Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валентина Радинска: Зад всички мои думи стои моята биография

Валентина Радинска, мъжкото момиче от града на войводите Сливен, работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна", като журналист и ментор по творческо писане в Алма матер.

 Радинска е родена  в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, и го завършва през 1976 г.
Работи като журналист във в-к “Народна младеж”, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”; през 1992-1994 завежда отдел “Цивилизации” във в-к “Континент”. От декември 1994  работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996  до 2008 г. води спецкурс по творческо писане  и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Климент Охридски”.

През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение “Живот с ДЦП” (детска церебрална парализа), и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – “Птицата”(2003).

Валентина Радинска е автор на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр.Г.Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (, ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (, ИК “Захарий Стоянов” 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов” 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов” 2019), и „Премълчаване на зимата” (2020, „Симолини-94”).

Тя е автор и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” , както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война”

През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество.

Носител е на  наградата “Блага Димитрова” за документалния роман  “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” , посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе В.Радинска.

 Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева,  Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др.

Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.


Поетесата Валентина Радинска  представи последната си стихосбирка "Премълчаване на зимата" и новата си автобиографична книга "Користни записки" за пръв път самостоятелно като автор през май месец в Арт салона на Радио Варна.

Удоволствието да разговаря с нея имаше Светлана Вълкова:

Създадох си лирически герои, защото пишещото ми същество ми дава сигнал кой човек може да ми бъде лирическия герой. Впоследствие прототипът няма нищо общо с лирическия герой. За да потегли този локомотив трябват емоции, чувства, необходим е сърцетръс.

В една от рецензиите, която четох, авторът твърдеше, че няма лирически герои, а само вашият Аз?

 Естествено, че съм аз с всичко мое, с целия си живот, с цялата си биография. Интересни са ми критиците, които не свързват творчеството с живота на автора. Аз например съм изследвала творчеството на Димчо Дебелянов и знам, че всеки написан от него ред е породен от нещо, което се е случило в живота му. Така е и при мен. Зад всички мои думи стои моята биография, не буквално, но тези думи са поникнали от почвата на моята биография.

 Как се променяше това пишещото същество, как се променяше поезията Ви през годините?

То беше много невръстно, когато започнах да пиша в 4 клас. Изведнъж написах едно четиристишие. Единственото хумористично мое стихотворение за един двойкаджия. Купих си големи тефтери и през цялото лято графоманствах. И така докато ме хвана учителката ми по български език и ме изпрати в местната редакция на "Сливенско дело". И така в мен възникна този образ на пишещо същество, лека-полека. В гимназията напечатах първите си стихове. Усещах, че в мен има друг енергиен център, самостоятелен и независим. Задействаше се се в прозаични моменти, на улицата дори, където спирах и пишех. Защото е много важно да се хване идеята. Винаги съм искала да напиша такава книга за пишещото същество. През годините имах много тежки моменти и смятах, че няма да мога да пиша повече. Чувствах се изпепелена вътрешно. Понякога трупаш неща, но животът ги засипва с нещо, което им пречи да се появят като литературно творчество. Пишещото същество се оказа по-силната част от мен. То оцеля през всичките тези години. Въпрос е на характер всичко това. Смятам, че има една Света Троица: Талант, Съдба и Характер. Талантът не е достатъчен, ако нямаш характер. Много пречупени таланти съм виждала. След толкова дълъг път в литературата мисля, че това са трите важни неща, за да се получи поетът.

 Казахте, че от разтърсването, от болката от съдбата започват силните стихове. Трудно ли е радостта да роди някакви красиви и силни стихове?

- Не е трудно, разбира се. Поезията се ражда от деструкция, която може да бъде и градивна. Нека цитираме Багряна: "Аз съм млада, млада, млада, с огнено сърце." Това е екзалтация, еуфория. Не е трудно, но е различно. Лично аз радостни стихове не мога да пиша. Може би напоследък съм написала някои по-светли. Зависи от натюрела на поета. Има тихи поети, лирици, зависи от типа дарба и от това през какво минава поетът, живеейки. Драматичните ми стихове не са измислени. Имах доста драматична съдба, загубила съм двете си любими същества на този свят, не метафорично, а буквално в ръцете ми си отидоха двамата. Това няма как да не те промени, няма как да не остави една утайка. И трябва време, за да се преодолее това. Поетът от най-голямата си болка прави друг вид енергия.
 Какви стихове има в "Премълчаване на зимата"?

Това са основно почти любовни стихотворения. В тях има един копнеж за любов. В едно интервю навремето Станка Пенчева каза, че когато жената загуби любимия си, по-нататък в нейния живот няма любов. Чрез тези стихове искам да не говоря за зимата в мен, а да я премълча. Зад стиховете стоят копнежи. Предишната ми стихосбирка "Защото е студено" е подобна. Двете са като първа и втора част. През целия си живот не бях писала любовни стихове. Защото когато имам реална любов, аз я живея, не я пиша. Последните 5-6 години пиша повече почти любовни стихотворения и видях, че мога да го правя. И ми харесва.

 След като премълчавате зимата, означава ли това, че вървите смело към пролетта, или вече влязохте в нея?

- Мисля, че се намирам в етап, в който си показах главата над водата. Трябваха ми години. Защото аз 23 години съм била майка на тежко увредено дете с церебрална парализа, пет години мъжът ми тежко боледува и аз съм била неотлъчно до тях. Тези 23 години не можеха просто така да се изпарят. Азарян почина през 2009-а, аз през 2011-а издадох един документален роман "Ние с Коко, Крикор Азарян отблизо". Описах последните му 5 години и борбата с коварната болест. Присъствах на една битка между духа и тялото. И духът победи. Той завърши "Вишнева градина", последната си постановка, месец и половина преди да си отиде и беше в желязно менгеме, държеше тялото си, физиката си, за да може да довърши репетициите. След премиерата се поклони на сцената, после се качихме в колата и се прибрахме у дома: влезе, седна на дивана и каза: "Това беше". След което легна и повече не стана. Отидохме в болницата. На 14 декември той си отиде. Изпревари смъртта, спечели тази битка и аз исках да опиша този процес

 Как неговият дух Ви влияеше на Вас?

Той беше един много добър човек, много добър. Толерантен. Той никога не е наранявал никого. Когато се запознах с него, аз бях млада, рязка и обичах да съдя. В него виждах тази мекота и толерантност. Бях щастлива да съм в неговата сянка, да бъда зад него. С радост той ме промени да бъда това, което съм. Той беше изцяло фокусиран човек, не обичаше да се разпилява. Когато не работеше, четеше книги, слушаше музика и решаваше кръстословици. Всичко бе подчинено на неговия режим на работа и на работохолизма му. Макар че го няма почти 12 години, аз се чувствам отговорна пред него, дори и за външния си вид.

Чувствате ли се по някакъв начин свободна?

- Да, чувствам се свободна. Той беше аристократ на духа и голям благородник. Когато си отиваше, казваше: "Ти трябва да вървиш напред и да живееш така, че да можеш да пишеш".






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мелодия и ритъм на формата" - изложба на скулптора Ангел Атанасов във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..

публикувано на 25.04.24 в 08:20
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15