Каменни послания в картините на Милко Божков

„Салонът на природата“ е озаглавена изложба, с която Галерия 8 отбелязва 33 години от своето създаване. Творби на художника Милко Божков по стихове на Борис Христов гостуват не за първи път във Варна. Но този път богатството от форми и идеи водят своето начало от посланията, закодирани в камъка. Те са и основната отправна точка, от която Милко Божков съчетава цветове и думи.

"Творецът ако няма предизвикателство започва да се движи по повърхността на собственото си мислене", разказва Милко Божков за предизвикателството да представи "Салонът на природата" пред варненска публика. "Това, което вече три години правим с Борис Христов, си заслужава да бъде показано тук за първи път, защото именно на това място беше нашата първа работа „Думи и графити”, допълва още Божков в разговор на Светлана Вълкова.

Какво представлява "Салонът на природата" с Борис Христов и откога започва вашето сътрудничество?

Обичам да цитирам един френски философ, според когото "Случайността е другото име на Господ, когато иска да остане анонимен". Преди 5-6 години имах изложба в София на едни малки картинки 20 см на 30 см и сред тях имаше рисувани две камъчета от дувара на къщата. Едното си го хареса Стоян Цанев. И той ми предложи да направя серия от тези камъни. Те са от рушени дувари на село. И преди 3 години бяхме при Борис Христов в Лещен. Той събира в продължение на години камъни и ги заснема. Така беше издал една книга "Камък и слово". И той предложи да направим живопис.

Фотографиите и композициите на снимките са негови, а аз трябваше да вляза в тях без да импровизирам. В първия момент сякаш почувствах това като ограничаване, но после разбрах, че това е дисциплина. Необходимо е да влезеш във фотографията, която е направил, и в стиховете към тези камъни. И накрая, като видят картината, все пак да си кажат хората: „А, това е Милко Божков”. В началото на миналата година започнах активно да работя вече върху платно.

Първият етап беше много рационален. Фотографиите отлежаваха половин година. След това налепих разпечатки на четиристишията в един скицник и започнах да правя варианти на малки рисунки. Цялата минала година работих само това. Процесът за мен беше много важен и приятен.

С кое повече се борихте - с камъка или със словото?

Със словото, защото трябваше да вляза в смисъла на текста. Някои неща са едно към едно с фотографията, но другите съм ги променял и вкарал в друга атмосфера. Обсъждахме рисунките една по една по телефона. А Борис Христов ми даваше съвет за едно или друго. В началото си мислех, че все пак аз разбирам от това. А и никога не съм се съобразявал с препоръки. Но впоследствие осъзнах, че неговите препоръки в 90 процента бяха правилни.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Милко Божков можете да чуете в звуковия файл, а изложбата може да бъде видяна от 1 до 31 юли.