Адвокат Яни Янев: За да убедиш съда в житейската аргументация на твоето трактуване на правните норми, се изисква много богата обща култура

Известният варненски юрист и вицепрезидент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" Яни Янев беше гост на предаването "Златното сечение" на Радио Варна на 8 юли с водеща Валерия Василева. Разговарът е за юридическото изкуство, за майсторството на юристите - в частност на адвокатите, да съблюдават правилата на правото и закона, но от друга страна - на справедливостта и почтеното отношение към своите клиенти. Яни Янев споделя и своята прогнозата за развитието на правото и за бъдещето.

Предопределен ли беше интересът Ви към правото - това е реторичен въпрос, и все пак - да поговорим за източцника на този интерес и традициите.

Да, нямаше как да не е... Баща ми, адвокат Димитър Янев, светла му памет, е с изключително много лична мотивация от детството си поради това, че в приятелския кръг на моя дядо, на когото съм кръстен - дядо ми Яни, са били известни варненски юристи като фамилията Мирски. Така баща ми получава досега до най-висшето ниво на майсторство в юридическата професия, това особено силно го е мотивирало и те остават някакъв тип идоли за него и стремеж за постигане. Покрай него и аз в годините съм имал възможността да се срещна с много забележителни хора - български юристи и не само юристи. Понеже говорим за идеята за изкуството и правото, трябва да отбележа, че много известни български театрали и филмови дейци - актьори, режисьори, театроведе, са учили или завършили право и едва след това са открили себе си в театъра и киното - проф. Гочо Гочев, Константин Коцев, Борислав Шарланджиев, ако не греша фамилята, Коста Бандутов и мн. др. Вероятно, защото в нашата професия, особено в адвокатската, има много място за артистизъм и изящно слово. За съжаление в годинити, когато колегите можеха да се изявяват по този начин отминават. Имах възможност да слушам пледоариите на големи наши майстори, но това е вече все по-рядко и по-рядко. В съда, за да убедиш в силата на твоите аргументи, в житейската аргументация на твоето трактуване на правните норми, се изисква много богата обща култура – познаване на философия, литература и т.н. Лошото е, че се случи прекъсване на приемствеността и младите колеги практически нямаха възможността да се запознаят и да слушат тези големи майстори на пледоарията. Имаше много талантливи и сред прокурорите, а съм се впечатлявал и от съдии, които – особено по наказателни дела, след прочитане на присъдата излагаха основните мотиви в залата и когато това е направено на един висок стил, с много култура, това прави невероятно впечатление и повдига авторитета на институцията.

Когато говорим за юридическото изкуство, хората от другата страна се интересуват какво ще се случи, каква ще е съдбата им или на близките им, които са страна по един процес. За едната страна обикновено е 100% печеливш, за другата – обратното, няма условия – ако, дали и т.н. Къде е там изкуството да се приложи закона и в същото време да се отстоява желанието за справедливост, което аз си мисля, че е изначално заложено и у юристите, както и у всеки човек?

Комуникацията със страните в един процес  директната, пряка комуникация, е отговорност на адвокатите. Те споделят всички проблеми на страните, включително и битовите, тези, които на пръв поглед нямат общо с делото. Във времената, в които съдебните дела се проточваха много бавно дълги години, ние си ставахме направо близки с клиентите. В кръга на шегата ще споделя един случай един клиент коментира, че като сме започнали делото аз бях ерген, ожених се, роди ми се дъщеря, после втора…, а делото все така се точи. Това е в кръга на шегата, но истината е, че адвокатите носят отговорността да направят един точен предварителен анализ на ситуацията, на доказателствата, за възможностите за развитие на делото и да запознаят с него клиентите си – да им кажат при определени доказателства и факти какво ще стане, при друг – какво ще се случи и да им създадат реалистична представа и очаквания. Тогава, дори да загубят делото, хората поне няма да мисля, че са го загубили несправедливо и няма да прехвърлят вината на съда или на някой друг, а ще знаят, че обективно това, което са успели да докажат в съда е било с по-малка тежест от доказателствата на другата страна – защото в съда това е важното, какво можеш да докажеш, обективните доказателства.