Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валентина Радинска: Зад всички мои думи стои моята биография

Валентина Радинска, мъжкото момиче от града на войводите Сливен, работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна", като журналист и ментор по творческо писане в Алма матер.

 Радинска е родена  в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, и го завършва през 1976 г.
Работи като журналист във в-к “Народна младеж”, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”; през 1992-1994 завежда отдел “Цивилизации” във в-к “Континент”. От декември 1994  работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996  до 2008 г. води спецкурс по творческо писане  и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Климент Охридски”.

През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение “Живот с ДЦП” (детска церебрална парализа), и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – “Птицата”(2003).

Валентина Радинска е автор на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр.Г.Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (, ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (, ИК “Захарий Стоянов” 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов” 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов” 2019), и „Премълчаване на зимата” (2020, „Симолини-94”).

Тя е автор и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” , както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война”

През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество.

Носител е на  наградата “Блага Димитрова” за документалния роман  “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” , посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе В.Радинска.

 Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева,  Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др.

Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.


Поетесата Валентина Радинска  представи последната си стихосбирка "Премълчаване на зимата" и новата си автобиографична книга "Користни записки" за пръв път самостоятелно като автор през май месец в Арт салона на Радио Варна.

Удоволствието да разговаря с нея имаше Светлана Вълкова:

Създадох си лирически герои, защото пишещото ми същество ми дава сигнал кой човек може да ми бъде лирическия герой. Впоследствие прототипът няма нищо общо с лирическия герой. За да потегли този локомотив трябват емоции, чувства, необходим е сърцетръс.

В една от рецензиите, която четох, авторът твърдеше, че няма лирически герои, а само вашият Аз?

 Естествено, че съм аз с всичко мое, с целия си живот, с цялата си биография. Интересни са ми критиците, които не свързват творчеството с живота на автора. Аз например съм изследвала творчеството на Димчо Дебелянов и знам, че всеки написан от него ред е породен от нещо, което се е случило в живота му. Така е и при мен. Зад всички мои думи стои моята биография, не буквално, но тези думи са поникнали от почвата на моята биография.

 Как се променяше това пишещото същество, как се променяше поезията Ви през годините?

То беше много невръстно, когато започнах да пиша в 4 клас. Изведнъж написах едно четиристишие. Единственото хумористично мое стихотворение за един двойкаджия. Купих си големи тефтери и през цялото лято графоманствах. И така докато ме хвана учителката ми по български език и ме изпрати в местната редакция на "Сливенско дело". И така в мен възникна този образ на пишещо същество, лека-полека. В гимназията напечатах първите си стихове. Усещах, че в мен има друг енергиен център, самостоятелен и независим. Задействаше се се в прозаични моменти, на улицата дори, където спирах и пишех. Защото е много важно да се хване идеята. Винаги съм искала да напиша такава книга за пишещото същество. През годините имах много тежки моменти и смятах, че няма да мога да пиша повече. Чувствах се изпепелена вътрешно. Понякога трупаш неща, но животът ги засипва с нещо, което им пречи да се появят като литературно творчество. Пишещото същество се оказа по-силната част от мен. То оцеля през всичките тези години. Въпрос е на характер всичко това. Смятам, че има една Света Троица: Талант, Съдба и Характер. Талантът не е достатъчен, ако нямаш характер. Много пречупени таланти съм виждала. След толкова дълъг път в литературата мисля, че това са трите важни неща, за да се получи поетът.

 Казахте, че от разтърсването, от болката от съдбата започват силните стихове. Трудно ли е радостта да роди някакви красиви и силни стихове?

- Не е трудно, разбира се. Поезията се ражда от деструкция, която може да бъде и градивна. Нека цитираме Багряна: "Аз съм млада, млада, млада, с огнено сърце." Това е екзалтация, еуфория. Не е трудно, но е различно. Лично аз радостни стихове не мога да пиша. Може би напоследък съм написала някои по-светли. Зависи от натюрела на поета. Има тихи поети, лирици, зависи от типа дарба и от това през какво минава поетът, живеейки. Драматичните ми стихове не са измислени. Имах доста драматична съдба, загубила съм двете си любими същества на този свят, не метафорично, а буквално в ръцете ми си отидоха двамата. Това няма как да не те промени, няма как да не остави една утайка. И трябва време, за да се преодолее това. Поетът от най-голямата си болка прави друг вид енергия.
 Какви стихове има в "Премълчаване на зимата"?

Това са основно почти любовни стихотворения. В тях има един копнеж за любов. В едно интервю навремето Станка Пенчева каза, че когато жената загуби любимия си, по-нататък в нейния живот няма любов. Чрез тези стихове искам да не говоря за зимата в мен, а да я премълча. Зад стиховете стоят копнежи. Предишната ми стихосбирка "Защото е студено" е подобна. Двете са като първа и втора част. През целия си живот не бях писала любовни стихове. Защото когато имам реална любов, аз я живея, не я пиша. Последните 5-6 години пиша повече почти любовни стихотворения и видях, че мога да го правя. И ми харесва.

 След като премълчавате зимата, означава ли това, че вървите смело към пролетта, или вече влязохте в нея?

- Мисля, че се намирам в етап, в който си показах главата над водата. Трябваха ми години. Защото аз 23 години съм била майка на тежко увредено дете с церебрална парализа, пет години мъжът ми тежко боледува и аз съм била неотлъчно до тях. Тези 23 години не можеха просто така да се изпарят. Азарян почина през 2009-а, аз през 2011-а издадох един документален роман "Ние с Коко, Крикор Азарян отблизо". Описах последните му 5 години и борбата с коварната болест. Присъствах на една битка между духа и тялото. И духът победи. Той завърши "Вишнева градина", последната си постановка, месец и половина преди да си отиде и беше в желязно менгеме, държеше тялото си, физиката си, за да може да довърши репетициите. След премиерата се поклони на сцената, после се качихме в колата и се прибрахме у дома: влезе, седна на дивана и каза: "Това беше". След което легна и повече не стана. Отидохме в болницата. На 14 декември той си отиде. Изпревари смъртта, спечели тази битка и аз исках да опиша този процес

 Как неговият дух Ви влияеше на Вас?

Той беше един много добър човек, много добър. Толерантен. Той никога не е наранявал никого. Когато се запознах с него, аз бях млада, рязка и обичах да съдя. В него виждах тази мекота и толерантност. Бях щастлива да съм в неговата сянка, да бъда зад него. С радост той ме промени да бъда това, което съм. Той беше изцяло фокусиран човек, не обичаше да се разпилява. Когато не работеше, четеше книги, слушаше музика и решаваше кръстословици. Всичко бе подчинено на неговия режим на работа и на работохолизма му. Макар че го няма почти 12 години, аз се чувствам отговорна пред него, дори и за външния си вид.

Чувствате ли се по някакъв начин свободна?

- Да, чувствам се свободна. Той беше аристократ на духа и голям благородник. Когато си отиваше, казваше: "Ти трябва да вървиш напред и да живееш така, че да можеш да пишеш".






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Зеленият морски двор на Варна

Д-р Явор Ченков: Доброто развитие на детето е програмирано още преди раждането от начина на живот и взаимоотношенията на родителите

„Зеленият морски двор на Варна“ e финалист в международния конкурс за наградите Triple E за 2024 г. Екипът от специалисти в ранното детското развити е един от петте финалисти в категорията „Инициатива за ангажиране на общността на годината“ и са единствените номинирани в целия конкурс от Източна Европа и Балканите!  Triple E са глобално..

публикувано на 10.09.24 в 07:00

Дует Ритон представят концерт-спектакъла "Елате ни на гости" във Варна

Легендарният дует Ритон гостува във Варна на 9 септември. Концерт-спектакълът ще е в Летния театър от 20 часа с групата "Ангелите на Ритон". Събитието е част от турнето им "Елате ни на гости" , което започна през март и ще продължи до 16 октомври. Цялото интервю с дует Ритон чуйте в прикачения звуков файл.

публикувано на 09.09.24 в 08:00

Кристиана Димчева: Идеите в името на нашите деца ни обединяват днес

С „Празничен разказ“ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, отбелязва две знаменателни дати в историята ни – Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6 септември) и Независимостта на България (22 септември). Изложбата се откри на 4 септември 2024 г. Тя проследява знакови събития от изграждането на българската държавност...

публикувано на 06.09.24 в 08:05

Полската режисьорка Кинга Дембска: Обичам да показвам различни гледни точки, както и да добавям хумор

Последният си филм "Празник на огъня" представи полската режисьорка Кинга Дембска по време на фестивала "Любовта е лудост". Лентата е екранизация по едноименния роман на Якуб Малецки, в който се проследява живота на двете сестри Настка, която страда от церебрална парализа, и Луция, която е балерина. Дембска споделя, че в книгата са представени трите..

публикувано на 05.09.24 в 09:05

Chris Casket (STRIGOI, екс-EXTREME NOISE TERROR): Загубата е постоянен спътник на човека

Интервю с Chris Casket (STRIGOI, екс-EXTREME NOISE TERROR) STRIGOI са британска банда, създадена от китариста на PARADISE LOSTGreg Mackintosh и Chris Casket от DEVILMENT и за кратко част от EXTREME NOISE TERROR. В края няа миналата година STRIGOI издадоха миниалбума „Bathed in a Black Sun“ - добър повод отново да посетим страната на..

публикувано на 05.09.24 в 07:40

Martin Engler (MONO INC.): Солидарност, толерантност и любов

Интервю с Martin Engler (MONO INC.) За първи път немската готик рок/индъстриъл формция MONO INC. ще има концерт в България. Той ще бъде на 20 септември в Пловдив в Античния театър като част от поредицата „Music Of The Ages 2024“ заедно с PAIN OF SALVATION(21 септември) и IHSAHN (22 септември). Със съдействието на организаторите от „Blue Hills..

публикувано на 05.09.24 в 07:25

Ronnie Romero (LORDS OF BLACK, THE FERRYMEN, екс-RAINBOW): Винаги трябва да си здраво стъпил на земята

Интервю с Ronnie Romero (LORDS OF BLACK, THE FERRYMEN, екс-RAINBOW) Ronnie Romero е работил и работи с едни от най-големите китаристи на нашето време като Ritchie Blackmore, Michael Schenker, Adrian Vandenberg. В същото време участва в групи като LORDS OF BLACK, SUNSTORM, ELEGANT WEAPONS, където е с Richie Faulkner от JUDAS PRIEST, THE..

публикувано на 04.09.24 в 08:05