„Лесна работа“: За кафето, питието и различните рамки на картината

Здравейте! Някъде много далеч - в едно кафене, на дъската с дневно меню прочетох следния надпис:

„Късо кафе – 5 долара

Късо кафе, моля! – 3 долара

Едно късо кафе, ако обичате!“ -1,75 долара“.

Градът, държавата и кафенето едва ли имат значение. Освен това, горещо се надявам, споменатият ценоразпис, да не е единствен и клиентите на стотици заведения по света да си поръчват освежаващото питие в подобна среда, насърчаваща учтивото и мило отношение. Разбира се, още повече ми се иска, да дойде време, в което това намигване към добрите обноски, да се окаже абсолютно излишно и кафето да е по един и седемдесет и пет. Но не само заради цената.

Приятно е да поседнеш някъде навън с близък човек и да обсъдиш интересни случки и събития, докато животът шумно преминава по главната улица, а пред вас - облачета ароматно ухание се стелят над чашите. Или ледът тихичко пропуква в летните коктейли, те греят в цветовете на ваканцията: зелено и жълто, а вие се чувствате, сякаш сте поставили заключителна ягодка върху великолепната торта на съдбата... Защото сте щастливи: лято, слънце, море, близък човек, хубави мигове, прекрасен живот.

Кафе... Питие... Различни истории - шарени и противоположни.

В случая с кафето, екипът на заведението държеше хората да са ведри, мили и добре възпитани.

С питието влязох в друго приключение. Разбърквахме леда в коктейлите, наслаждавахме се на красивия летен свят и обсъждахме сериозни теми, а барманът подреждаше работното си място. И, докато го правеше, се включи в разговора. Любезно и непринудено използва темата ни за трамплин и скочи високо – високо. Изнесе лекция за цените на имотите, анализира ситуацията, подкрепи казаното с достоверни примери и даде прогнози. С две думи: рязко влезе в живота ни. А преди да го стори, си мислех, че разговорът е личен.

И нищо лошо: човекът беше внимателен, искаше да е полезен. Така че, изненади дебнат отвсякъде. В случая съветникът беше барман, но със същия успех можеше да е клиент от съседната маса и професията му да е съвсем различна.

Няма как, непоканени, да въвеждаме ред и организация в живота на другите, нали? Иначе защо княз Александър Батенберг би си направил труда на 5 юли преди 142 години да включи в Указ номер едно Министерство на вътрешните работи, като важна част от състава на първото българско правителство? За какво ни е министерство, ако всеки отговаря за целокупните вътрешни работи на познати и непознати?

Шегувам се, разбира се. И се връщам обратно, за да оставя нещата каквито са: всеки от нас да е там, където му е хубаво. Все пак, лесна работа е да не съдим хората, ако понякога лекичко преминават границите. Приета с усмивка, всяка грешка може да се превърне в дизайнерско решение.

Аз съм Даниела Иванова, желая ви чудесно настроение и съм сигурна, че то никога не напуска хората, които умеят да поставят всяка житейска картина в нова рамка – подходяща за цветовете и емоциите на съответната ситуация.

Да се наслаждаваме на лятото! А на всички, които се грижат, докато го правим, да сме спокойни и в безопасност - честит професионален празник!