на площад „Славейков“ за мен е нещо като пътуване назад във времето – през векове и поколения.

24 май. Този ден има хиляди лица. Той е моето детство, краят на манифестацията, сладкарницата до входа на морската градина и уханието на две морета: едното – синьо и безкрайно, другото – море от божури за учителите.

24 май. Любими книги, шарени балони. Сияещите усмивки на абитуриентите. Разговорите до зори в люляковите нощи, плановете, споделените мечти и обещания. Във Варна пътят на вълшебството води към брега, в София – към Народния театър, но винаги минава покрай пейката на пътуването назад във времето.

Ето, виждам Писателското кафене през 1935 година. Шаржът на Александър Добринов е толкова жив и истински! Сякаш чувам стиховете, рецитирани на една от масите и дискусията, подхваната от събеседниците на другата маса. Изглежда толкова артистично, оживено и пренаселено, че ми се иска да скоча от реалността в изображението и да се включа в емоционалните разговори на тези забележителни личности!

И уж е кафене, с двадесет и пет маси, а всъщност, е място за срещи, за общуване и съпричастност, за творчество и за налагане на нови духовни модели и стандарти. Място, откъдето с висок, силен и красив глас талантите на България съобщават, че съществуват, че са тук, че имат своето ярко и вечно присъствие в културната история на Европа и на света. Със сила, достойнство, очарование и характер.

Днес често имаме претенции към стила и културата, критикуваме се един друг за бездуховност и невежество, но може би преувеличаваме... Вярно, не изключвам, ако питаме: „Кой е този кръгъл приказен герой, и от бабата избягал, и от дядото избягал?“, вместо за питката, някое детенце да се сети за Смайли. И то не за остров Смайли. Но това не би означавало нищо друго, освен едно на нула в полза на технологиите.

И в никакъв случай няма да зачеркне пейката на вечността, историите от Писателското кафене, събиранията при Екатерина Каравелова и Мара Белчева, в салоните на Султана Рачо Петрова и Евгения Марс. Няма да зачеркне изящните стихове на българските поети, томовете талантливи творби, празниците на този ден, година след година и

разговорите на празничната трапеза – разговори за всичко: от международното положение до актуалните лични истории на роднини и приятели.

Щастлив народ сме ние! Имаме всичко това и то ни гарантира бъдеще.

От мен – Даниела Иванова, чудесен празник! Нека предстоят слънце, радост и много нови знания за света и за човешката душа, запечатани в книги и прочетени с удоволствие и радост.