Проф. Илия Пеев: Моряците са новите герои

Морската идея за развитието на България е повод за разговора с професора по морска психология Илия Пеев. Според него, страната ни няма разписана конкретна и ясна стратения за развитието на морски бранш, в различните му измерения. Професор Пеев коментира и съдбата на моряци и техните семества по време на пандемията от коронавирус. Илия Пеев е категоричен: „Моряците са новите герои. Преди година целият свят замря, а те продължиха да работят".

Подробностите са в интервюта на Валери Великов с проф. Илия Пеев:

Много са поводите да Ви поканим, но да започнем с един конкретен – отличия, които Вие получихте наскоро. Разкажете малко за тях.

Благодаря Ви за поздравленията. Получих две отличия за научни постижения, които са от Руската федерация. Развих нови идеи за психотерапията, човешкото поведение, човешките взаимоотношения, които бяха оценени, и тези отличия много ме зарадваха, за което съм благодарен.

Те са свързани с начина, по който пандемията се отразява върху психиката на хората в морето, за което ще говорим малко по-късно. В началото да споменем и конкретния повод, за да сте при мен в студиото. В своя книга и своя публикация вие развивате морската идея за България. Кажете ми първо коя е тази книга и какво представлява тази морска идея.

Книгата в момента е в печат. Тя се нарича „На океана с вяра, надежда и любов” и е посветена на десетилетието, което ООН обяви във връзка с науките за океана.

Тази морска идея е в различни направления. Вие представяте в подробности основните места за промяна в морската стратегия на България. А има ли такава въобще?

В книгата съм отразил материали от последните години. Тя изцяло съдържа теми, свързани с националната морска политика, морската идея, за която морската общественост е много пристрастна, и иска да бъде развита в страната. Наскоро беше публикуван националният план за възстановяване и развитие – извадих и материали от тази книга и публикувах статия, че въпросите на националната морска политика, индустрия, корабоплаването трябва да залегнат в националния план.

Това го поискаха от Българската морска камара, ако не се лъжа.

Да, това е едно много приятно подкрепление от БМК, която направи публично изявление по тази тема, и изпрати подкрепящо писмо до министър-председателя и президента, а също и искане моряците да бъдат признати като ключови работници, нещо, което ООН и Международната морска организация го изискват още от миналата година.

Да поговорим малко и за тази морска идея. Какво е настоящото състояние и какво трябва да се промени в него?

Морската идея е едно събирателно понятие, в което експертите и морската общественост влагат любовта към морето, морската култура, образование, възпитание, които трябва да бъдат развити в нашата страна. С огорчение се изразява мнението, че от няколко десетилетия тази тема стои назад във вниманието на управлението, и факта, че в самия план за възстановяване и развитие, който е 297 страници, няма нищо писано за морето, океана, моряците, индустрията, корабоплаването. Това дава енергия на морската общност да продължат искането да се промени вътрешната и външната политика на държава, да бъде с лице към океана и морето.

Да, хубаво е да се санират блокове, но не можем да пренебрегнем една такава тема, която може да бъде водеща за морска държава като България.

Определено, но ние не сме убедени, че служебното правителство в рамките на такъв кратък срок ще успее, но има изявление, че скоро планът ще бъде завършен и изпратен до ЕС. Може би трябва да имаме настойчивост и надежда следващото правителство да поеме тази идея и да ревизира тази десетилетна мечта на морската общност да имаме национална морска стратегия и доктрина. Още повече, че ЕС има десетки документи, свързани с европейската морска политика, както и стратегия за морето.

А ние защо нямаме?

Много труден въпрос. Реално имаме две стратегии, които се наричат стратегии, но те обхващат само въпросите за екологията на водите, а темата е много по-мащабна. България има остра нужда от визия за бъдещето.

Може би в контекста на наградите, които получихте, да поговорим как пандемията се отрази върху психологическото състояние на моряците. Питам ви заради проблема със смяната на моряците, който беше много остър миналата година в разгара на пандемията.

Тази тема мен в лично човешки и научен план ме развълнува още от нейното възникване и направих няколко изследвания за душата на човека в условията на пандемията. Понеже имам много разработки в областта на психологията на екстремалното поведение, се оказа, че пандемията е едно екстремално поведение, и онова, характерно за поведението на човека в типични екстремални условия, е типично и в условията на пандемията. Това ми даде основание да разработя теми и за моряците в условията на пандемията. Направих няколко публикации и се оказа, че моряците имат една огромна нужда от защита на правителството и държавата, за да се чувстват подкрепяни и защитени в океана, а не самотни. Още повече, че пандемията направи на практика невъзможна смяната на екипажите на няколко места, и вместо обичайния договор от 4-6 месеца, те плават по 9, по 11 месеца. Това неимоверно създава трудности за моряците и техните семейства. И затова обявяваме, че моряците са новите герои, тъй като целият свят буквално замря, обаче корабите не спряха да плават, а 90% от всички стоки в света се возят по море.

Обикновено героите остават неразбрани. Такъв май е и случаят с моряците. Какво бе предприето за решението на този проблем?

Много неща се предприеха. Възхитих се от английското правителство, което направи огромни стъпки, за да осигурят безопасни коридори, и даже възкликнаха, че това не става с пари, а с мъдри решения.  Много държави ги намериха, за да връщат нормално екипажите си, но в световен мащаб това все още е проблем, който и до ден днешен не е решен.

Понеже този проблем още стои на дневен ред, как можем да обясним проблемите, в които изпадат моряците и техните семейства след 11 месеца в морето без смяна? В предходен разговор с вас говорихме за онзи термин, че го „хваща желязото”, сега май е много по-сериозно.

Действително е така. Това е една тема, която ме вълнува от много години, тъй като в различни кораби, на които съм плавал, а и от изследвания на поведението на космонавти, и като цяло всички, които работят дълго време в изолация, това неизбежно се проявява. Да те хване желязото всъщност е един идиом, който означава промяна в индивидуалното и групово поведение в резултат от продължителната изолация. Хората започват да се чувстват по-самотни, ако няма добри управленски решения на кораба, е възможно да има тежки прояви на агресия. Тук няма нищо страшно – това е поведение, което неизбежно се променя в условия на изолация, дали на полярна експедиция, в космоса, ако са попаднали в екстремни условия. Това поведение обаче има типични характеристики и ако те се познават, и човек знае, че това е нормално в такива условия, няма нищо страшно.

А човек осъзнава ли какво се случва с него?

Не винаги. То е на подсъзнателна основа, човек не винаги може да обясни поведението, но тук е ролята на науката да дава познания.

Как тези промени в личността на хората, изпаднали в такава изолация, могат да бъдат преодолени?

Хубавото е, че Световната морска организация и морските компании се обърнаха към този проблем. Допреди години тази тема беше като че ли табу – не се работеше. Но сега има цели ръководства, препоръки и много НПО-та, които се ангажираха със задачата да оказват помощ на моряците – да имат отдих на пристанищата, да се изследва поведението по време на плаване, да има контакт и препоръки за справяне със стреса при по-дълго плаване – те вече могат да се намерят и на телефона.

Как се справят семействата на такива моряци, които дълго са били в морето?

Това също е една много актуална тема, защото дългото плаване е изпитание както за семейството, така и за моряците. Затова когато казваме, че моряците са героите на света, задължително трябва да споменем и семействата им. Те заедно понасят тези лишения и тук ролята на семействата е огромна. Моряците са водени в морето от любовта към семейството, децата, дома и тази любов им дава енергия, че ще се върнат живи и здрави вкъщи.

А хора, които са на курс, които плават в морето, търсят ли Ви за помощ?

Да, имал съм много такива индивидуални консултации и съм радостен, че съм успял да помогна.