„Лесна работа“: Образи от „Галерия на щастието“

Здравейте и чудесен август! Нали знаете, това е месецът на щастливите хора? Нещо като принцът на фрешовете и смутитата, най-големият комплекс от витамини за годината. През август всичко изглежда по-привлекателно. Сякаш животът весело намига изпод козирката на капитанската шапка и хората, способни на щастие, много се забавляват.

Имам и друга добра новина: всички сме способни на щастие. Стига, разбира се, да искаме. И тогава, като малки дечица, които оформят фигурки от пластелин, можем да съберем преживяванията си и да моделираме с тях щастие. Създадем ли го веднъж, после ни остава приятната поддържаща функция: да го развиваме и да му предоставяме качествен и красив живот. На щастието си, а съответно и на себе си, като негови носители. Отново въпрос на желание и постоянство.

Моля, не оставайте с погрешно впечатление! Нямам никакво намерение да се нагърбвам със задачите на позитивната психология, макар че дълбоко вярвам в мотивите, които водят до разцвет на индивидите и обществата. Просто ми се иска заедно да се радваме на август и на живота!

Навремето на остров Санта Лусия срещнах Коломбо. Той изработваше птици от кокосови орехи. Бях се загледала в произведенията му, закачени по клоните на едно дърво и леко полюшвани от вятъра, когато изпод сянката на дървото изскочи самият автор.

И влезе завинаги в галерията от образи, с които свързвам щастието.

Широко усмихнат и общителен, той доказваше, че времето под карибското слънце е твърде разтегливо понятие и човек може да си го ползва за сладки и лежерни разговори колкото дълго желае това.

Коломбо имаше добра дума за всеки турист и за всяка държава. Нямам представа дали търговията му вървеше добре, но съм сигурна, че генерал-губернаторът, който отговаря за ключовите назначения на острова, спокойно можеше да провъзгласи усмихнатия посрещач за почетен ръководител на департамент „Връзки с обществеността“ на Санта Лусия.

Когато се връщахме към пристанището, шест часа след първата ни среща с Коломбо, той отново се появи из-под сянката на окиченото с кокосови птици дърво. Сърдечно ни махаше с ръка и викаше:

- Здравей, България!

Вярваше в мисията си.

Посрещаше и изпращаше всички туристи от круизните кораби, от междуостровните полети и от водните таксита. Няма да забравя думите му:

- Аз просто искам да се чувствате щастливи тук! Щом се върнете у дома, да разказвате за карибските острови. Пак да дойдете при нас! Отново и отново да се връщате на Санта Лусия!

С такъв представител шансовете на туризма са огромни, нали?

Един незабравим образ от моята „Галерия на щастието“.

Година след година образите в нея се увеличават на брой и това е чудесно. За мен август е месецът, когато се връщам към залите на тази галерия и внимателно се взирам във всичко, което съхранявам там. Защото август е принцът на фрешовете и смутитата, месецът на щастливите хора и колкото повече са те в живота ни, толкова по-очарователно е сутрешното кафе, по-приятно е питието следобед, по-благородно е отношението ни към света и по-светъл става погледът ни.

И, разбира се, светът е по-красив и добър с всеки нов щастлив образ в галерията.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая фантастичен месец август! Да се усмихвате: на него, на себе си, на хората и на света... Широко, по-широко, най-широко... Защото животът е невероятна радост!