„Лесна работа“: Истории за пътувания и приятели

Да заключиш някъде незначителните детайли от всекидневието, да грабнеш раницата и, воден от любопитство, да продължиш напред – във всяко едно отношение. До бунгалото на плажа, до следващата среща, до новия изгрев, до бъдещето...

Когато става дума за пътувания, сещам се за вдъхновяващата история на Алис Рамзи, която през лятото на 1909 година прекосила с автомобил разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско. Направила го в компанията на три приятелки.

Представяте ли си ги? 60 дни на път. Повече от шест хиляди километра. Е, не злоупотребявали с напрежението, а отскачали да разглеждат и забележителности.

Разбира се, както в повечето истории, и в тази има уловки. Защо обществото проявявало изключителен интерес към пътуването и пресата ревностно следяла всяко движение на славната компания?

Знае ли човек? Възможно е да има връзка с факта, че 22-годишната домакиня Алис била съпруга на конгресмена Джон Рамзи, който счел, че за нея е по-безопасно да управлява автомобил, отколкото да язди любимия си непокорен кон. Човекът постъпил мъдро като, за всеки случай, пратил двете си сестри да придружават Алис. Явно било добре някой да охлажда смелите й решения. Интересен детайл е, че впечатляващото пътуване било замислено като рекламно за производителя на автомобила. Да. Хубаво е човек да не забравя, че нещата обикновено се случват с причина.

И ето: Алис заменила едното предизвикателство с друго и се втурнала да шофира по селските пътища. Тя и през следващите повече от седемдесет години се забавлявала така: прекосила САЩ с автомобил общо 30 пъти.

Историята е шарена. В нея се вписват много технически изпитания, хотел с дървеници по леглата, среща с индианска ловна дружина. В Небраска четирите приятелки два часа чакали, заради организирана от шерифа хайка, която преследвала убиец. Природата пък им предложила места, които биха отказали всеки здравомислещ човек... Местата, „където пеят раците“, както ги описва Дилия Оуенс в едноименния си роман.

Има такива пътешествия. Онези, в които ни води любопитството дали ще успеем: до отсрещния бряг, до следващия град, до поредното предизвикателство. При Алис се получило, но тя пътувала с приятелки и мисля, че това е важен момент от историята.

Този сюжет в съвременен вариант би могъл да изглежда по-различно във всяко отношение.

Един познат разказва, че спрял да помогне на две закъсали дами и подготвил всичко, за да изтегли колата им. Те много се зарадвали и се качили и двете на задната седалка, за да прегледат малко списания, докато трае процедурата.

Някак не ми се иска да си представя теглена кола без шофьор, но ... всичко е възможно. От друга страна, той може и да преувеличава, но нали е приятел, вярвам му и го подкрепям.

През седмицата ще отбележим международния ден на приятелството.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая чудесни дни, а те са такива, щом има на кого да се доверим и в тежък час, и когато сърцата ликуват. Приятелите правят света невероятен, а живота – още по-хубав.